Не може да сте толкова лоши като мен Приза го отнасям като куцо пиле домат - искаха да ме арестуват за побой над малкия. Така че вие просто сте невнимателни, а аз съм терористка
Това в стила на шегите. Като цяло нямам големи издънки, баща му обикновено е този, който го постига, но това е защото ужасно не внимава и не отчита детайлите, прекарва по-малко време с него и винаги е в игра. Случвало се е малкия да му удари юмрук в очилата и той да го плесне. Няма да забравя никога червената му буза. Ревах заедно с него. А иначе единственото ми прегрешение е, че го оставих да се тръшка с всичка сила в паяка си и той се счупи. Времето, докато стигна до него, беше най-дългото в живота ми. Слава богу само се уплаши, нямаше нищо сериозно. Притеснявам се като пътуваме за някъде, защото е много изобретателен и си вади ръцете от коланите на седалката. Не мога да го задържа повече от 15 минути вързан. Винаги ме е страх при едно внезапно спиране да не се случи нещо сериозно.
Инциденти винаги ще се случват, за жалост, можем само да се молим да не са фатални. В крайна сметка колкото и да сме бдителни, те са доста по-бързи от нас. Вчера излязох за две минути на терасата. Докато се обърна, той вече си беше сложил столче до парапета и се показваше над него да вика здрасти на хората от ресторанта. Само аз си знам какво ми е било в този момент.

Цитат на: Marie в Април 23, 2008, 16:05:01 pm

Удивително! Едни говорят за мравки, други-за слонове, а трети-за живота на Марс!
Колко сме различни хората.

Marie страшно мразя подобни интриги. Сподели моля те какво те мъчи и към кой се отнася, за да има по малко обидени и засегнати. Когато детенцето ти стане на годинка и 6 месеца например, ще повдигна темата. Да видим слон ли, мравка ли или марсиянец ще излезеш. Или както винаги ще си перфектна. Найстина ми се отщя за пореден път да чета. И не само на мен. Обидно е найстина.

Лидия, не виждам къде виждаш интрига? Чета ВАШИТЕ постинги и забелязвам колко сме различни като светоглед и схващания и го споделям. Не "аз съм  различна от вас", а "всяка една от нас е различна от другата". Къде има интрига тук, обидени, ощетени? Едни разбират под "лоша майка"-мравка, други- слон, а трети-живот на Марс. Ти сама не прочете ли постингите нагоре? Не виждаш ли в какъв широк диапазон са? От дреболии и суети, през сериозни пропуски до цели душевни терзания!

Обидила ли съм наистина някого или някой сам си търси причина да е обиден?

За "перфектна"-та и заплахите с вдигането на темата-ще си го пропусна покрай ушите. Смешно и детско е. Никога не съм имала претенции, жив човек съм, и аз греша. Ето, в момента грешката ми е, че ти обяснявам какво е мравка, какво-слон и какво-живот на Марс. А мога да не го обяснявам на теб, а на детето си.


 

Цитат на: manhattan в Април 23, 2008, 16:45:24 pm

е, Мари, трябваше да разообразя темата в посока различна от "Тръгнах на работа и съм виновна"
ясно е, имаме вина в различни аспекти...

Не ти бе, Ман! Нагоре-нагоре! 

Може би това трябваше да цитирам, както и да е. Сигурно аз напоследък нещо не съм добре. Щом казваш, че няма такова нещо..

Да споделя и аз каква глубост допуснах онзи ден. В понеделник вечерта беше едно слънчево и топло време и ние семейно на разходка в парка. Рядко ни се случва да сме тримата заедно, та беше много хубаво и решаваме да пробваме да изпием по 1 бира. И аз съм човек и съчетанието между любимите ми хора, слънцето и бирата ми се стори страхотно. А пък и откакто се е родила Мия, аз едно кафе на спокойствие не мога да изпия, пия винаги в движение. Отиваме на площадката, където обикновено слагат маси от кафето, срещу детския магазин. Момичетата от квартала ще се сетят за какво говоря. Този път нямаше никакви маси там и Мия можеше да си кара на воля кукленската количка. Да де, ама тя решава, че ще кара голямата количка и то не на площадката, а ще слиза по стълчиките преди нея и ще ги изкачва пак. Не знам каква е тази нейна мания да минава по най-неравните места,  и то при положение, че още ходи много патраво. Редуваме се ние с баща й да вървим след нея и да й помагаме да кчва количката по стълбичките и да слиза обратно след това. Аз решавам, че ще успея да я накарам да се махне от стълбите, минавам пред нея и й предлагам да поиграем на гоненица, за да се мръдне оттам. Детето остава на ръба на стъпалото и полита назад естествено. Слава Богу количката не падна върху нея, а и тя не се удари изобщо, но беше голяма глубосто от моя страна.

