Кисела, ние също сме винаги леко облечени, ама много леко. В началото свекито правеше забележки, след 2 години доживях да чуя, че моя метод е по-добрия, защото снаха ми редовно претопля зверски бебето. И доживях да чуя "Ти го кали от малък".
Е, после имаше "опропастихте детето", като се разболя, ама...

Значи, аз освен лоша майка, може да ме запишете и в клуб лоша съпруга. Като си изпусна нервите (което все още е рядко) и се развикам, след това отнасям скандал от мъжа каква съм нервна и непоносима. Та двойно кофти ми става - хем на детето съм се скарала, хем после мен ме овикват

Вчера го шляпнах по памперса. Реших да нося камиона на площадката, тъй като все взима возилата на децата. Е, познайте, 30 мин. път заради тръшкане, иска да кара камиона на улицата. Накрая изтърча между колите. Отнесе шамар по памперса, не се впечатли и го повтори още два пъти. Последва викане, разтърсване и рев. Добре, че после нямаше коли. Досега не беше се пускал така да тича, но...

Фани, аз бях като вашият Никола, това се променя към 15 година, когато храната става важна, до към 16-та година, когато мацките станат важни.

по памперса не фаща дикиш, тя Фани затова задвратно.... 

тази тема дали да не я преместим някъде на скришно място?

Може, може, че за социалните не знам, ама току виж ни цитирали в някое еко предаване
Ще излезем бахти дзевровете

да я запаролим и да чете само който пише 

Брей, това с обличането било голяма драма навсякъде. И аз никога не облякох детето според изискванията на другите, все гол бил. И все ще се намери някоя мама да направи забележка, да ме посъветва така кротко, че нали отскоро сме заедно с Марти и не ги разбирам аз тези неща с отглеждането на деца...
Разбира се до този момент Мартин все още не е удрян, то е още твърде рано де, но явно прекалявам с "НЕ". Пример от вчера - гледа си палеца (който вече смуче само когато ще заспива) и го нарича НЕ 

хахах Снежи, яко е това, палеца е НЕ. Моята Еленка въпреки, че проговори много рано и доста правилно дълго време казваше на краставиците - ЧАКИ
Тя много обича краставица, и аз й давах да си гризка, но милата можеше по цял ден да върви и да гризе краставичка и аз докато я измия, обеля тя ми виси на крачола и мрънкя, съответно аз казвам - чакай бе мамо, давам. Та от въпросното чакай, станаха чаките

Разбира се до този момент Мартин все още не е удрян, то е още твърде рано де, но явно прекалявам с "НЕ". Пример от вчера - гледа си палеца (който вече смуче само когато ще заспива) и го нарича НЕ 

Племенника като събаряше бабините книги викаше първо "не" и после ги буташе 

А с туй обличане... Аз съм супер зиморничава, щерката не търпи жега. Сега си представете аз с пуловер, детето по тънка памучна блуза в комбинация с 4 бр. баби. Какво да я направя като се е метнала на баща си, няма да ми се поти, щото така трябвало да е облечена, нито пък аз ще мръзна, за да угодя на бабите.
А определението за пуловер знаете ли го - топла зимна дреха, с която обличат децата, когато на бабите им е студено

да я запаролим и да чете само който пише  

Демек всички
Сега аз със най-новата издънка.Като се ядосам нещо и имам гадния навик да казвам"Мамка ти"преди да си прехапя езика осъзнавайки че Митко е в стаята.Вчера казва той на майка ми "Мамка ти" и тя облещи едни очи питайки го откъде го е чул.Аз се сниших,но той съвсем гордо ме посочи и каза "МАМА".

parsi, е от къде, от градината 

Благодарение на баща си, Тео онзи ден заби "ей, мама му стара", докато опитваше да поправи нещо... не си само ти

Още за паразитните изрази:
Баба: Как си, бабче?
Тео: Да чукам на дъиво, добие!

по памперса не фаща дикиш, тя Фани затова задвратно.... 

А! А! Как ме разбра 

Стана ми смешно от някои разкази и реших и аз да споделя.
Нашия племенник ни чуваше, че се обръщаме един към друг с "Бебо" и започна да се обръща към чичо си с "чичо Бебо".
Другото беше: "тати Бащати доди" (т.е. че баща му след малко ще си дойде).

