Здравейте и от нас. С Моника все сме навън, да я държа вътре е мисия невъзможна дори за час
. Кипи от енергия и направо ме стопява. Обикновенно гледката е Мони тича а мама се влачи по нея и вика ли вика: Моникааа, Моникааа , ама никой не чува
. Жива и здрава да ми е. Нека дивее, сега и в времето.
Напоследък нямах време да се обърна, нали изпити мъчих, но мога да се похваля , че си изчистих всички. Сега се отдавам на голяма лятна почивка. Време ми е, пък си го и заслужих
. От 20 до 30юли заминаваме на море. След това август имаме по план 3 рожденни дни и стягане за яслата
. Нещо от сега ме гони една параноя, не мога да си представя как ще я оставя там. Но нямам друг избор, това е. Дано и хареса, страшно се моля и да не плаче много.
Ами темата за грима, аз по принцип не обичам. Кожата на лицето ми е чувствителна и не търпи много химикали. Слагам една спирала и един гланц за устни и това е. От 5-6 месеца съм и кестенява
Омръзна ми русото, омръзнаха ми и кичурите.
По удобно ми е с маратонки. Заради пепелта по улиците, по удобно ми е да шофирам, по лесно тичкам след малката, не ми изморяват толкова краката. За токчета и дума не може да става. Не и с малката. Толкова съм отвикнала. А ако трябва да я и нося и съм обула висока обувка...
За възпитанието, аз на моменти се карам, в друг момент обяснявам. Малката започна да слуша вече и да се разбира. Е като всяко дете на нейната възраст, но важното е че има контакт и разбирателство. Ако не иска да се облича примерно, казвам добре, но няма да излезеш, няма и колело. Да видите как си носи сама дрешките и ме гони из къщата да я облека
А имаме съседче, което като Мони вземе играчка и то веднага тича да и я вземе. И ако на Мони в този момент и е интересна започва едно пищане и дърпане. Няма лошо, по принцип взимам играчката и никоя не играя с нея, щом не могат заедно. Но съседчето започна да я щипе и дере здраво за да пусне. Ама с такава злоба, чак ми става лошо от нерви. То това не е от вчера проблем. Майката си мълчеше, искала да е по нахална, да не я тормозят децата. Ми хубаво, ама що мойто дете да страда и да го търпи. Страшно ме беше засегнало това отношение, защо? Ми щото аз не мога да го възприема просто. Докато един ден на моята и писна и я ухапа. Е тогава оназ девойка разбра какво е да ти нараняват детето, макар и друго дете. Ми страшно е неприятно.
А аз тогава и казах: Ми аз искам моята да се научи да се защитава
Мисля, че девойката ме разбра и сега с мен пази децата да не се наранят, но гледам, че с други деца и родители не постъпва така. Насрещната страна постъпва по същия начин.
Е сега Моника като я ударят и задърпат се обръща и тегли четири зъба
и пет пари не дава. Майка и умира от срам, ама тва е друга тема вече.