Здравейте момичета! Нека и аз да кажа какво мисля по въпроса. Наистина има много малоумни хора, които даже не се и замислят какво говорят и колко много могат да наранят човек. При мен това стана и много ме заболя. Когато миналата година бях бременна и казахме на свеъра и свекървата, те никаква реакция, все едно им казахме, че сме пили кафе. И докато бях бременна въобще не ме попитаха как съм и има ли ми нещо. Най-фрапиращото беше, че след като загубих бебето, свекървата дойде при мен и ми каза да не се притеснявам, още след 2 дена ще съм на крака и ще мога да ходя пак на работа. Даже не ме попита какво ми е и какво преживявам. Няколко месеца не бях на себе си, мн тежко ги преживях това. И след 2 месеца на моя сестра му като има каза, че е бременна, те направо цъфтяха от щастие, не знаеха на кой свят се намират. И най-лошото беше, че ни казваха, че сега е и наш ред за бебе. Какво повече да кажа... Сега дъщеря им роди(на 13.02), да е живо и здраво момчето. И свекито почна: хайде, няма ли и вие да правите бебе, ще имам вече опит за гледане на внуци и т.н. Не и обръщам внимание, защото мама ми е казала "Умния на глупавия внимание не обръща!" и аз така. Да са живи и здрави всички, пък и на нашата улица ще изгрее слънцето, все пак пролет е вече 

Скоро има на мен ми се случи да чуя фразата:"Аиде де какво чакате",но освен това тя беше в допълненеие с :"То който мниго се пази ,после трудно хваща". До това "умозаключение " беше достигнала една комшийка на свекърва ми,и без изобщо да се замисли ми го изстреля,ей така.Как да и обесня на жената,че от 7-те години заедно ние 6 години се опитваме да имаме бебе и не чакаме точно нея ,за да ни напомни какво да правим.

И при нас все по често взеха да задават вьпроси от този сорт,но не мисля че го казват да ни засегнат,а просто защото всички наши познати и приятели си имат деца,но това наистина ми деиства зле на психиката

Вчера точно сложих една колежка на мястото и. Бях занесла албума от сватбата в офиса. И тя ме пита кога е била сватбата. Отговарям и 2005, а тя лелеееееее ми кво чакате бе, 2008 сме няма ли да правите дете. Криво ми стана, но пък незнам от къде ми дойде да и го кажа. Отговорих и, че чакам на 02.05 да направя 1 година в банката та да имам право на служителски кредит, за да мога да си направя инвитро и да не чакаме вече. Естествено, в началото аз се почувствах кофти, но след отговора ми тя почервеня, затвори албума и излесе от стаята. Вече ми писна и на мен да ми задават този глупав и неуместен въпрос и в крайна сметка, започнах да им отговарям какво ТОЧНО чакаме. Нека те да се чувстват неудобно от глупостта си. Защо все да съм аз???

Мги4ка май наистина  така трябва да постъпи всяка една от нас. Аз сега пак имах сре6та слюбимия си племенник/на 1месец и 5 дни е/, много му се радваме и като помолих да го гу6на докато ба6та му се храни, той едва ми го даде, само зарди милото. Много криво ми стана, какво толкова искам... :balk_145:просто искам да го гу6на... за6то ме гледа тъпият ми зет все едно вижда призрак, за6то за него желанието да гу6на детето е като удар..нямам думи с които да израя мъаката си и гнева си на тези хорица. За6то, за6то, за6то, всеки ден се питам...а отговор няма...с какво сме по-разли4ни, нямамае ли  право да се радваме на едно малко беб4е, за6то не идва то и при нас, за6то трябва да сме наказани така, за6то се държат така??????? Идва ми да изкре6тя някой път, но пове4ето пъти мъл4а и вие сте единствените които ме разбират, подкрепят и са съпри4астни. Вие сте едно голямо и мило семейство. Дай Боже на всяка ме4тата да стане реалност по-скоро, моля се всеки ден  и си представям как гу6каме собственотите си де4ица.Но пак ...за6то, има такива хора...знам ли...

Неши, винаги съм казвала, че простотията ходи по хората, а не по животните. Оставих всичките си познати с подобни изавления на заден план, не се виждам с тях и установих, че тези с малко ъкъл вдянаха за евентуални проблеми, млъкнаха и затоплят ледовете, но останалите им го оставих за домашно да мислят и гадаят, защо страня от тях....не се впрягай на глупостите им, а се отдай на любовта на близките ти и на любимия човек.

joli75, благодаря ти 
Не мога да проумея някои не6та, ама така е...какво да правя...в един момент съм силна много, после след всеки цикъл се сривам и пак и пак...каквотото е такова...все 6те изгрее слънце и при нас.

Неши, разбирам те прекрасно какво си изживяла. на мен ми се случи нещо подобно с детето на етърва ми. Имат момиченце на годинка и 7 месеца е сега. Още като се роди братът на мъжа ми не даваше детето да се докосва - да не би нещо да му направим. Дори жена си упрекваше за някои неща. Случи се така, че той замина по работа. Беше миналата зима. Етърва ми поиска да излезе до магазините да вземе нещо и просто да се разтъпче. Остави ме с детето. Мъжът й звънна по телефона докато се прибираше и като му каза, че е излизала, той изпадна в ярост, как е можала да остави малката. Аз го приех - как е можала да го остави с мен... много тежко ми стана. И други подобни случаи е имало. И много боли. Сякаш ние сме като прокажени и не може да ни се има вяра, като нямаме свое дете. А съм работила 2 години в детски ясли. Гледах и две близначета на 7 месеца в чужбина известно време. Гледала съм и на сестра ми дъщеря й. Само мое дете не съм гледала, номога да кажа, че мога да се справя с едно бебе.

