Проходилката ми служеше точно за каквото Marie е обяснила - да свърша нещо за 10тина мин по няколко пъти на ден - най-често готвенето за детето, защото и аз готвех и все още готвя всяко едно ядене ден за ден. Имам и кошара за целта, но проходилката е къде къде по интересна и занимателна за детето.
Изобщо, всяко нещо, което може да ме улесни и ми осигури по малко свободно време и не е противопоказно за детето, гледам да го използвам. Иначе - може и без нея, разбира се, не е наложителна покупка като столчето за кола. И изобщо не става въпрос детето да се справи по-добре или по-бързо с прохождането, а става въпрос за една играчка.

аз ползвах дълго време кошара за игра (за тази цел ми служеше сгъваемата пътна кошара за спане и игра), която седеше постоянно разпъната в хола. бебето се слагаше вътре, всеки път с различен набор играчки, пускаше му се детска музика и така можеше да изкара по 30 минути в занимания. кеф му да седи, кеф му да лежи, кеф му да стърчи прав и да обикаля по стените на кошарата. по-разнообразно и най-вече - по-безопасно от проходилката ми се струва. наскоро една мама ми разказа, как още непроходилата й дъщеря успяла да заключи баща си на терасата. ще попитате как - ами стигнала до вратата с проходилката, мили деца! а до колко ръбове се стига с проходилката също...

слагала съм го по няколко пъти на ден в кошарата, това продължи, докато започна да ходи и вече тръгнахме на обиколките из къщата.

еееех, Джам, на твоето дете му е кеф, ама ела виж моето дали иска в кошарата - наблягам, че съм купила и въвела в употреба кошарата много преди проходилката. Не всички деца възприемат и искат в кошарата, марти няма против да се занимава в нея, но повярвай - други направо се дерат.
Иначе няма спор - по безопасна е, с проходилката има риск от травми, особено, ако имате стълби и места, където не бива да се стига. А заключването на терасата ми се струва малко единичен случай, стандартно дръжките на балконските врати са доста над височината, което едно бебе в проходилка може да достигне.

mishanta, аз сложих Мия в проходилка на 9 месеца след преглед при ортопед. Бънджито го пробвахме преди това, но я плашеше и въобще не искаше да стои в него. Тя седна късно -самостоятелно на 9 месеца. Тогава и започна да стъпва на крачетата и това беше един от показателите според ортопеда, че мога вече да я сложа в проходилка. Много й харесваше в нея. Ние примерно не сме ползвали кошара за игра изобщо, просто, защото тя никога не е лазила и нямаше смисъл от такава кошара. Преди проходилката я оставях на земята да си играе и да си се търкаля както намери за добре. Децата се развиват индивидуално и предполагам, че ако твоето вече седи добре и започва ди си стпъва на крачетата, няма проблем да го сложиш в проходилка, но иначе по-добре да се изчака.

Здрава седмичка от нас с Тони бой  

Честито християнче на мама Marie.
В тази връзка искам да питам, мога ли да кръстя Антоан след като баща му не е кръстен или трябва първо таткото ...

Ние сме с диария вече цели 5 дни, но вървим към подобрение. Все още не е ясно дали е от храна или е лепнал нещо от престоя ни в болницата. Много палав е станало Тонито и ми спира дъха чак от изумление   какви щуротии му идват на ума да върши  

Завиждам при това ужасно много, за веселите ваканции в Гърция.  
Тези студиа неможах да разбера самосиндикално ли ги намерихте или ползвахте фирма.
Дайте координати моля ви, току виж сме спретнали и ние една септемврийска ваканцийка.

и аз забравих да ви питам, jam, Stefi, студиата чрез агенция ли ги  наехте или се свързахте директно?

Перденце, до колкото знам, кръстникът му трябва да е кръстен. Но все пак си питай на място. Да се оправя малкия бой, стига с тези неволи.

И ние умуваме за кръщане, кога и как, но като преброих колко гости искам да поканя, направо ще си стане малка сватба  . Освен да "избягаме" само с кръстниците извън София, например Рилски манастир и после при Bora82 на почерпка .

Ние имаме и голяма кошара и проходилка. В кошарата тя се изправи на 8 мес и оттогава виси по оградата като паяк . Е има и моменти когато се заиграва седнала, но обикалянето права определено и харесва повече. Пуска и ръцете за секунди вече. Обаче и омръзва по някое време да е пандизчийка . Според мен там не и е достатъчно мястото и за пълзене и за ходене.
Тогава я пускам в проходилката. Иска ми се на пода директно, но тогава става страшно, допълзява до всички възможни места за изправяне, изправя се, започва да отваря, да дърпа ккабели, да троши... И хич не е по-безопасно отколкото в проходилката, щото изправяйки се и предвижвайки се неминуеми тупва и се удря главата я в ъгъла на секцията, я в пода. А и се пързяля като пълзи, щото в къши е само паркет. Проходилката и спира достъпа до ъгли и ръбове.
Да не говорим, че налепи баща й с тиксо чекмеджетата, обаче нашето диване, ходи, чопли го и яде пърченца от него . Неспасяема е

