Хора, да ви се пооплача, вчера Стефания се държа много много невъзпитано по центъра, рева, тръшка се, аз просто седнах и я чаках да й мине ината, ама хората като минаваха покрай нас и цъкаха с език и се възмущаваха, ужас, голям срам. Надявам се това й състояние да е от избиващите кучешки зъби, защото иначе това не е моето дете. 
[/color]
колко познато. и ние сме точно така от едно известно време. децата все повече се осъзнават като самостоятелни личности, предполагам имат непрекъснат устрем да проверяват докъде са границите им. преди си мислех, като видех тръшкащо се дете, че това е плод на недобро възпитание, но сега, специално за нашата възраст - не смятам така. когато сме навън и се получи такава ситуация, гледам да я взема, не я оставям да се тръшка именно заради възмутените до небето погледи (признавам си - и аз съм хвърляла такива, когато нямах дете), но у нас гледам да я оставя да си се потръшка - започва се по-бързо да и омръзва.
растат момичетата ни, мини, не са бебета вече - това е
ела да видиш как се храним - от около месец мона просто не позволява да й сложиш лъжица в устата и да я нахраниш - иска сама. може да е гладна, но не, не дава. сама като се храни го прави 10пъти по-бавно и за цапаницата не ми се говори, ама претръпнах, мога ли да му спра на детето усрема самО да се нахрани
