Ruri, a, защо не пробваш да смениш тактиката?Обяви `почивни месеци` и кажи че имаш нужда малко да си отдъхнеш и да забавиш темпото. Не говори за никакви овулации, не споменавай кога чакаш да ти дойде (или не ти дойде) Просто нищо. За теб самата също ще е добре. Забрави тиктакащия часовник.
Точно днес си мислех за ролята на психологическия фактор върху мъжете.
Аз лятото обявих че спираме целенасочените опити и наесен ще правим инсе. До тогава всичко ще е само за удоволствие, само когато ни се прииска. Контактите ни се увеличиха, почти 1.5 да не кажа и 2 пъти. И всичко беше като едно време. Преди планираното инсе се оказах бременна, за кратко обаче защото направих мисед. И загубата дори, си мисля че мъжа ми я преживя доста по трудно от мен, особено шока от първоначалната новина. Само ме питаше и разпитваше...Защо? Може ли от това или от онова?
С 2 думи ... мъжете са особенна порода.
Сега пак се върнах към термометъра. Без да обявявам пред него че ще меря Т. И той сутринта ме пита: `Премери ли се вече?` Направо ме разби с тоя въпрос. Мислех си че го правя `тайно`, че не е разбрал че меря Т. Мислех си, че като съм се събудила преди него, той не е усетил че шавам в леглото. Ама и как така се е досетил какво точно правя.... мислех си че като е сънен и разсеян няма да забелязва такива детайли. Пък нали и сега не правим опити, щото има ембарго.
Значи .... и другите пъти, това с меренето и термометъра, те го усещат, без да го казват и без да споделят нещо.... Явно им светва някоя червена лампичка в мозъка. `Наближава момента да се представя добре`. Пружинката се пренавива и те блокират.
Я ми кажете, вашите мъже усещат ли момента с меренето на Т?
И как реагират, какво казват? Питат ли ви кога са `подходящите дни` или не?