Момичета, какво ще кажете за мъж, който твърди, че иска бебе, но оtказва да прави секс във фертилните дни ? И вие ли милсите това, което си мисля аз? Какво да правя? Гледам да не съм прекалено настоятелна, но като стане така, аз започвам да се държа ужасно и всичко съвсем се разваля.

И аз  не мога да си го обсня това поведение и при нас е така.Имам чувството че го карам на сила и дори веднъж се осмели да ме попита "Защо пък точно днес на може ли утре"при положение че пришки ми излязоха да обяснявам колко е кратък живота на яйциклетката.

Поговорете! Може би не го иска точно сега.

А може и да не обича секс под команда.....  Моичкият беше така, тааааа.... почнах нищо да не му казвам, а да го "изнасилвам"   всеки път, когато се налага.... Той даже в едим момент ме беше заподозрял, че ми идва сексуалната агресия точно в ОНЗИ момент, ама аз му обясних, че то от хормоните .....  

да, и аз така с "изнасилване" опитвам, но не ми минава номера всеки път. И от друга страна, мира не ми дава идеята, че после цял живот ще си мисли, че е станало "на сила". Опитвам се да не мисля за това, но не става. Казвам си, че няма да настоявам, но се изнервям и ставам заядлива. И как няма -  часовникът не спира да тиктака.

Ruri - в такъв случай наистина е най-добре да поговориш с половинката си, да видиш какви са му приоритетите, и какви са му плановете за бъдещето.

Истината е, че в дискусията се ражда истината...

Ще ти дам пример от личен опит - след като със съпруга ми почти 2 години се опитвахме (доста несериозно) да бебеправим, и като взех да се затварям в себе си и да не повдигам повече темата, той сам я повдигна, и даже се съгласи, ако нямаме положителни резултати до края на март да отиде на спермограма. А беше ТОЛКОВА против (щото имал син от предишната си съпруга.... МЪЖЕ!)

Затова, хвани куража си с две ръце и седнете да си поговорите.

Ще ти дам пример от личен опит - след като със съпруга ми почти 2 години се опитвахме (доста несериозно) да бебеправим, и като взех да се затварям в себе си и да не повдигам повече темата, той сам я повдигна, и даже се съгласи, ако нямаме положителни резултати до края на март да отиде на спермограма..

rally_pat, а колко време му отне?В смисъл колко време му мълчеше, за да повдигне той темата?

Ruri, аз също мисля, че първо трябва да поговорите.Насила нищо не става...мъжете трябва да узреят за тази мисъл, иначе ще ти е съвестно.

Не знам дали има някаква зависимост, но преди да разберем че имаме проблем и  правехме опити за бебе, точно в деня на овулацията и 1-2 дни преди това се карахме винаги, много често не си говорехме, дори сме спали в различни стаи. Когато обаче дните не са фертилни - никаккви проблеми и кекса си е наред и всичко. Сякаш нещо им става на мъжете тогава, може би се страхуват и те, нямам обяснение. И сега като забелязах, че не е само при нас започнах да се замислям ...

Моето обяснение е малко по-различно. Забелязала съм, че мъжете "загряват" много по-бавно, и по други емоционални въпроси. Това, което за нас е очевидно, незнайно защо за тях не е и им трябва по-дълго време, за да стигнат до точно същия извод.
Мъже!  Да ме прощават ...

Фреши бе, не е до загряване, моят мъж си беше много наясно от по-рано, че точно този ден трябва да се прави ... И дойдеше ли вечерта няма начин да не избухне скандал (естествено за някоя глупост), който да компроментира кекса... Не вярвам да е било случайно, почти всеки месец се получаваше същата история. Толкова често точно в дните на овулация съм напоявала възглавницата със сълзички.

rally_pat, а колко време му отне?В смисъл колко време му мълчеше, за да повдигне той темата?

danidan - отне му някъде около 3 месеца, но тогава много ми се беше струпало в личен план - проблеми с квартирата, баба ми почина, и бях изпаднала в някакво безвремие, бяхме на път да се загубим...