И аз да се включа!
Малката тъкмо започна да се предвижва с паяка и аз решавам дая пусна да ходи из цялата къща. За всеки случай съм и вързала една дрънчаща играчка за да я чувам къде е във всеки един момент.
Отивам до тоалетната и естествено съм притворила вратата. В един момент дрънченето замлъква и аз като стрела изкачам от тоалетната, бързо угасям и се опитвам да затворя (пак толкова бързо). За момент усетих някакво съпротивление на вратата, изпитах ужас който досега не бях чувствала. Веднага поглеждам отзат и що да видя: Малката с ужасени очички и онемяла от болка мушнала пръстетата межу вратата и пантите. Растоянието точно толкова малко колкото да си провре тънките пръстета. Настъпи ужасен рев - тя плаче и аз плача. Веднага сложих ръката под студена течаща вода и в същото време се проклинах каква ужасна майка съм и как Бог ме е дарил с здраво дете, а аз в безотговорността си ще го осакатя. Малко се бяха деформирали пръстчетата, а след това се подуха. Позваних на педиатърът и тя вика хайде бързо в Пирогов. Беше 21 ч. И вместо да се готвим за сън ние в болницата. Кошмар. Веднага ни приеха за преглед. Хирурга каза че щом се опитва да хваща с тази ръчичка значи няма проблем, а и до 1 г. фалангите на пръстите били още меки. Изпрати ни по живо по здраво. Наистина на следващия ден дори не личеше, но за мен това си остава една голяма обеца на ухото.

Аз днес тотално се убедих, че съм майка - идиотка! Иде ми да се самобичувам!

Както повечето от вас знаят, на Вики му изписаха Аугментин. Аз щастлива - доволна, че си знам всичко за този антибиотик - коя група е, на какво действа и тъй нататък, решавам да не чета листовката.
Между временно от вчера вечерта забелязвам, че изхожданията на синчето са по-редки и повече от обикновеното, но го отдавам на вируса. Избиха му и ситни пъпчици по брадичката - викам си това е от лигавенето и запарването на бибата. Днес си гледам Аугментина, променил цвета - викам си брех, що бре? Когато се зачетох в дребничките букви на етикета - мо то това лекарство се сахранявало в хладилник, а аз, патката си го държа в шкафа, откакто съм го отворил! Няма да ви казвам как изчетох всички листовки на лекарства, които са за Вики, особено внимание обърнах на съхранението им!

Идиотка съм от класа!

Здравей  lady_11 !!!
Ние скоро пихме аугментин и на малката също се появи нещто като разтройство, педи каза че е от лекарството, просто леко дразни стомахчето. Но важното е че се оправихме скоро след това. Относно листовките - много внимавай, освен че ги чета аз опитвам и на вкус преди да давам. 

И аз вече опитвам всичко на вкус преди да и го дам и ще си кажа още една изцепка по този повод . Беше със страшни колики като бебе. Казаха ни да пробваме Бебинос капки, защото сап и еспомизан не и помагаха а Бебинос били на друг принцип. Та капнах в лъжичка нужното количество и и сипах в устата . Да ама като писна изведнъж и сякаш я стисна за гърлото, посиня. Ужас. Дадох водичка. От къде да знам, че са толкова отвратителни на вкус . После ги слагах в млякото и найстина само те и помагаха.

Не мога да си простя. Това което ми се случи вчера не го пожелавам на никой.
Отварям прозореца да проветря , но съм забравила да сложа ограничителя, върша си аз в къщи домакинската работа и по едно време ми стана подозрително че не чувам малкия. Започвам да го търся и като видях къде е ... Покатерил се на активна гимнастика на Чико и от там на прозореца. Незнам как да ви опиша какво изпитах в този момент. След като го свалих се свлекох на земята. Не можах да се свестя целия ден , а и днес.

ПС Споделих с майка ми , какво се е случило и ми отговори, че сега съм разбрала какво е изпитала когато ни е видяла със сетра ми и брат ми в същата ситуация.

