и аз имам диферелин ако някой има нужда...

Здравей Woofer, аз току що приключих лечението с Диферилин.Цяло лято ме тресяха горещи вълни и бях доста раздразнителна отвреме навреме.Качих няколко килца, но не е кой знае какво. Да знаеш - издържа се. Най-тежка е мисълта, че през този период не можеш да забременееш, няма никакъв шанс и това мен ме убиваше - чакането. Последната ми инжекция беше на 03.10.2007 и ми дойде за пръв път вчера - 21.12.2007.
Моя док не ми постави никакви ограничения за секса. Сега съм спокойна, че пак мога да опитвам да забременея. И знам, че има надежда.
Моята приятелка я оперираха преди време от ендометриоза, последва лечение с медикаменти /но не Диферилин/, мина около една година от операцията и веднага след спиране на лекарствата - забременя и сега си има едно прекрасно момиченце на 2 месеца.
Не знам дали е гласувала тук,но тя е сред успелите.Значи и ние можем, силни сме и ще се борим докрай.Аз водя битката от 4 години и няма да се откажа, въпреки, че смятам, че всичко е БОЖА РАБОТА. 

здравеите аз също имам ендометриоза и се лекувах преди една година със золадекс 6 месеца и досега няма резултат а докторите ми казват че нищо няма да ми помогне и трябва да си направя инвитро ,а как да стане след като искат за всичко към 10 хиляди лева не обвинявам докторите а здравната каса искат деца а от каде да вземе едно българдко семейство тези пари

Трейси, защо инвитро? Има ли друг проблем? Би трябвало да се получи бременност, ако всичко друго е наред.Защо не пробвате първо с инсеминация,ако имате добри резултати от спермограмата?
Ако искаш сподели повече подробности.
Бъди оптимист, тази година е добра за начало на всичко,което сме си намислили да осъществим.
Аз наистина вярвам в онази невидима сила /БОГ/, от която зависи всичко и всеки я нарича по различен начин. Дори и инвитро да се пробва нали онова ембрионче трябва да се "закачи", а това наистина е независещо от нито един лекар.
Аз скоро написах в сайта за моята приятелка,тя чака така една година след операция на ендометриозна киста и когато най-много се беше отчаяла - тогава "чудото" се е случило и сега си има едно мъничко момиченце.
Не мисля, че е нужно всички ние да стигаме до отчаяние,просто трябва да вярваме, че сме вече здрави и всичко ще бъде наред. Нужно е много търпение,но аз искрено те подкрепям и вярвам, че ще ни се случи да станем едни прекрасни майки съвсем скоро.
Усмихвай се по-често и вярвай,чудото ни предстои!!! :blowingdust:

а как да стане след като искат за всичко към 10 хиляди лева не обвинявам докторите

Това е относително.
На някои им стигат и 4000 лв.

Публикувах това в темата "Подарявам", но копирам и тук, защото си мисля, че тук му е мястото най-вече:
Подарявам Диферелин 3,75 с депо действие за 28 дни.
misi, тъй като още ноември месец обещах, че ще се обадя първо на теб ако имам лекарството, ти давам предимство. До 3-4 дни обаче се надявам да му намеря собственик, защото после ще ме няма 3 седмици.

здравете отново! аз сащо не сам се отчаяла е като не броим деня в който ми доиде тогава е малак ужас за мен.казвам инвитро защото така ми казват док. когато им кажа да проблема си .всичко запо1на с една нищо и никакжа киста на яйчника реших да се оперирам и последва лапаро.уж всичко си беше наред яичници добре проходимос на трабите сащо ,но след 40 дни получавам кравоизлив в корема от киста която е шоколадова и така.

Трейси аз вчера четох в сайта истински истории и в една от тях пишеше за клиника в Гърция, където всичко /стимулация и манипулации/ за инвитро струва общо около 2500 евро.Момичето даже описваше и колко са дали за хотел и разни други подробности. Можеш да се поровиш и да го намериш. А и в някои български клиники по стерилитет струва около 5-6 хиляди.Пък и нали от здравната каса също отпускат пари /поне за лекарства/. Има надежда винаги.Това с шоколадовата киста мисля, че е решим проблем.Важното е да не се отказваме и всеки ден да правим по една крачка напред към желаното бебе.
 

