Да, права е мармотчето, нашето столче е като мида /все си мисля, че е менте   уж е от добър магазин...не бих се учудила, у нас е възможно/, наистина не ми се струва удобно, а му правя накакви подобрения - малка възглавничка, за да не е в дупка, постилам памучна пелена, за да не се поти главата. Наистина докато беше по-малка нямаше проблем - слагам я в столчето, тръгваме и за 5 мин. е заспала, после си играе, но сега....кошмар. Може би е по-любопитна, но както казва мармотче - ще почака още няколко месеца, това е!

jam, абсолютно си права, няма никакъв спор. Затова й вчера по магистралата беше в столчето, независимо, че рева и до сега никога не се е возила извън него, но не сме пътували и надалеч и тя докато помрънка и стигаме. Вчера затова изчаках второстепення път м/у Ябланица и Тетевен - няма коли, нищо, карам супер леко и така. Иначе съображението ми е не, че ще ме глобят полицаите, а точно заради сигурността. Не съм гледала краш тестовете, но ясно си ги представям и изпитвам ужас....Няма начин да я свикна без стол, ще направя всичко възможно, ако не - няма да пътуваме и това е! Аз си знам, че съм внимателен шофьор, но не съм сама на пътя, а и все пак съм човек, може да се разсея не дай Боже.

Здраве на всички!

Мари, един единствен път ми се е случвало да реве до прегракване и до посиняване. Не съм го сваляла от столчето, защото бяхме на магистралата и нямаше как да спрем. Предпочитам да реве докато стане син, но не и да му се случи нещо. Освен това децата много често ни пробват предела на силите и се опитват да ни се налагат, независимо, че са малки. Така че имайте и това предвид.
Ние имаме един единствен проблем за сега - вадим си ръцете от коланите, независимо колко са стегнати. Много ме притеснява да не стане някоя беля и редовно се борим с тях.
Така или иначе децата свикват, просто трябва да се намери най-доброто занимание за тях.

Охо, Гане, лятна ваканция в България, а?  Хайде, хубаво да си изкарате с Алекс!

Мармотке, мерси за инфото. Всичко имате в тази София значи! И хавлиени калъфчета дори (четох по-горе).

За пътуванията съм напълно съгласна с Джамка. То не е направено за красота, а за сигурност това столче. Мари_ПЗ, не можеш ли да спреш, да я изкараш, успокоиш, дадеш водичка и пак да опитате в столчето?

просто опитвате да им намерите цаката. Мартин, общо взето, никога не е протестирал срещу кошница или столче, но няколко пъти направи истерия и не искаше да сяда. е, намерих му цаката и на това.
при някое дете ще работи играчка, при друго - мама да пее песнички и да прави театър, при трето - да чете списание като Дани, при четвърто - да се подкупи с няколко солети... въпросът е, че тия истерии са преходни. както вече се писа - те просто ни пробват. като видят, че няма мърдане - ще свикнат.

Ми Мари, какво да ти кажа, тя има шило в дупето. Будна ли е изобщо не сяда... Направо в чудо съм се видяла - в стола я слагам, давам й ключове и 5-10 мин е ок, но после....

Нинче, имам кошница на Чико (ползвана е от 3 бебета, ама нищо й няма ). Симеон е пропътувал много км в нея. Искаш ли да ти я дам, да пробваш с нея?
Цвети, Симеон демонстративно се сърди, когато го прибираме от бабите. Опитва се да ме наказва за 1-2 часа, ама после му минава Но той все пак е свикнал да го гледат различни хора. Миналата година, когато и аз за първи път го оставях, много страдах. И въпреки, че е минало време, все още не ми е смешно, като си спомня. Като се прибрахме в началото ми се струваше, че не ме позна. Може и да съм си въобразила, може и така да е било. Тогава той беше малък - на 8-9 месеца. За тази година и двете баби са оборудвани със Скайп и камери, съответно и нашия лаптоп и така ще поддържаме връзка.