ПС Споделих с майка ми , какво се е случило и ми отговори, че сега съм разбрала какво е изпитала когато ни е видяла със сетра ми и брат ми в същата ситуация

Това ми напомня, как майка ми на два пъти изгубваше първия ми брат - един път в квартала в София, когато беше на 3 год., а втория път на главната улица в Сандански. Втория не го е губила, но щеше да го удави без да иска в един басейн - не нарочно, просто не го видя ,че е паднал. а аз стоях отстрани и се хилех
Има една приказка, че Господ пази малките деца и пияниците - като чета какви неща са ви се случвали, си мисля, че е вярно!! Дано тези "инфарктни" ситуации са колкото се може по-малко!!! И да са ви живи и здрави дечицата!!!

Милата, представям си как си се почувствала! Аз за една цицина оревах света и какво ли не си помислих...

Хей,няма лоша майка,ако се грижи за детето си.На всяка майка се случва за сдекунди да изпусне от поглед малкото дяволче  И аз съм изтръпвала от хиляди такива случки.Моята дъщеря е на 2г и 4 месеца и е като влакът-стрела.За секунда да не я гледам и е сътворила някоя пакост.  Така че горе главите на всички майки 
И успех и смело напред 

В тази тема не съм се записвала, преди само я следях. Но вече е крайно належащо.
Простудих си детето! Ей така само от простотията си го направих!

Заведохме я на на море. Вярно, че времето не беше хубаво, но когато си правихме резервацията, нямаше как да предвидим това.
през всичките дни я опазих, но в последния ден реших, че трябва да събира слънчеви лъчи на плажа и я оставих да седи разсъблечена. Но, за беда беше ветровито. Лошото е, че съдя по себе си, а аз държа на по-студено време. И така, вятърът я одуха хубаво цял преди обяд; после мъжът ми ми се накара защо не съм я облякла, но явно вече беше късно. След обяда си тръгнахме. Това беше в събота. От вчера Михаела е с почти постоянно течащ нос, кихаща, от днес е и кашляща с температура 37,1-2.

Излях си душата, а сега се отправяме към докторката.

Ей това е, как уж да я напека на слънце и да я каля, в крайна сметка я простудих.
Лоша майка - не, ами тъпа!

Айде де откога ви чакам в клуба 

Въпрос към Никола от поредната баба в градинката "Мама дава ли ти шоколад"
Никола "Не, ние в къщи ядем само спанак" ....

ГОРКААААНЧО той 

Ама как без зрънчо и шоколад, горките ви дечица .
Съседката я черпи круша и Мони всячески се дърпа. Съседката настоява и детето и обяснява, че круша мама не дава да се яде. Жената троснато я гледа и я пита, давам ли и изобщо нещо да яде, щото била слаба и на нищо не приличала. А Мони и отговаря с ръце на буквата Ф:
Ти си сантава, не знаеш и, че ми изизат от кушата пъпки .
Жената ме гледа възмутено и ме пита, как и давам да говори така и няма ли да кажа нещо. Викам ще кажа, с две деца не мога да се оправя  . Все на едното няма да угодя

Добре де, за това, че не даваме на децата си шоколади, снаксове и всевъзможните му там други боклуци, то ние сме "лоши" майки.
Но затова, да си простудиш детето, наистина съм си лоша (без кавички) и безразсъдна майка.

А иначе, и аз съм много против това едно малко дете да се храни с боклуци!

кокиченце, не се втелясвай толкова. Тепърва има да настивате и да се простудявате. Аз пък нарочно я калявам Моника и я държа на по ветровито и по разсъблечена. Не обувам под панталон чоропогащник и тем подобни производни. Тук майките ме обявяват за луда понякога, но не ми пука. Ние сме толкова кекави с баща и, не искам и детето ми да е така. Сега като се е разкихала, еми това е. Случват се и подобни неща. 

Лиде,
благодаря ти.  То и аз исках да я каля, но постигнах обратен ефект.
Аз се удивих на чужденчетата, които в студеното време в началото на миналата седмица бяха по бански и играеха във водните съоръжения (в Албена има едни детски басейни с много пързалки и пръскалки и кофи към тях). Тия дечурлиги бяха доволни и щастливи, чуваха се весели писъци и, естествено, бяха мокри до кости. За сравнение, ние се разхождахме по това време по алеите и бяхме облечени с якета.
завиждах им, че са толкова калени.
Сигурна съм, че сред онези голи и мокри деца в студа не е имало българчета.

Ами едно момченце на наши познати по същия начин. Студ и вятър. Ние с якета за риба. Тяхния младеж на 13-14 години бос в реката, джапа ли джапа. Само като го гледах посинявах . След подобно начинание със сигурнпст ще сме с пневмония .