0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Загубихме си бебето
« Отговор #20 -: Май 17, 2008, 17:53:01 pm »
Много съжалявам за това,което ти се е случило.Когато прочетох историята ти се разплаках.Знам че думите сега са излишни.Боли,много боли,но трябва да бъдеш силна сега и да се опиташ да продължиш напред.Аз преди месец направих втори спонтанен аборт и сега съм толкова зле психически,че нямам сили дори да търся причините.Но всяко зло за добро.Знай,че не си сама-тук имаш много приятели,които са преживели тази болка и ще намериш подкрепа.Ако има нещо,което те интересува пиши. :bighug:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #21 -: Май 17, 2008, 19:50:20 pm »
Искрно ти съчувствам Мели! Първият път е най-тежко! За мен също света беше свършил и бях на ръба на отчаянието,но в един момент (може би след 2-3 месеца) осъзнах че няма смисъл от сълзи и дпресии.Мисли за бъдещето! След няколко месеца пак ще забременееш, но до тогава потърси причината за аборта.Това сега е най-важното.
Прегръщам те и ти пожелавам никога повече да не испиташ болката от загубата малкото сърчице :bighug:
Във всяка стъпка виждай края на пътуването!
*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #22 -: Май 18, 2008, 19:06:56 pm »
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.

понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.

това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
Jam,ти да не си докторка случайно?!От Балканите?!Не можеш ли да проявиш повече деликатност в ситуация като тази?Постинга ти е изключително груб и модераторите да си гледат работата! :balk_149:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #23 -: Юни 17, 2008, 16:43:44 pm »
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.   
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #24 -: Юни 17, 2008, 17:31:34 pm »
Таnia74,съжалявам за слу4илото се!Пуснахте ли генети4ни с мъжа ти?
Ако се появят препятствия по пътя Ви - сменете посоката, а не крайната цел...





БЛАГОДАРЯ ВИ, Д-Р СТАМЕНОВ!
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #25 -: Юни 17, 2008, 17:52:49 pm »
  Много съжалявам,Таня. :( До колкото разбирам асфикция е задушаване,т.е.недостиг на кислород,може да е предизвикано от увита пъпна връв или да е последствие на приети лекарства,водещи до това състояние преди термина ти.Може изобщо да няма връзка със генетични проблеми.Но резултатите ще покажат.Искрено съжалявам.Не се отчайвай...понякога се случват такива неща(наистина ужасни :(),никой не е застрахован.Съчувствам ти,че е трябвало да преживееш този кошмар.Един ден това ще е минало,а ти ще се радваш на прекрасно майчинство.Късмет!Дръж ни в течение. :bighug:
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #26 -: Юни 17, 2008, 19:49:36 pm »
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.   
Съжалявам за кошмара , които е трябвало да преживееш! :(
Имала ли си някакви проблеми с бременноста-високо кравно, албумин,отоци.
За кой град търсиш гинеколог?
*

    Veselia

  • ***
  • 218
  • И все пак тя се върти!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #27 -: Юни 18, 2008, 07:24:57 am »
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.   
:bighug: :bighug: :bighug:
Съжалявам, че е трябвало да преживееш това. И на мен се случи същото. Точно когато трябваше да се роди, бебчо почина в мен. В епикризата пише - недостиг на кислород. Чак сега - след 6 години разбрах, че при следваща бременност трябва да се направят някои изследвания с цел да не се случи отново.
Би ли казала от къде си за да могат момичетата да те насочат към специалист в областта.
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #28 -: Юни 18, 2008, 09:10:32 am »
 :cry:

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #29 -: Юни 18, 2008, 11:14:15 am »
Даниски, по-кротко!
Да не разваляме темата. Всяка от нас е преживяла достатъчно разочарования, всяка знае какво е. Джам мина два пъти през този ад, преди да има прекрасния си Мартин. Не е нужно да си доктор, за да знаеш, че в 12гс за бебе не можем да говорим...

Мели мила... дори не мога да си представя какво ти е - аз така и никога не видях положителен тест за бременност. Имах два изхода - да потъна или да изплувам. Можех да се вкарам в такива драматични филми, че ум да ти зайде :lol:. Мини през мъката, изплачи си го, но ставай, вдигай се и не се оставяй мъката да те повлече още надолу. Много мисля напоследък по темата - изплуване/потъване - май ще пиша отделна тема.

Щом веднъж е станало, ще се случи пак - не унивай.