Може би и това също му е повлияло да повдигне темата, а и след като видя едни снимки от коледния Team-Building на фирмата, заобиколена от колеги и нещо му прищрака....

Благодаря ти, съжалявам за загубата ти...
Мисля, че първа фаза е говоренето...след много уговорки и говореници...мисля да пробвам така...дано да помогне.Може би..наистина прекалявам и съм се вманиячила.Това е нетипично за мен, но ще млъкна за известно време...да видим.

Все си мисля, че останалите проблеми, и основно работата му, са причина нещата да се развиват така. Не че аз нямам такива. Но мисълта, че съм на 32 и че времето минава, ме побърква. Да не говорим за родители, приятели и колеги, които непрекъснато подмятат темата и правят забележки.
Вчера купих една играчка- висулка и написах обяснение към нея - играчката ще бъде сигнал за бебеправене.
Реакцията беше, че "вече прекалявам". И може би е прав. просто трябва да се освободя от тези мисли. Кажете ми как?

Ruri, мисля, че трябва да започнеш да не му казваш, кога трябва да правите опити, а да го изненадваш и да го предразполагаш просто...въпреки, че Сигнусчето е права...то все тогава става нещо...но пробвай така.
А това с играчката наистина е в повече...мисля, че още повече ще го уплаши, махни я.

Изобщо не я закачих.

Ruri, според мен мъжете мразят да ги притискат - от моята практика - като му кажех едно време, че трябва да съм в овулация и той се дърпаше - "защо все искаш да правим кекс, когато си в овулация?". А след това, като ми дойдеше М и коментар - "защо не правихме когато си била в овулация - ти нали знаеш, кога е това..." Абсолютно неразбираемо - когато спрях да го притискам и спрях да говоря за това, той започна да ми напомня - не си първа младост, време е да продължим и да видим, какво може да се направи, времето си тече... После, като поех щафетата и започнах да действам, той пак се дръпна и чак вчера, когато поговорихме по един въпрос ме светна - "Ами аз до сега не можех да направя нищо, което да зависи от мен, и затова не ми беше приятно да говоря за това!" За мен този начин на мислене е неразбираем, но явно за тях това е начина. Мъже, какво да ги правиш.
А за родителите, приятелите и колегите - тегли им една на ум (може и на глас) - в крайна сметка това не е тяхна работа!

Момичета, голяма част от мъжете, включвам и моя в това число, имат непрекъснат мерак за секс, докато не разберат, че точно днес и сега трябва да правят секс - нещо им минава мерака.
Ruri поговори с мъжа ти дали има такова нещо, макар че е малко вероятно да признае - ще каже, че е уморен или нещо от този род.
Някои неща могат да се спестяват на мъжете, просто не им казвайте, че сте в овулация.

Мойта тактика беше следната /когато мерех БТ/ измествам напред или назад овуто и му казвам : О, че то ову-то ми мина или предстои.
Сега просто няма значка...

Вчера купих една играчка- висулка и написах обяснение към нея - играчката ще бъде сигнал за бебеправене.
Реакцията беше, че "вече прекалявам". И може би е прав. просто трябва да се освободя от тези мисли. Кажете ми как?

И аз мисля че това с играчката му идва малко в повече. Мъжете просто са устроени и мислят по друг начин. Ей те това нещо трябва да го проумеем. Понякога (често) са като малките деца. Просто трябва да ги залъгваме, че не правят нещо насила, а че то се е случило защото ТЕ са го искали.
Много е трудно това...Ама като се сетя че като дойде бебето и ще съм подготвена да измислям игрички и залъгалки... и ми олеква.
Това последното, е малко и на майтап разбира се.

Сигнус, при нас беше същото по едно време... точно в дните на ову.. все нещо се сдърпавхме, минаваше ми всякъкъв мерак и така....Иначе в нефертилните дни всичко беше цветя и рози.

Може би и мойте хормони са идвали в повече.
Обаче.
Мъжете не обичат да ги насилваме. Секса си е отговорна работа, и трябва да им идва отвътре... а не да `по календара`. Трудна работа, нали.