Цветенце, приятно изкарване. От други майки съм чувала, че като се върнат след такава раздяла, детето първоначално демонстрира, че е много сърдито на майка си и не й обръща внимание, но постепенно му минава.

аз като често пътуваща потвърждавам това явление много боли сърцето, но и те свикват постепенно. научават, че мама винаги се връща

Благодаря за хубавите пожелания. Вилили страхотно клипче
Мони също пищеше в стола, но компромиси рядко е имало. Като сме сами няма как да я взема и дори да е имало някой с нас, не съм давала да разваля дисциплината. Сега рядко има проблеми.
Цвете и Мони се сърди като я оставя, но след 5 мин и минава и започва да ме целува 

Аз след като преди време изтърпях критика от вас, се съгласих, че няма да вадя Миша от кошницата. Проблемът е в това, че ние пътуваме до Варна на доктор. Това са 200км. И се налага да я храня по пътя. Добре, изцеждам се с помпата, нахранвам я с шише, както е в кошницата, но за да спазвам инструкциите за безопасност, не я изправям, за да я оригна. И познайте какво се случи: тъкмо влязохме в кабинета на докторката и Михаела повърна върху мен всичко, което бе изяла. И така се прибрахме до Русе и двете оповръщани. Даже мислех да спрем в Хиполенд да и купим нови дрешки, ама решихме да не губим време.

И нашата кошница е Макси кози и също е използвана от 2 бебета преди нас. За сега май Миша си я харесва.
Аз все още си гледам Миша сама, т.е. без никакви баби. Те искат да им я оставям от време на време, но аз категорично отказвам, поне на този етап. Изпитвам нещо, като ревност. С готовност я давам само и единствено на мъжа ми. Опитах се да обясня, че това дете ми е толкова изстрадано, че все още не съм готова психически да се разделя с нея, макар и за час. Може би след месец - два - три. Затова ако видите майка с количка в банката или в Mr. Bricolage, например, знайте, че съм аз.
Не зная, вие изпитвали ли сте подобен вид ревност?

А ако знаете какво е променливо времето тук, ужас.
До вчера 30 градусови жеги, а вчера - градушка, днес по обяд - дъжд, сега отново слънце. Вчера градушката ни свари по улиците, днес пък дъжда. Сега отново се стопли. Да се чуди човек как да облече детето, че и себе си.

Mилена Б, задължително си взимам аз още един цял комплект дрешки когато пътуваме, дори и на близо или сме на гости. Даже понякога и два комплекта. В една раница всичко ми се побира. Вчера на село си напика бодито и блузката и ако нямах дрешки трябваше някакви странни импровизации. Взимай по един комплект допълнително.
Аз също не се разделям с Кристина по различни причини, понякога мрънкам, че искам да я изведе баща й за повече от час, че да мога съвсем спокойно да се разчистя из нас - е, веднъж отидоха на гости на другата баба без мен и като тръгваха аз като една лигла се разревах тайно, прибрах се вътре и така както си мислех, че ще свърша нещо се озовах по средата на стаята да гледам тъпо и да незнам кво да правя    Нещо се смутих! Хем исках за малко да се "отърва", хем толкова свикнах с малката, че като я няма, някак си нензам кво да правя...  Ама това беше тогава, може й да ми хареса да ми я отмъкват за два-три часа

Ултра, много мило, че предлагаш това, ще помисля, ще питам и мъжа ми, че не е много удобно, някак си се притеснявам и ще ти кажа. Поне да пробваме, за да видя дали е от столчето или не, пък така или иначе след няколко месеца ще купуваме от по-горния клас стол и това Кози ще го махна!
Много благодаря още веднъж за вниманието, ще ти напиша на ЛС.

когато се тръгва на път, в чантата за бебето винаги има резервен комплект дрехи (при по-дълъг път - 2 комплекта), достатъчно памперси, мокри кърпи, вода, храна, играчки.

аз до 1 годинка вземах резервно боди винаги, когато отивахме на консултация при педиатъра. и моя пелена за постилане си носех.

