Момичета, не е истина просто каква я свърших! Почувствах се ужасно! Без малко да счупя пръстчето на Мъничкия. Лоша майка - не, ами танк съм аз.
Та, прибирам се от разходка с децата. Влизам в къщи, оставям бебето да седне долу на пода в коридора (винаги така правя) и придърпвам Михаела да влезе и да затворя вратата. И започваме да се събличаме и събуваме.
Да де, но в момента, в който слагам Косьо седнал долу, той веднага застанал "на четири крака" да пълзи и без да искам стъпвам върху кутренцето му, при това с обувка!
Извиках от ужас! Пръстчето се поду. Обливах го със студено вода, мазах с арника, но се боях да не е счупено. Представих си, как търча да го снимат на рентген.
Но, за щастие, след двайсетина минути се успокои и ми се усмихна. На сутринта оток нямаше. Отдъхнах си.
Но това не е всичко! Безплатно ще ви разкажа и за друг мой гаф.
Преди няколко дни, тъкмо ще го вадя от количката, за да го сложа в колата, че да ходим да вземем Мишка от ДГ. Откопчавам коланите на количката, обръщам се към колата, да му оправя там коланите на коша и в този миг нашият тупна долу по очи на асфалта! Ами бърза, да слезе сам от количката човекът. Колко се уплаших, да не казвам.
Но бързичко се успокои, като го погушках и се заигра с едно празно шише от минерална вода.
Ето, признах си.