Ендометриозата и нейната колежка аденомиоза - казал ми е аденомиом, което май е най-лошото от всички възможни варианти...
Налагало се отстраняване на матката...
Край с мечтите...

Толкова много съжалявам рени  Прегръщам те и мисленно съм с теб в този тежък момент

Рени защо не се обадиш на доктора или най-добре да отидеш утре при него и да го попиташ точно какво е.
Така ще се побъркаш.
Не си поставяй сама диагнози!

Ами най-добре да изчакам, защото каза че иска да ме види и след следващият цикъл, за да потвърди, но ясно си спомням, че в думичката имаше адено, фибро и накрая миома, но могло да е и полип, даже пусна някакъв цвят на ултразвука и видях нещо оцветено и в синьо и червено, незнам....
Но след това ми обясни за операцията, ако се потвърдяло, мисля, че ми описа хистероскопия...
 Но сега докато се ровех в един сайт пишеше, че при аденомиоза, се налага хистероктомия, което си е отстраняване на матката...
 Но в същото време ми каза да дойда при него на следващият ден и да ми дадат протоколите за лекарствата...
 Ако все пак мисли, че съм безнадеждна, май нямаше да ме праща в РЗОК?
 И не разбрах само, четейки за аденомиозата, лекува ли се, умира ли се от нея?
Откачих вече...

Пропуснах да ви споделя, чудя се как предходния месец не се е видяло туй чудо на ултразвука; и каза, че се вижда някаква гънка, другия месец да я видим пак... Явно не е толкова голяма

Ей Рени не се отписвай толкова бързо.Док. не ти е казал,че ти се налага отстраняване на матката и още повече нали е бил категоричен,че това не е рак.Виж аз какво намерих в нета,сигурно си го чела,но...

Аденомиоза

Подобно на ендоматриозата, аденомиозата се проявява когато тъкан от ендометриума се намира в средната, мускулна стена на матката. За разлика от ендометриозата, при аденомиозата тъканта не се прехвърля другаде освен в стената на матката. Ако не се лекува, тъканта продължава да расте. 
Аденомиозата обикновено засяга жени между 40 и 50 годишна възраст. Симптомите на заболяването включват ненормално кръвотечение и тазови болки по време на цикъл. Но аденомиозата рядко се диагностицира сама. Обикновено симптомите й са маскирани или усложнени от симптомите на друг проблем с матката. Често тя се открива при лечение на друго маточно заболяване. В 50% от случаите жените с аденомиоза имат и фиброиди на матката.
Тъй като експертите не са сигурни аккво я причинява, най-категоричният начин за лечение на аденомиозата е хистеректомията. Понякога се използват хормони, освобождаващи гонадотропин, за да помогнат на матката да се свие и да увеличат шансовете за плодовитост. Но това лечение не може да бъде прилагано за продължителен преиод от време. Освен това тъканта започва да се разраства отново до шест месеца след спирането на хормоните.
Сама виждаш, че с подходящо лечение се увеличава плодовитостта на матката.
Не се отказвай от мечтите си и спри да се тормозиш.Иди при Стаменов възможно най-скоро и говори с него.Най-вероятно ако е това(тъй като още не е сигурно)е възможно да бъде отстранено при хистероскопията.Нека той да си каже мнението пък тогава ще мислиш.Може да се окажат напразни тревогите ти.
Моля те не се отчайвай!Пожелавам ти успех!

Да четох го, но дори и това да е има шанс, така ли? И за бебе и за мен...

Но аз на снимките на ултразвука, винаги са показвали, че матката е с нормални размери...Така са ми и казвали...
Момичета смаяни ли сте, че не ми отговаряте...

Аз мисля, че имаш шанс...
За съжаление не съм лекар и не съм запозната със състоянието ти.Пак казвам моля те,успокой се!Най-вече трябва да вярваш на док.Стаменов.Убедена съм,че той ще намери най-правилното решение за твоят проблем.Говори с него и нека като ти постави диагноза пак да говорим.Рано е да се обричаш и теб и така чаканото детенце без да си сигурна какво всъщност ти има.Не си пълни главицата с глупости.Според мен док. няма никаква полза да те праща в РЗОК ако решение на проблема няма.Мисли позитивно и всичко ще е наред,ще видиш!