При нас няма мърдане със столчетата, още като бебетата бяха в болницата, ни накараха да им ги занесем, за да проверят в какво състояние са и дали децата седят добре вътре.Аз не бях купила от най-скъпите/и съответно най-хубавите/ и се притеснявах дали ще са добре вътре малките.Казаха ни, че всичко е в нормите.
В деня на изписването, закарахме столчетата в неонаталното, сестрата лично сложи и върза малките, един час си игра, докато направи коланите да са нито много стегнати, нито хлабави.
За това моите са свикнали и не ми дават проблеми, Антъни понякога мрънкаше, но просто 'игнор' и това е.Особено, когато аз съм сама и карам, няма как да направя каквото и да е.Сега им взехме по-големите седалки с лице към движението и са по-доволни.
Като бяхме на БЪлгария си занесохме кошчетата и там, всички ни гледаха като извън земни, щото взехме кола под наем и нямаше как децата да се кълбичкат насам натам...

Проблемът е, че не сте ги сложили децата от малки вътре, ако още от раждането са в кошче, няма да знаят друго и рядко ще мрънкат.

Поздрави и целувки на малките

Еми мноу се извинявам, че не съм на вашето мнение за возенето в столче, Предпочитам да си го държа. Имаме кошница на Рьомер - една колежка ми е даде да я ползвам. Хубава е, знам, че мога да я ползвам, защото не е "по-възрастна" от 1 година. Обаче ... мъжо я кръсти "черупката" - ми не му е удобна, сори, материята също е изкуствена и се поти в нея, протектора  въобще не може да обхване главата, а му сети като яка . Вики въобще не иска да стои в нея - нито вързан, нито отвързан. Ако ме спре полицай , просто показвам столчето и го моля той да остави детето в него и да кара, та да види как е.
Да, гледала съм краш - тестове. Обаче кво като имам супер столче, пак може да стане някой сакатлък. Детето би изхвърчало от стъклото само тогава, когато се возиш на предната седалка с него. Да не дава господ на никой. Обаче пък съм виждала и такива  всевъзможни поставения на скъпи столчета ..., които не биха покрили краш-тестовете си при евентуална катастрофа
Сватя, забелязала съм, че Вики реве по-силно и истерично на отиване, отколкото на връщане. Явно го свързва със педиатричните консултации.

А, Еми, и тук вече ги слагаме от самото раждане, поне в този форум де.

Милена, ако пак се наложи такъв дълъг път, спрете за 20 мин да нахраниш спокойно Миша. Вземи си я у теб, докато я храниш. Хем ще смени и тя позата, хем ще можеш да я оригнеш, преди да продължите. Аз така правя, нищо че малко удължава времето на път, по-удобно е и за мен, и за децата. Иначе и аз изпитвах подобни чувства с Дани, не исках да го давам на никого, на изписването си бяхме само с татко му, после ние си се запознавахме с него, баба му и дядовците го видяха за първи път на 40 дни. Отчитам, че малко съм си вкарала автогол тогава, защото освен всичките усложнения с него, като мина страшното, мен пък ме тресна някаква ужасна следродилна депресия, направо не бях на себе си и ми беше изключително трудно през първия месец. Но пак явно не съм била готова да го деля с никого. После с Димана майка ми дойде още на следващия ден след изписването и остана месец, ами съвсем различно беше, много по-плавен и спокоен преход. Но тогава нямаше този стрес.

и ние се тръшкаме и ревем в столчето. опитвам се да й намеря цаката и засега успявам със солета или бисквита в ръката. пътуването винаги го планирам да съвпада с времето за сън. ние пътуваме често и обикновено по маршрута София - Варна, което си е доста, обикновено тръгваме много рано сутрин, напр. в 6ч, а симона сутрин става в 9 и така долу-горе половината път минава в сън.
милена, аз винаги предпочитам да спра и така да нахраня детето. малко да го извадя от стола, да го разтъпча и разнообразя.

