Здравейте момичета- не съм ви изчела всички писания, но на момента срещам ведро, добро настроени, на места много мрак....не така, това не е начина да се справяме с болката. Казвам го от вашта позиция, нищо че съм с едно детенце сега съм в вашия отбор.....Разбирам ви напълно и затова ви казвам тези думи- наистина при мен нещата се получиха като спрях да мисля за това- за най- важното нещо за мен, за смисъла на живота ми...., спрях да мисля за това, успокойх се и спрях да броя и да чакам и се получи!Не ви казвам, на нито една не казвам направи така- успокоите се, просто ви споделям аз какво направих! Да ви кажа още нещо, сега направих същото- спрях да ходя на лекар, спрях да тормозя мъж ми че ми е ден, че трябва, че да сваля бързо гащи че сега темпер. ми е най-....и т.н. вие ги знаете....сега го правим защото и двамата го искаме- даже на няколко пъти той казва "айде, че бебето няма само да дойде!"...наистина така се чувствам по- добре, по- спокоина, по- вършеща и други работи.....,а иначе и аз имам моменти в които стоя сама и се питай??"защо, защо го няма още, защо пак не стана...."но гледам бързо да се освобождам от такива мисли!.....
мислех да ви пиша утре кога ще сме в църквата с Ема, но няма да го направя, поради причина която ще ви споделя..А именно за да мислите през целия ден само за хубаво, за нашето желани, но мислите трябва да са положителни за да имат сила...обичкам ви всички....лелелелеле колко съм изписала!!!