Публикувах това в темата "Подарявам", но копирам и тук, защото си мисля, че тук му е мястото най-вече:
Подарявам Диферелин 3,75 с депо действие за 28 дни.
misi, тъй като още ноември месец обещах, че ще се обадя първо на теб ако имам лекарството, ти давам предимство. До 3-4 дни обаче се надявам да му намеря собственик, защото после ще ме няма 3 седмици.

krassita - Точно навреме! На мен ми трябва за след седмица. Ще съм ти много благодарна и задължена ако ми я дадеш. 

Докторката, която видях в Америка, ми каза, че ако няколко месеца след лечението с диферелин все още няма бременност, мога да взимам стимулиращи овулацията лекарства, и ми даде рецепта за clomid - видях че при нас отговаря на клостилбегит и знам името на лекарството от форума. Каза ми да взимам по половин хапче (25 мг) от пети до девети ден на цикъла. Стори ми се странно обаче, защото моята лекарка в България ми каза, че е опасно да се стимулира овулация когато имаш ендометриоза, защото така стимулираш и болестта. 
Някоя от вас взимала ли е такива лекарства при наличието на ендометриоза?

На мен също ми препоръчват стимулиране на ову,не съм чувала това да влияе на ендометриозата. Знам само, че трябва много бързо след лечението да се забременее.Пожелавам го на всички тук!!!

Кломид или кломифен цитрат в нашия случай не е много подходящ, да всички стимулиращи овулацията лекарства вдигат естрадиола, но това не означава че няма да направя инвитро, обаче няма да пия кломид и да правя секс, това е загубена кауза, ако ще става нормално, ще стане и без лекарства, ако не асистираните методи са насреща.

доста сложно звучи...аз все още чакам да ми дойде МЦ и след това вече незнам какво ще следва. на 8.01. имам час при д-р Попов , дано всичко да е нормално

  Здравейте на всички! Като по - вечето от вас - и аз отдавна чета из страниците на форума, но все не се престрашавам да пиша! Е, днес вече се реших. Много се радвам, че има подобни места, в които може да си говоря с хора, които са преживели същият ужас като мен - диагнозата ендометриоза. Аз накратко ще разкажа своята история. Преди да започна с опитите за бебе - отидох на профилактичен преглед и ако мога да разбере кога е най - добре да се правят опити и кога е най - сигурно, и изведнъж..... съмнение за ендометриоза и спешна лапароскопия. Такъв ужас преживях. Нищо не знаех, нито бях чувала за подобна болест. А и откак се помня, все се пазим с моя и решихме, че всичко ще върви по план / първо да завършим, работа да започнем, после сватба, а чак тогава бебе /. И изведнъж всичко се обърна. Миналата 2007г през май ме оперираха, с диагноза ендометриоза ІІІ - ІV степен, махнати огнища около яйчниците и таза, миомен възел, но тръбите проходими и всички органи съхранени.Сега съм още на диферелин и търпя последиците от него. През средата на януари е последната ми ампула и край. Надявам се да ми се възобнови всичко и да пробваме, че така и нямахме шанс.Иначе като всички вас и аз се страхувам и в същото време вярвам, че всичко ще бъде наред и ще постигна мечтата си, за която преди година си мислех, че е нещо просто и си идва от само себе си.
Успех и кураж на всички ви! Това изпитание е едно от най - трудните, но е възможно да се преодолее със силна вяра! Благодаря и на тези, които са с тази диагноза и са се преборили и за това, че го споделят с всички останали и ни дават надежда и кураж!

Дръж се Вилма, имаш още малко. От сега да знаеш обаче, може да се появи мензис чак 2-3 месеца след последната инжекция. Гледай да си засечеш първото ову и пробвайте да забременееш,но не се самонавивай. Ако не ти дойде до 90-100 дни след последната инжекция, отиди на док, предполагам, че в тези случай стимулират овуто. При мен не се наложи, дойде ми след около 75 дни.
Пожелавам ти търпение и много сили, за да довършиш започнатото. После да продължиш напред здрава и с нови сили да увеличите раждаемостта в БГ 

