Да ви посетя и аз в края на тази гореща седмица!
Като ви чета захванали сте болните ни теми - килограмите и яденето, местата за игра....
Ние всеки път с баща и се молим да е качила няколко грама. Най-накрая минахме заветните 7 кг даже 7300 на последната консултация и 67 см. Бяхме най-дребните в парка, докато не се появи едно момиченце което е на възрастта на Вики,но тежи само 6 кг и аз се успокоих! Видимо също изглежда мъниче а е със 7 дни по-голяма от нас! Категорично отказа всякакво АМ да яде и още я кърмя поне докато има!
А по отношение на парковете е ужас! До нас има мога да кажа добре поддържан парк, който редовно две жени почистват! След обяд обаче, като всички баби изскочат и заемат всички сенчести пейки и децата се приберат от ясли и градини, става малка лудница.
Снощи едно диване щеше да ме вкара в лудницата! В един участък от парка има няколко пейки и там се събират дребосъци учещи се да ходят като нас! Както я държа пред себе си аз сгъната на 2, а тя изправена в един момент виждам нещо да лети към мен! Мисля че е топка, докато не ме прасва един голям камък, колкото голям картоф в крака! Това нещо прелетя на сантиметри от главата на Вики!
Хукнах аз с Вики в ръка след това чудовище, то се скри, но успях да видя къде отиде! Умната му баба люпи семки в другия край на парка и ми вика ми деца са какво да направя?!?
Честно да ви кажа едва удържах да не го фрасна това, че и за бабата се замислих!
То бива, то може ама можеше да ми утрепе детето!!!