Джамка, казваш, оставяла си го на ден по няколко пъти в кошарата, а през останалото време?
Поздрави

Джамка, казваш, оставяла си го на ден по няколко пъти в кошарата, а през останалото време?
Поздрави

Ще ти отговоря аз какво правих, нон стоп разходки. Верно тогава беше лято, когато ние бяхме 7-8-9 месец, но мисля това е начина за гореописаните поражение.
Тоест Тони вкъщи беше в кошарата, като играчките не му бяха от най интересните неща и затова често пищеше за да докопа нещо друго интересно. Почти всичко правихме навън и той и мама бяхме горе долу рахат. Чак като се застуди октомври месец някъде и прекарвахме повечко време в къщи, пуснах зверчето на воля или иначе казано, сложих го на килима на земята да си играе и лази, а той взе че проходи на мига 

И аз мисля да ги оставям в кошарата, а след това на килима в детската им стая. Не виждам двама как ще ги контролирам, пък дано проходят лесно. 

Когато Деси навърши 6м. й сложих една постелка на земята и това й беше игралния център
за една седмица се научи да седи стаблино, в проходилката не искаше и 1 мин. да стои, а за бънджи да не говорим. Изправяше се по мебелите, по решетките на кошарата, така се научи и да ходи, от една мебел до друга

Бени, през останалото време - редувах. на килима в хола, на спалнята (с надзор), разходки, кльопачка, спане и така.
малка тайна - спокойно се занимаваше в кошарата само, ако имаше пусната от неговата си музика. и по възможност, да не ме вижда наоколо.

уфффф, симона, ако не ме вижда настава революция само да мръдна и иска да топурка подире ми, абсурд нещо да мога да свърша. абсурд е да отида и до тоалетната - не мирясва, докато не влезе и тя. а не е някаква детоиска постоянно да се гушкаме и занимаваме заедно, занимава си се сама, но трябва и аз да съм в стаята.

Цитат на: albenanedelcheva в Май 09, 2008, 15:08:37 pm

Ще ти отговоря аз какво правих, нон стоп разходки. 

Хубу де, чета, чета и не виждам аз как да действам - значи сами в кошарата седнали с играчки - 5-10 мин. В проходилката - малко повече - около 15-20 мин. А за разходките вече съм се оплаквала сто пъти ама пак да си кажа - е не иска и не иска в количка и това е - от вкъщи до градската градина е ок (около 15 мин). После става страшно - засиняване, увиване в количката докато не я взема на ръце - е, тогава сме най-щастливи
Ама както се казва - каквото сме си го направили, такова ще си го гледаме - все пак няма цял живот на ръце да я нося

Марче имаше едно детенце, дето така неискаше да се вози в количката и майка му, носеше проходилката в градината. Така и тя и детето доволни, после като се научи да върви, ще бягаш нон стоп, пък като започне да тича да не ти разправям.

мари, симона има съвсем различно отношение към старата комбинирана количка и новата лятна, с която я сменихме. след една определена възраст вече явно, по някаква причина, не й беше комфортно, приятно - и аз не знам какво точно, да се вози в комбинираната. около 15-20мин беше ок, после се почваше протес с рев и направо дране.
купих лятна и проблемът се реши. като сме си у нас отива да я търси в коридора, бута я и си качва крачето да сяда.
тъпото е, че можеш да разбереш дали би й било по-комфортно в друга количка, само ако купиш такава, а резултат може и да няма.
прецени дали изобщо в скоро време ще се нуждаете от количка - ако разстоянията, които минавате са не големи, като проходи нищо чудно да спрете изобщо да я ползвате. но при нас не стоят така нещата и количката ми е жизнено необходима, така че просто купих друга.

сигурна съм, че и вашите деца биха се справили еднакво добре с това откритие и без проходилка.
за какво са ви тия неща, наистина не разбирам?

Една много симпатична майка на още по-симпатичен младеж с очила  каза веднъж за проходилките - карцер 

И аз я слагам в карцера за 15 мин., ама и тя задължително с музика. И аз правя това-онова.
Не и допада особено.

Наминавам само да кажа, че аз съм си Василена. Но преди време си трих кукитата и от тогава немога да се логна, но пък успях да се регистрирам наново. Така че да не се чудите.

Иначе и Андрея не иска да стои сама в кошарата, освен в собственото й легло веднага след като се е наспала хубаво. Но това пак е в рамките до половин час и то ако не ме е видяла.
Проходилката и тя не й беше страст. Иначе я сложих вътре на 6 м и десетина дни. Но в началото я слагах по десетина минути на ден. После малко повече докато свърша нещо или докато не се размрънка.

Цвети, ние сме вече с втора количка, но и в нея не иска да стои - просто предпочита да гледа от високо какво се случва (шегувам се). НЕ иска и това е! Ами за разстоянията какво да ти кажа - от нас до центъра, където се разхождаме е около 10-15 мин, ама нали се сещаш, че като искам по-далечна разходка няма как да ми се случи