  Здравейте на всички! Като по - вечето от вас - и аз отдавна чета из страниците на форума, но все не се престрашавам да пиша! Е, днес вече се реших. Много се радвам, че има подобни места, в които може да си говоря с хора, които са преживели същият ужас като мен - диагнозата ендометриоза. Аз накратко ще разкажа своята история. Преди да започна с опитите за бебе - отидох на профилактичен преглед и ако мога да разбере кога е най - добре да се правят опити и кога е най - сигурно, и изведнъж..... съмнение за ендометриоза и спешна лапароскопия. Такъв ужас преживях. Нищо не знаех, нито бях чувала за подобна болест. А и откак се помня, все се пазим с моя и решихме, че всичко ще върви по план / първо да завършим, работа да започнем, после сватба, а чак тогава бебе /. И изведнъж всичко се обърна. Миналата 2007г през май ме оперираха, с диагноза ендометриоза ІІІ - ІV степен, махнати огнища около яйчниците и таза, миомен възел, но тръбите проходими и всички органи съхранени.Сега съм още на диферелин и търпя последиците от него. През средата на януари е последната ми ампула и край. Надявам се да ми се възобнови всичко и да пробваме, че така и нямахме шанс.Иначе като всички вас и аз се страхувам и в същото време вярвам, че всичко ще бъде наред и ще постигна мечтата си, за която преди година си мислех, че е нещо просто и си идва от само себе си.
Успех и кураж на всички ви! Това изпитание е едно от най - трудните, но е възможно да се преодолее със силна вяра! Благодаря и на тези, които са с тази диагноза и са се преборили и за това, че го споделят с всички останали и ни дават надежда и кураж!

здравей и на теб! ужасно позната история. и при мен нещата бяха долу-горе така.моята последна инжекция диферелин беше на 27.11. сега чакам да се възстанови МЦ. дано стане скоро! кураж и на теб! ще чакаме и ще се надяваме всички заедно!винаги може да споделиш тука каквото те вълнува!

  Благодаря момичета за подкрепата! Много е приятно да получаваш разбиране и съпричастност! Първоначално, когато разбрах,че имам ендометриоза, не получих това разбиране, което очаквах~! Близките ми смятаха, че е нещо съвсем простичко и безобидно! И понеже съм си бъзла, мислеха, че преовеличавам. Когато док. каза спешна операция / лапароскопия / -  чак тогава всички около мен осъзнаха, че има наистина проблем и той е сериозен.
Мисля, че е много важно, сега докато чакам МК да ми дойде, е да мисля позитивно, а това с бебеправенето  - да не се превръща в моя викс идея. Защото си мисля, че ако не стане от първите пъти ще се отчаям и ще отдам всичко на болестта, а вярвам, че първо - всичко тръгва от психиката, и от мисълта и после чак се превръща в реален проблем или болест. Вие как мислите по този въпрос? Е, разбира се аз отговарям само и единствено от моята позиция и опит?

Дръж се Вилма, имаш още малко. От сега да знаеш обаче, може да се появи мензис чак 2-3 месеца след последната инжекция. Гледай да си засечеш първото ову и пробвайте да забременееш,но не се самонавивай. Ако не ти дойде до 90-100 дни след последната инжекция, отиди на док, предполагам, че в тези случай стимулират овуто. При мен не се наложи, дойде ми след около 75 дни.
Пожелавам ти търпение и много сили, за да довършиш започнатото. После да продължиш напред здрава и с нови сили да увеличите раждаемостта в БГ 

Ако МЦ го няма до 90-100 дни те гледат на ехограф. Аз отидох на 90-я ден. Док каза, че лигавицата на матката ми е удебелена като пред МЦ и че до 2 седмици трябва да ми дойде. На 96 ден ми дойде.
Първата овулация след Диферелина докторите не се наемат да я засекат. Не е ясно кога ще дойде МЦ. Втората, когато вече един мензис е минал, може да се засече. Просто на някои жени им идва МЦ още на 50-60 дни след последната инжекция, а при други - като мен - е доста по-късно. Пък, да се мери БТ 2 месеца, докато се чака мензисът. Бъдете спокойни. Нека първо ви се възстанови МЦ и тогава мислете за бебе. На мен док ми каза, че трябва да изчакаме да мине и 2-я МЦ и тогава да работим по въпроса.
Не се вманиачавайте. 

Не е мания, а е нещо което е ватре в теб може би ощте не си го усетила, но когато ти доиде мц се чустваш изоставена и наказана.Питаш се каде збърках или какво не направих правилно- :balk_145:поне аз са чуствам така.Моят мъж казва е другият месец и така месец след месец.

трейси , извинявай не съм адвокат на kyan , ама съм запозната с нейната история ( и те съветвам и ти да се запознаеш) както тя , така и всички момичета тук във форума се борим за една и съща кауза- бебе! та тук става въпрос за МЦ след диферелина...с което може би ти не си наясно...моля те чети по - обстойно поне за какво става върос! не искам да се заяждам! всяка една от нас знае какво е да се надяваш и очакваш - бъди сигурна! не тебе ти пожелавам успех!