Аз още не съм майка, надявам се скоро да стана, но за тази тема ще споделя възмущението си от приятелката ми и "грижите" й към сина й. Той е на 5 и 1/2. Панталонките му винаги са четири пръсти над глезените, напоследък го виждам и с петна. Няколко пъти гостувам на приятелката ми вечер и тя го праща да си легне без да го изкъпе. Не го записа в предучилищна в елитно училище, за което има възможност, а го прати в кварталното, за да не й се налага да става 30 мин по-рано сутрин и да го кара. Като се прибере вечер пъравта й работа е да започне да се лакира и да крещи по детето, че ще вечерят, когато й изсъхне лака. Попитах я как се справя малкия в предучилищната, а тя започна да бълва, колко е непослушен и как сутрин преди да излезе чак тогава се сещал да си пише домашните... Непрекъснато си води любовниците и детето вече малко се пообърква на кой точно да казва татко. Единственото, на което го е научила е, че когато иска нещо трябва да се обърне към чичковците, които го посещават. Малкия я послуша и поиска от поредният чичко кученце, приятелката ми му се развика подобаващо откъде-накъде куче, а той уплашено й отговори, че всъщност не му трябва много кученцето, но го иска заради нея. Гадна история. Горкото дете, жал ми е като гледам как расте, майка му харчи цялата си заплата по маркови магазини, а аз се чудя как може целта в живота ти да е да носиш очила Армани (които очевидно не можеш да си позволиш, след като чакаш някой да ти плати тока), и как ти прави удоволствие да ги носиш, като детето ти си ходи с миналогодишните панталонки.
Е, не издържах и й казах какво мисля, тя се разсърди и каза че не е моя работа и не желае да ме вижда вече....