ПС
ако като модератор наистина си гледам работата, доста неща ще отидат в кошчето
В очакване ....
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #30 -: Юни 18, 2008, 17:34:18 pm »
Tania74, съжалявам за това, кото си преживяла! Поплачи си, почини си, но вярвай, че скоро ще си пак бременна и то щастливо до края!  :bighug:

*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #31 -: Юни 18, 2008, 19:08:53 pm »
мели, доколкото разбирам това ти се случва за първи път - има много инфо в нета, попрочети и ще видиш, че има огромна вероятност това да е случайна грешка и следващата бременност да е успешна. искренно ти го желая! а в думите на джам има само истина въпреки по-острия тон затова ги имай предвид. два неуспешни бременности имам преди да се роди дъщеря ми и знам колко боли загубата. знам и как тази загуба става твоя единствен свят, затваряш се в него и не можеш да видиш нищо друго, чудно ти е как така животът си тече постарому след като малкото сърчице вече е спряло. колкото по-бързо се мобилизираме и излезем от това състояние, толкова по-добре. колкото повече се самонавиваме и драматизираме, толкова повече си вредим. знам че това е било "вашето бебе", та макар и в 8г.с. но наистина има голяма разлика м/у една ранна неуспешна бременност и да загубиш детето си на прага да се роди или вече родено дете, или вече голямо, отгледано момче или момиче, което е завършило у-ще и  с което се гордееш...
говоря ти всичко това, защото виждам себе си преди години в твоята история. толкова се бях самонавила, че животът ми е обезмислен, че просто няма накъде. и аз си имам моята такава тема тук. един ден просто си казах, че имам семейство и приятели, които ме обичат, работа, не съм болна от неизлечима или тежка болест, близките ми слава богу са здрави - значи най-важното го имам и животът е пред мен.
успех следващия път!!!


Tania74, съжалявам за преживяното! Дано се открие причината, довела до тук. За кой град търсиш гинеколог?
*
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #32 -: Юни 19, 2008, 14:02:08 pm »
Мели, съжалявам ... това, което мога да ти кажа и аз е горе главата! не е драма, случва се, не на една и две жени, повечето тук можем да се "похвалим" със същото. на мен лично зачатие ми помогна след аборта - четейки историите на другите момичета постепенно потулих мъката и се заредих с нови сили. осъзнах, че не съм аз виновна за случилото се, че не е уникално да загубиш бременност в 8 - 9 та седмица и не бива наистина да търсим драма в случилото се. знам, че ти е тежко в момента, залагала си толкова надежди на тази бременност ... дано следващата всичко е наред. надявам се си се насочила към добър лекар, който да те насочи ако прецени какви изследвания са нужни. изчакай времето, което ти определи и наново със свежи сили!

Таня, нямам думи, наистина. дано болката мине ... съжалявам... прегръщам те
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #33 -: Юни 23, 2008, 18:03:41 pm »
съжалявам Таня74,аз имам два знам как боли,изминаха 4г. ивсе още си нямаме деца,наистина вече незнам какво да кажа,но само едно трябва да ти кажа"бъди силна"каквото и да кажа знам че не мога да истрия мъката ти :balk_7:
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #34 -: Юни 23, 2008, 22:19:47 pm »
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.

понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.

това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.

Сигурно си права, преживяла си го.Но все пак не винаги слушаме разума.Ако повече се замисляме може да си спестим много разочарования, но...душата и сърцето са друго,страдат без да мислят.
 meli_81, не бива да се отчайваш.Тук винаги ще намериш рамо, на което да си поплачеш.Горе главата и смело напред!

и аз съм съгласна че трябва да гледаш само напред.изживях го и аз-2месец направих сонтанен аборт.много е тежко но времето лекува и трябва да намираш сили да гледаш напред.загубила си ембрио-множество клетки.и винаги ще има втори шанс.стъпи си на краката душицо,колко бързо ще ти мине болката зависи само и единствено от теб
целувки и послушай какво ти казват всички тук-някои сме с опит в тази ситуация
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #35 -: Юни 25, 2008, 21:15:08 pm »
Здравейте момичета,
наитсина ми стана много тъжно, когато прочетох публикациите ви... :(
В момента съм в 34 г.с. и от два дена изживявам ужас - бебето ми спря да мърда и ме е страх именно от това,.
Кажете ми, моля ви -- какви симптоми имахте преди да разберете лошата новина?
Спря ли и вашето бебе да мърда?
Моля ви, отговорете - няма да мога да заспя и тази нощ!
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #36 -: Юни 25, 2008, 21:36:51 pm »
Здравейте момичета,
наитсина ми стана много тъжно, когато прочетох публикациите ви... :(
В момента съм в 34 г.с. и от два дена изживявам ужас - бебето ми спря да мърда и ме е страх именно от това,.
Кажете ми, моля ви -- какви симптоми имахте преди да разберете лошата новина?
Спря ли и вашето бебе да мърда?
Моля ви, отговорете - няма да мога да заспя и тази нощ!
миличка отиди на лекар
не питай при кой какво за да си ги навиваш на пръста
може да не го усещташ, да се е завъртяло и да не го чувстваш като мълда
нека лекар ти каже
отиди утре
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #37 -: Юни 25, 2008, 21:46:56 pm »
знам, че си права anastacia682!
Но повярвай ми - ще полудея..
 :x
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #38 -: Юни 25, 2008, 22:20:03 pm »
знам, че си права anastacia682!
Но повярвай ми - ще полудея..
 :x
не си вкарвай паника в главата преди да си разбрала дали е необходимо
по принцип постоянно ли трябва да мърда бебето
иди а лекар
обади се ако трябва сега на гинекологът ти
Re: Загубихме си бебето
« Отговор #39 -: Юли 01, 2008, 00:55:38 am »
Аман от такива лекари.Дано с парите,които взимат от нас да си купят лекарства.Може да е грубо,ама съм им бясна.