Хей, благодаря ви за стиснатите палци, ще ви информирам веднага щом си стигна вкъщи до ком-па какво е положението.
Новилка, миналата седмица имахме тук с девойките подобен разговор ако си спомняш, за историята за Боба дето я разказаха... Еми това е положението, първо майките им ги лигавят до безобразие - моята също не прави изключение, брат ми е точно такъв: чака всичко на готово... Второ ние като ги поемеме от майките им от любов, от страст, от силни чувства и т.н., продължаваме да поддържаме същите условия, докато се усетиш, те вече са решили че и с теб ще им е леко на душата като и при МАМА им е било, и нямат грижи за нищо, щото естествено знаят че ти ще се оправиш с всичко.
Трябва още от самото начало като малко кученце да се дресира, ако може така да се нарече, и да знае че той има Конкретни задължения в дома и че ако той не си изпълни задълженията - примерно няма да има вода вкъщи, или кофата с боклука ще прелива, или ще се къпете на тъмно, щото няма кой да смени крушката.. ей такива неща. От моя не се оплаквам, защото много ми помага, но сега, а преди беше скандал всеки ден, и като почнах да оставям неговите задължения несвършени с дни... все в някакъв момент ги вършеше макар и с неохота, пък аз не спирах да си мърморя междувременно и да напомням всеки ден. Борба трябва и с това, като и с всичко останало, и превъзпитание все едно е малко дете...
