Сетих се за лексиконите , в които разменяхме наивни ученически и житейски мъдрости.
Никога на колене пред когото и да е.
Любовта е кат сварен картоф , разчупиш го , а той суров..

Така и не се сбъдна мечтата ми да отида на Асамблеята....
Затова пък бях на лагер-школа в Ястребино.

Ако искате напълно да се потопите в тази атмосфера на нашето детство, моля заповядайте при нас на гости: www.detstvoto.info

Ако искате напълно да се потопите в тази атмосфера на нашето детство, моля заповядайте при нас на гости: www.detstvoto.info

Мдаа , Чичко Гугъл ме отведе вече там!
Страхотен сайт!
Адмирации за хората които са го създали!

Ефирче, страхотна тема си пуснала. Върна ме в един чист и слънчев свят, позабравен доста (толкова ли съм стара вече )
Наде, много хубав сайт, ваш ли е проекта? Поздравления!

/Бременните да не четат /
Бонбонките дражета с шоколадова глазура се казваха Космос (в синя кутия бяха).
миризмата на кореком и шоколадовите яйца, тениски Пума, които стигаха до коленете
байкалче, оризови ядки, паста дънерче, бонбони карамел Му и лакта
плодов сладолед (замразен нектар), бонбонки детска радост, лимонени резенки.

Обаче има нещо друго. Като гледам снимки на европейските градове сега - подредени, чисти, градинки, тротоари автоматично ми изплува споменът от детството , че и тук беше така. Беше много по-чисто, по-спокойно сякаш, хората бяха по-усмихнати ... Дали защото съм била малка?

Играехме на ръбчета, на народна топка, на ластик. Чоплехме семки пред блока до тъмно.

Бонбонките дражета с шоколадова глазура се казваха Космос (в синя кутия бяха).

В синя бяха, да!
Но името не помня!
Паметта нещо ми изневерява!
Може и Космос да е!

Сетих се за марципан "Люлин".
Имаше и едни "Гризини".
Много ги обичахме с брат ми.

А, и сиропчийниците. Бомба, шоколад, мента, лимонада.... Един сироп беше 5 ст. После поскъпна малко.... на 10 ст.
Хубаво беше.  
Наде, сайта ви е много хубав.
Играехме много на ръбчета, на дървета и криеница. Много обичах шоколад "Крава" и един друг малък, със синя опаковка (не му помня името). Марципан имаше...ама аз не го обичах. А и байкалчетата също ги харесвах. И алтай.

ПП Темата я беше пуснала и Лали преди.

И ние играехме на ръбчета.......

супер темичка-благодаря  
Охххххххххх-бонбони Космос - а другите с царевична пръчица  и шоколад отгоре-Пролет
С риск да стана като бабите,които казват за всяко  нещо от живота-"ех,едно време това не беше така, а сега ..."
но наистина от детството ни има прекрасни неща,които никое дете сега не би могло да изживее.
Иначе  мисля ,че на всички най-много липсва спокойствието  и хармонията.
А как мразя сега телефоните -колко ни изнервят и пари харчим на всичкото отгоре -уж да е по- удобен живота ни.Вятър работа-само си го усложняваме  

А тъмносините престилки навити на кръста да станат по-къси
Когато се заприказваме с приятелки как сме изглеждали тогава в еднакво тъмносиньо в сравнение със сегашните ученички Но пък ... мъжете ни от същия набор казват, че и тогава сме били много хубави Аз дълги години след като завърших гимназията установих, че нямам нищо тъмносиньо в гардероба си по тази причина, а този цвят е много стилен, а на мен дори ми отива много.

В часовете си припявахме песни на Роси Кирилова , братя Аргирови , а Георги Христов ми беше кумир.
Войнишките изпращания - голям купон ставаше.
Правехме зайчета от зелки с ушички от моркови ,и плачехме заедно на "Съдбата на войника".

(толкова ли съм стара вече )

Сигнусче и аз си помислих същото , но не ми дава сърце да го напиша....

Аз бях абонирана за едно детско вестниче "Славейче" (май така се казваше). Там даже бях изпратила мои детски стихчета и ги публикуваха и писмо ми пратиха даже...

Дядо ме водеше в морската градина и това беше велико... купуваше ми кебапче и сироп, ех...

Ооо, аз чаках да излезе списание "Космос" и "Наука и техника" и тичах първа до РЕП-а да си ги купувам После вече се абонирах.
някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете?

Дядо ме водеше в морската градина и това беше велико... купуваше ми кебапче и сироп, ех...

Или охлювче с боза в сладкарницата

Ох помня аз една сиропчийница в стария Несебър, близо до киното. И до днес, всеки път като мина от там си спомням с носталгия за летните вечери прекарани там.

Хайде да си лягаме цък и цък и тук

Ооо, аз чаках да излезе списание "Космос" и "Наука и техника" и тичах първа до РЕП-а да си ги купувам После вече се абонирах.
някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете?

Това може би, ще ти е интересно :
http://kosmos.pass.as/news.php

Цитат на: cygnus в Юли 10, 2008, 19:31:25 pm

Ооо, аз чаках да излезе списание "Космос" и "Наука и техника" и тичах първа до РЕП-а да си ги купувам После вече се абонирах.
някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете?

Това може би, ще ти е интересно :
http://kosmos.pass.as/news.php

някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете?

О, аз ги помня, присещала съм се, че вече ги няма онези високи кранове с кранистите горе на онези строежи от едно време...
помня и летните лагери и екскурзионните всяко лято..., панаирите със стрелбищата..., как ходехме с нашите на море за по 20 дена... на село миризмата на окосена люцерна /и досега като мина покрай някоя градинка, която косят, миризмата ме "изпраща" директно там/

Всеки петък вечер , даваха руски филми по Първа програма  /да не се бърка с Ефир2 /, помните ли?
Утре е петък , та по този случай:

песен из филма "Москва не вярва на сълзи"
http://www.vbox7.com/play:d9fdb1ba

и един филм , заради който се прибирах още в 8 , за да го гледам .
филм за една робиня и един ужасен Леонсио.
http://www.vbox7.com/play:267599fd