Рени, спри да си измисляш диагнози, момиче.
Нищо ти няма, нито животозастрашаващо, нито по отношение на збременяване.
Лекарят ти е заподозрял дребен и отстраним проблем, само толкова.
Но определено няма да умреш от него, нито ще ти махнат матката.
И помисли малко за психотерапия.

Ау, ма ти си била голяма хипохондричка. Успокой се и не влизай в разни филми. Той лекаря ти пишман ще стане, че ти е казал каквото и да е. Трябва да ти кажа, че в интернет пише какво ли не. Не вярвай на всичко, което видиш.

п.п. И моля те, пиши в една тема, за да са последователни нещата.

Рени, подкрепям последните два поста, наистина трябва да си подбираме източниците за образоване.
Аденомиозата е по-рядка ендометриоза, решения има.
Кураж!

Извинете ме, но просто много съм се шашнала, знам, че трябва да се успокоя, но просто не мога. Щом казвате, че решения има, аз сляпо ви вярвам. Дори и да се окаже аденомиом, ще се наложи да го борим...

 

 Направо ме разчуствахте, много ви обичам . . .

Силно ви гушкам...

Рени, мила, виждам, че страшно си се изшашкала... то това, с успокоението, не става току така... разбирам, че предлагам крайни неща, но имаш ли някакво хапче за успокоение, което да си вземеш? Че вярно ще се разболееш от нерви 

Преди години заради проблеми с главата, равновесието и припадъци обиколих един куп лекари, то какво ли не беше - "тумор", "множествена склероза", ти го кажи, аз го
"имах"  Докторята ги обсъждаха тези възможни диагнози, а аз си ги лепях, че и още търсех и бах болна от всичко едновревеменно. Ей такъв ужас ме тресеше непрестанен, като твоя сега. Накрая, един лекар ми каза, че проблемът вярно ми е в главата, ама не е тумор, а е хипохондрия. Е, оправих се.

Мисълта ми е, че по памет и спомен от нещо, което вероятно е споменал докторът, ти вече си докара хистеректомия. Недей така, това знаеш ли в какви крайни случаи се прилага?!?! А ти имаш матка с нормални размери и една сенчица. Релакс!!!

Я ми кажи, ако искаш де, да нямаш и някакви други стресове в момента или нещо, което те измъчва извън здравословния проблем, което да те е накарало да "прещракаш"? Или за себе си си поръзсъждавай просто ... А има ли някой до теб в момента, с когото за говориш за тези страхове?     

Да в излишък ми е, че половинката ми я няма, ще се прибере до 3 седмици... Говоря с майка, но тя ми казва да се успокоя. Но знам какво каза доктора, помня, но щом момичетата ми казват, че начини има, дори и Мели ме успокои, се опивам да не мисля, за това, но някак си немога. А за хипохондризма, той си ми е в кръвта, но разликата този път е, че д-р ми го каза и просто се загубих от страх...

Ренка, първо  - ще ти дърпам ушите. Ти какво обеща в другата тема, а? Че няма много да ровиш и да четеш, защото като мен можеш да се самонавиваш. И второ - щом Мели ти казва, че нищо ти няма повярвай й. На 1.03. ми каза същото, а на 14.03. си взех епикризата и се оказа, че вярно нищо ми няма.
И вместо да се самонавиваш, опитай се да се успокоиш малко. Знам че е лесно да се каже, но е възможно, не съм някоя голяма работа, но щом аз успях и ти ще можеш. И започвай да си повттаряш, че ще се оправиш, че каквото и да е ще го преодолееш и ще го пребориш. Разбирам че ти е трудно, още повече щом мъжа ти го няма, но пък имаш майка си - слушай я. Успех ти желая!

п.п. И пак да кажа - вярвай на Мели!

Силно ви прегръщам, където и да сте