Какви пароли, с такова облекчение прочетох тази тема.
Мислех си, че само аз викам.
Ох, и аз така. Направо камък ми падна от сърцето, откак прочетох тази тема. Мислех, че съм най-ужасната врещяща майка, ама слава Богу не съм сама.
![Laughing :lol:](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_lol.gif)
Често чувствам вина, че толкова го чаках и тръпнах това дете, а сега му викам и се нервя, когато не ме чува какво му говоря.
![Embarassed :oops:](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_redface.gif)
Едно време, когато още се борехме да го има Виктор, когато видех майка, повишаваща тон на детето си, си казвах, че аз няма да съм такава. И си вярвах.
![Very Happy :D](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_biggrin.gif)
Е, до преди 6 месеца нещата бяха що-годе така - разбирахме се доста по-лесно и често със спокоен обясняващ тон. От там нататък, обаче, нещата се попромениха и напоследък тонът е доста по-висок, с което разбира се, не се гордея. Но, както чета по-нагоре, явно тепърва ще повишаваме децибелите.
![Smile :)](http://91.215.216.238/forum/Smileys/default/icon_smile.gif)