Роби, ами явно аз нещо погрешно ги разбирам нещата, защото какви ти усмивки - аз като видя бременна жена или с малко дете, или възрастен, или болен човек, скачам без да се налага да ми се усмихват...та мисълта ми е, че ми е непонятно и неприятно, че се налага да подсещам
Мишенце, и в бебешки магазин да идеш, пак можеш да срещнеш подобно отношение. На мен най-близо ми е БебеМаркета, там работят две млади момичета и едно също толкоз младо момче, почти винаги са тримата на тработа, ако не - поне по двама са. Там стълби няма, равно е, но витрините са облепени с плътни реклами, ама и да не бяха - ми не мога да оставя навън, няма добра видимост, предполагам, че не съм единствената майка, която ще предпочете да вкара детето си с нея. Обаче вратата е много тежка и почва една борба и включване на всички крака и ръце, хем да си отворя, хем да бутам количката, хем да задържа отворено, докато я вкарам вътре. И винаги това се случва пред техните погледи, имало е случаи, когато нищо, ама абсолютно нищо друго не правят, просто стоят и гледат.
До възпитание е, не до професия, защото ходя в един съседен магазин да си купувам други стоки и момчето ил съпругата му, с която се редуват, винаги скачат да ми отворят врата, да ми помогнат с бебето, на няколко пъти се е случвало да предпочета при кално време да оставя количката отвън да не им цапаме, а да взема само детето, а те винаки не са съгласни и ми обясняват, че като се наложи - ще изчистят, понеже това е част от работата ми.