Теди, Сигурна съм 4е 6те се справи6 с твоето детенце което те о4аква и то много по-добре от вси4ки. Аз съ6то като теб съм се занимвалал много с деца, на мои приятелки, най-ве4е брат ми е 12 г по-малък и аз го гледах наравно с майка ми и баба ми. Знам 4е 6те бъдем добри майки. Но незнам до кога 6те издържам такова отно6ение и отхвърляне. Може би съвсем скорор 6те им натрия носа, но о6те ме боли...и няма ден в който да не боли..но пък вярвам 4е 6те има хубав край тази ло6а приказка. Пожелавам го на вси4ки.

Голяма простотия ходи по хората. Аз проблеми с близките нямам. Етърва ми оставя детето без проблеми. Преди време срещнах една позната, която има момченце на 1 месец. Аз я поздравих сърдечно, прегърнах я, погледнах към количката, усмихнах се (не обичам да се завирам в малки деца). А тя дръпна количката настрани. Какво мога да му направя на детето, да го урочасам ли?

Неши,Теди,Веселиа,

daniski,
Аз утре съм на пога4а на племенника си. много го оби4ам, много ми е хубаво като го видя, той е гордостта на вуйна, милото съкрови6те...но о6те от днес ме сви стомаха, като знам 4е вси4ки баби, майки, лели и т.н. 6те са там и пак 6те се по4не с изказванията. а като го няма милото положението е о6те по-стра6но. незнам как 6те се справя с погледи, реплики, подмятания зад гърба ми когато го гу6на/ако изоб6то ми дадат да го гу6на/...просто от сега треперя...ве4е ми се въртят из главата какви ли не ситуации и знам 4е съвсем по друг на4ин 6те реагирам...дано Господ е смен и да имам сили, за6тото 6те полудея. извинявайте за мра4ният ми пост но само тук мога да споделя какво 4увствам.

Мила Неши, според мен имаш два варианта - или да подминаваш тези подмятания или просто да кажеш, че имате проблем. А, има и трети - да страдаш. Но защо да се наказваш заради глупостта на другите? Ти си реши, но не се тормози! На мен все още никой не ми задава такъв въпрос, може би защото си мислят, че първо трябва да се омъжа (кой да знае, че нямам такова намерение за момента  ). Само веднъж един мой бивш шеф ме пита дали няма да имам деца вече, но аз му казах, че още съм малка и мама не ми дава.    Както се сещаш, нищо не последва след този мой глупав отговор. 

Желая ти утре да прекараш хубаво, въпреки че знам, че няма да е лесно. Опитай се с усмивка и остроумност да отбиеш ударите и се радвай на племенника си!

Блу скай, благодаря ти. Надявам се 4е 6те е хубав ден,без нерви, а със сигурност 6те се радвам на племенника си. продължавам да се надявам 4е няма да ми се наложи да говоря дълго по тази тема и да приклю4им, даже  изоб6то да не се хва6тат с мен. Но каквотот сабя покаже.. това с "о6те съм малка ми хареса"

Наистина е трудно. Хем се чувствам привлечена да съм по-близо да племеницата ми, хем после ми става още по-тъжно и плача. Утре се етърва ми ме покани да излезем с малката на разходка, пък да видим какво ще произлезе от това. Тя знае за аборта, но не и за дългите години на борба. Е предполагам се досеща де, но .... И си месля, (е ще се опита да завърти разговора на там, а така не искам да говоря с нея за това, защото зная че ке се разплача и ще усети слабостта ми.

Неши, просто бъди отново силна, колкото и да ти е трудно.

Наистина е трудно. Хем се чувствам привлечена да съм по-близо да племеницата ми, хем после ми става още по-тъжно и плача. Утре се етърва ми ме покани да излезем с малката на разходка, пък да видим какво ще произлезе от това. Тя знае за аборта, но не и за дългите години на борба. Е предполагам се досеща де, но .... И си месля, (е ще се опита да завърти разговора на там, а така не искам да говоря с нея за това, защото зная че ке се разплача и ще усети слабостта ми.

Неши, просто бъди отново силна, колкото и да ти е трудно.

Теди, пожелавам ти разходката ти да е изпълнена само с положителни емоции от сре6татат с племенницатат ти. 6те дойде и на6ето време да се разхождаме гордо с де4ицатат си. Пожелавам ти го от сърце и 6те се моля за теб.
Аз си пия кафето и  се приготвям за "сблъсъка". Хубав ден от мен и целувки

Теди, а дали не можеш да кажеш, че не желаеш да разговаряш на тази тема и когато си готова, сама ще я повдигнеш?! Мисля, че ще бъдеш разбрана. Приятна разходка с племенницата! 

Преди години имах колежка, която беше със стерилитет, доколкото знам се лекуваше, обаче на ляво и дясно казваше, че не правят опити за дете. Сега от гледна точка на годините я разбирам, отбивала е психологически атаки.

Блу скай, Неши, благодаря за подкрепата и свежите думи. Общо взето добре мина. Срещнахме се  с нейна приятелка, която също има детенце, та по едно време обърнаха разговора, къде расте зъбче, защо не проговаря вече, за памперси и гърнета. Да, разбирам ги, че това ги вълнува, но на мен пък ми става криво и някак излишна се чувствам. А племеницата ми така не искаше да се прибира, все се гушкаше в мен и искаше да я взема...Не зная от кое се чувствам по-зле, от това да се лиша да я виждам или да я виждам всеки ден/живеем в една къща, те са на горния етаж/.