Е, аз на такива им казах, че другия път като тръгват за море - ще им дам Дани, да си го вземат с тях - придружено с плащане на престоя му + джобни за глезотиите му. И, че съм сигурна, че мноооого ще му хареса с такива добри и обичливи хора като тях, а не с майка-егоистка като мен
Хънта-мънта, хора с деца на по 20 години, които са им били гледани изцяло от бабите по селата до 1-и клас...много бързо си прехапаха езиците.
Ние сме родители все пак, не сме роби, вкл. на децата си и имаме нужда и от собствен живот и ефективна почивка понякога. Радвай се, че имате баби, при много хора - просто няма такава опция.
Напоследък вече ми е кеф да ходя с Дани по почивки, човече е, не бебе. Но с него все пак си е "пенсионерски курорт" - няма какво да се лъжем. Аз все още имам нужда, било и за 2-3 дни да отида на почивка, на която да се съобразявам със своите нужди и кефове, не с тези на някой друг. Било да спя до обяд, било да лежа цял ден на плажа и да пия коктейли, било на СПА-хотел да си ходя по масажи и каквото когато ми се доще, било пък да имам муза да изкарам луда нощ в дискотека... Важното ми е, че каквото и да е от всичко - то се случва когато и както ми щукне на мен, не съобразено изцяло с него и неговите нужди и график. Не се чувствам лоша майка по този повод. Чувствам се нормална и слава Богу
А и както казва
Боби -при баба си е купон и кеф, не е наказание. Някой от вас да си спомня с лошо гостуванията по бабите (кратки, или дълги
)? Никога не бих лишила сина си от спомени и преживявания, каквито аз имах навремето, ако има възможност за такива. То стига, че сега нашите "баби" работят като пчелички и изобщо рядко си виждат внуците, та когато го поискат и имат време - аз ще се запъна и ще го влача с мен?!
И що? Да не мога да си почина наистина и да продължим взаимно да си писваме, че 95% от времето са ни малко за целта