И аз съм от крещящите основно, не че и по дупето не отнасят по някой или дърпане на ухо, но това е в краен случай, когато номера с броенето не мине. Казвам им, че броя до 5 и ако нещото не е направено отиват наказани, след което почвам силно, бавно и отчетливо да броя и до към 4 обикновено се изпълнява .

А, че съм лоша майка, лоша съм, особено напоследък покрай тревогите за майка ми, много лесно кипвам, всичко ме дразни, не мога да се контролирам и съм си май за психиатър... 

Гери, и мен това най-много ме тормози - много лесно се поддавам на негативните си емоции, свързани с разни проблеми в ежедневиетоо - къде по-сериозни, къде не толкова, и домочадието го отнася. Понякога чувам зад гърба ми Симона как казава на брат си - не прави така, защото мама сега е изнервена и ще се ядоса Или пък ми задава на мен въпрос от рода - Мамо, ти утре пак ли ще бъдеш ядосана

А иначе зачервяването на врата фолклорно в нашето семейство го наричаме "ще ти нашаря дупето с коприва" Само като метафора, разбира се - засега...
Вярно тази тема трябва да се скрие

Онзи ден Антон идва и въодушевено ми задекламира - Гъди мъшки, пъни въшки, косем, осем! Гъди мъшки, пъни въшки, косем, осем!...А то какво било - Гърди мъжки, пълни с въшки - на всеки косъм, по 108. Кой го научил - Симона. А нея кой - ами баща им. Това им било паролата - и започва да ми се обяснява какво е парола и кога се използва. Разбира се, вече била научила всички деца от детската градина на тази парола Викам й, ами как, ами госпожата, ще ти се скара, че говориш такива неща - нямало страшно, тя тайно, на ухо им го казвала. И като разбере за това г-жата и я пита от къде го е научила - и тя с гордост ще посочи "татко"

в понеделник за пръв път се наложи да помоля една приятелка да вземе детето от градина и да го заведе при баба му, защото аз висях да чакам да изкарат мъжа ми от операционната зала.

та вървейки към баба си, мойто се пофалило на случайно срещната съседка - "а мене ме взима тази леличка!". "а къде са майка ти и татко ти? - попитала любезно съседката. "на кино!", гордо рекло хлапето, макар 5 минути преди това да му бях обяснила по телефона кое и що.

та така, зарязали детето на чужди хора да го гледат, а те отишли на кино наште... некой ден може и на социалните да ни изпържи така.

офф топик

Навремето вкъщи имало студенти на квартира. Много съм ги обичала, първи приятели сме били. Един ден изпратили единия младеж да ме вземе от градина и аз съм заявла най-отговорно, че не го познавам (според него гледайки го най-спокойно в очите) и не съм го виждала никога през живота си. Това, за да не си ходя толкова рано  Дотам било с "киното" на нашите.

та така, зарязали детето на чужди хора да го гледат, а те отишли на кино наште... некой ден може и на социалните да ни изпържи така.

еее ти не помниш ли как Никола крещеше с цяло гърло  през балкона на съседското дете "Мама пак излезе и ние с тати сме сами. Тя каза, че отива на кино(истината между другото), обаче пак ще си остана през нощта са тати ..."

Аз пък не смятам, че викането прави една майка лоша, прави я строга  Лоша е тази, която не вика, защото няма такова дете, което да не прави за забележка, значи на майката не и пука, че детето и прави нещо нередно или си прави оглушки и т.н. Иначе и аз бая викам и ги строявам, като генерал от запаса съм 

като генерал от запаса съм 

За генерал признавам майка ми. С очи ни командваше пред хората, направо като две мушици бяхме с брат ми, още помня впечатлените "лелички". Ние сме породени, а нашите винаги са били далече от баби, студенти, бедни... та генерала е гледал да не отърве положението и добре се справяше 
За мен, обаче, си е най-добрата майка. Радвам се, че е била строга с нас.

За мен, обаче, си е най-добрата майка. Радвам се, че е била строга с нас.

Ейййй, след 20-30 години и за нас ще говорят така 

Цитат на: Елфи в Юни 08, 2012, 15:51:59 pm

За мен, обаче, си е най-добрата майка. Радвам се, че е била строга с нас.

Ейййй, след 20-30 години и за нас ще говорят така 

хахаха надявай се