СРАМ МЕ Е ДА ТИ КАЖА МЕГГИ, има момичета от темичката които ще ме питат, след като ви напиша от кога се пробваме, какво рева, ама аз съм така кат си навия нещо на пръста....
ПРОБВАМЕ ОТ ФЕВРУАРИ 2008Г.
Разбирам те напълно за нетърпението. Преди няколко години и ние като почнахме с опитите и аз отначало бях като теб, много нетърпелива. После ме обхавана много работа, доста време нямах време за нищо друго и почти забравих да мисля за проблемите. След като мина доста време, реших, че работа, работа, ама вече нямаме време, годините ни напреднаха и на двамата и се взехме в ръце да ходим по доктори. Плаках, тръшках се всеки месец като ми идваше онази гадна гостенка като по часовник, не ми оставяше и един ден надежда. После се взех в ръце и вече доста по-добре приемам нещата, като дойде, дойде, продължаваме другия месец. Е, вярно е, че месеците се превърнаха в години, но все пак никакво отказване, сега съм по-нахъсана от всякога, че рано или късно ще стане.
Малко се отплеснах
, даже не много малко, но с две думи искам да ти кажа да си по-търпелива, знам, че това е най-трудното.
Надявам се, че не съм те разсърдила по някакъв начин с тези твои думи