Гери, и мен това най-много ме тормози - много лесно се поддавам на негативните си емоции, свързани с разни проблеми в ежедневиетоо - къде по-сериозни, къде не толкова, и домочадието го отнася. Понякога чувам зад гърба ми Симона как казава на брат си - не прави така, защото мама сега е изнервена и ще се ядоса
Или пък ми задава на мен въпрос от рода - Мамо, ти утре пак ли ще бъдеш ядосана
А иначе зачервяването на врата фолклорно в нашето семейство го наричаме "ще ти нашаря дупето с коприва"
Само като метафора, разбира се - засега...
Вярно тази тема трябва да се скрие
Онзи ден Антон идва и въодушевено ми задекламира - Гъди мъшки, пъни въшки, косем, осем! Гъди мъшки, пъни въшки, косем, осем!...А то какво било - Гърди мъжки, пълни с въшки - на всеки косъм, по 108. Кой го научил - Симона. А нея кой - ами баща им. Това им било паролата - и започва да ми се обяснява какво е парола и кога се използва. Разбира се, вече била научила всички деца от детската градина на тази парола
Викам й, ами как, ами госпожата, ще ти се скара, че говориш такива неща - нямало страшно, тя тайно, на ухо им го казвала. И като разбере за това г-жата и я пита от къде го е научила - и тя с гордост ще посочи "татко"