Ако тук ме хванат да си возя детето без столче, ще ме арестуват, и няма да ме пуснат, докато не дойде някой и не донесе кола със столче.
После, като имам време повече ще ви разкажа какво стана като колата се заключи и децата останаха вътре, а аз бях отвън.

Лейди разбирам и теб.Разстоянията при вас са малки и донякъде мисля риска не е толкова голям.Но аз ходя на пазар на 20 км в едната посока, а на гости на приятели поне на 40-50 км в някои случаи и повече....карам по магистрала.
Преди две години тук медиите гръмнаха с един случай на катастрофа, майка с дете в кола,  не знам как влиза в насрешното на магистралата, и удря челно друга кола с висока скорост.Майката беше починала, но отзад малкото детенце нямаше и драскотина...Много тъжен случай.И случая беше станал толкова публичен точно заради столчетата за кола, как да се поставят, кое е правилно и кое не.

Ами това е от мене.
Не се дразнете на дългия пост
пристрастна съм по темата

Явно, че има известно неудобство в тези столчета...от друга страна са тествани  
Незнам. Но няма начин. Аз лично смятам да си седи в столче.
Сватя, ама ние като сме ходили на консултации все весели сме били, дори и като ни боцкаха, безстрашна е. А и миналата консултация като се падаше върлуваха вируси, та пропуснахме. Само за едното мерене не си струваше, нямаше нужда. Та 2 месеца са минали. Не е от това. Комплексни са нещата, но няма да отстъпвам. Наистина си е редно да се научи в столче с колан, не пренебрегвам аз тия неща. Да не навлизам в подробности, но няма никаква стабилност когато е на ръце, без значение отпред или отзад и дори от едно нищо, дори леко сблъсъче може да има лоши последици. Ако не - няма да се пътува. Все ще отмине и този период. Предстои ни до морето да пътуваме. Ще тръгнем по време когато тя спи, ще почиваме по-често, ще заредим с любимата и музика, играчки, занимавки и т.н. и така. Колата е с климатик и смятам да го ползвам. Ще я облека с дълго ръкавче, памучно кепе и съвсем умерено климатик, колкото да е приятно, за да не се поти и туй ще да е.

Преди две години тук медиите гръмнаха с един случай на катастрофа, майка с дете в кола,  не знам как влиза в насрешното на магистралата, и удря челно друга кола с висока скорост.Майката беше починала, но отзад малкото детенце нямаше и драскотина...Много тъжен случай.И случая беше станал толкова публичен точно заради столчетата за кола, как да се поставят, кое е правилно и кое не.

Ха, точно по темата. Аз не съм шофьор и си го признавам. Аз управлявам автомобил и в очите на другите карам добре, но в своите собствени - не.  Мога да се паникьосам, мога да вляза в насрещното и за това не карам сама с детето - просто нямам свърх самочувствие на "велика" на пътя. Мен ме е страх и на пешеходната пътека с количката дори. За това предпочитам да ни вози опитен шофьор.
Не подлагам детето си на "екшъни", сиреч дълги преходи на път. Вярно, има моменти, в които е необходимо или неотложно, но ако трябва да отида до морето, бих използвала самолет, при все че билета е по-скъп, но  според мен детето ми би се чувствало по-конфортно отколкото в столче за кола за 5 часа с множество почивки, пък било и столчето да струва маса пари, да се ползва многократно и да си е преминало краш-тестовете /в "белите държави от ЕС", не в БГ, защото пътищата тук и там в тези "бели държави" много се различават/.

Ще я облека с дълго ръкавче, памучно кепе и съвсем умерено климатик, колкото да е приятно, за да не се поти и туй ще да е.

Нинче, как се настройва умерено климатик ? Ще да е с климатроник колата ви. 

Касси, не е с климатроник  Ми незнам, някак. Ще преценявам, дано не сбъркам, ще внимавам. Знам колко коварен е климатикът. Имам си аз патила с климатик, но безразсъдно ползван.