Меги, мила, съжалявам много.
Така се надявах и чаках да се похвалиш...
Рдавма се обаче, че всички, милички, сте толкова позитивно настроени, не се поддавате на отчаянието нито за миг и най-важното - помагаме си, утешаваме се или се радваме една за друга и сме заедно
Станали сме като едно голямо семейство - дори и без да сме дали устна клетва - "...в добро или зло...", но сме се заклели в сърцата и душите си.
Много ви обичкам всички!
Това ми напомня....онзи ден хванах малко от един много хубав филм по холмарк. Разказваше се за жена, която незнайно как( че нали ви казвам - него гледах отначало) ослепява. На една от срещите си с професора в мед. академия, който се занимава с нейния случай той забелязва, че е с много силен дух и много добър оратор и й предлага да води лекции в академията. На една от поредните лекции тя каза много силни думи:( може би няма да е много точен цитата - по-скоро перифраза, но все пак)
Много често в нашето нещастие и болка си задаваме въпроса "Защо точно на мен?" а всъщност защо не? Ако не се случи на мен може да се случи на друг, който не е толкова силен и ще рухне от цялата тази болка и мъка. Правилният въпрос в случая е :"Как ще се справя с това?Много силно ми въздействаха тези думи. Защото всяка от нас си е задавала този въпрос "Защо точно на мен?", защо при други жени и семейства става от раз, а нас Господ ни измъчва така? Много често и аз си задавам този въпрос и се чудя докога ще ме мъчи Господ, но не се ли замисляме, че Господ може да има по-различни планове от нас и да ни подлага на изпитание.. Защото животът е една постоянна борба - за нас е най-важна тази наша мечта да гушнем нашето си детенце, но ще срещнем и много други и може би понякога и по-големи трудности от тази и може би ни се дава този урок, за да се научим да бъдем силни и да се справяме с всички изпитания..
това понякога ми дава кураж, че наистина Бог ме поставя на изпитание и колкото и да не ни се вярва понякога след многобройните сълзи и отчаяние, ние сме толкова силни и смели, щом месец след месец след всеки по-силен удар ние не рухваме, а се изправяме, прегръщаме близък човек, усмихваме се и с нови сили се подготвяме за Нашия месец.
Ще дойде нашият месец, момичета - сигурна съм в това и ще бъдем най-най-добрите майки, защото сме изстрадали толкова много, но сме се научили и да бъдем по-добри и по добри, мислейки и преживявайки всяка неканена лелка на другите, забравили за своите притеснения и мъка. Ще бъдем най-добрите майки, защото сме събрали толкова много майчина обич за нашите дечица...
Обичам ви, милички!
Радвам се, че ви има и знам и ще се моля всеки ден да дойде и нашия час!
Прегръщам ви и ви желая хубава, спокойна нощ и сладки сънища!
