Трейси, не се питай всеки месец защо не става. Моя позната, която не е имала никакви сериозни гинекологични проблеми, е забременяла чак след 8-я месец, в който са правили опити. Не се чувствай наказана. Господ ще те възнагради, когато най-малко очакваш.   

rossy *

Цитат на: biserche в Януари 08, 2008, 22:30:17 pm

Дръж се Вилма, имаш още малко. От сега да знаеш обаче, може да се появи мензис чак 2-3 месеца след последната инжекция. Гледай да си засечеш първото ову и пробвайте да забременееш,но не се самонавивай. Ако не ти дойде до 90-100 дни след последната инжекция, отиди на док, предполагам, че в тези случай стимулират овуто. При мен не се наложи, дойде ми след около 75 дни.
Пожелавам ти търпение и много сили, за да довършиш започнатото. После да продължиш напред здрава и с нови сили да увеличите раждаемостта в БГ 

Ако МЦ го няма до 90-100 дни те гледат на ехограф. Аз отидох на 90-я ден. Док каза, че лигавицата на матката ми е удебелена като пред МЦ и че до 2 седмици трябва да ми дойде. На 96 ден ми дойде.
Първата овулация след Диферелина докторите не се наемат да я засекат. Не е ясно кога ще дойде МЦ. Втората, когато вече един мензис е минал, може да се засече. Просто на някои жени им идва МЦ още на 50-60 дни след последната инжекция, а при други - като мен - е доста по-късно. Пък, да се мери БТ 2 месеца, докато се чака мензисът. Бъдете спокойни. Нека първо ви се възстанови МЦ и тогава мислете за бебе. На мен док ми каза, че трябва да изчакаме да мине и 2-я МЦ и тогава да работим по въпроса.
Не се вманиачавайте. 

Благодаря за коментара,не се вманиачавам със сигурност. Може ли един въпрос? На теб как ти е цикъла след като ти дойде? На мен овуто ми беше чак на 18-19 ден, а винаги съм имала МЦ на 26 дни и ЛФ 12-13 дни. Сега се очертава МЦ 31 дни, което не е нормално за мен.
Колкото до другото - мисля че всичко е индивидуално. На мен лигавицата ми е дебела по рождение и през първия МЦ след Диф. пак си имах "съсиреци", което показва точно това, явно не се е повлияла от лекарството. Този месец имах и ову, което значи /предполагам/, че нямам "задържани" фоликули. Моля те сподели твоя опит в това отношение. И защо не трябва да пробваме преди да са минали 2 МЦ?

Споделям какво намерих ровейки 

http://www.treatendo.com/sampletreat2.htm#1

бисерче това че имаш овулация е много много добре! предполагам че с времето нещата ще се нормализират! спокойно! а на мене сега на 08.01 д-ра ми каза че лигавицата ми е още много малко т.е. май няма да ми дойде скоро

бисерче това че имаш овулация е много много добре! предполагам че с времето нещата ще се нормализират! спокойно! а на мене сега на 08.01 д-ра ми каза че лигавицата ми е още много малко т.е. май няма да ми дойде скоро

И аз така се надявам, пожелавам ти и на теб скоро да ти се нормализират, можеш да се опиташ да "хванеш" яйцето тогава 

здравейте момичета искам да дподеля при мен как беше с мц минаха два месеца докато се нормализира но после жсичко си беше по старо му.а колкото до стимулирането на яйчниците моят док. каза че щте предизвикаме образуването на кисти отново.имам един въпрос някои знае ли дали е почнало приемането на документи за икси

biserche, доколкото разбрах след втория МЦ трябва да се опитва за бебе, защото иначе яйцеклетките можело да не са качествени. Пък понякога вълните от Диферелина спират чак след втория МЦ, така че сигурно остава някакво частично влияние от него. Аз например и след първия МЦ си имах топли вълни - е, много по-леки и по-рядко, де, но все пак.
Съвет към всички ви - правете си тестове за овулация, щом опитвате за бебе. Така шансовете да успеете ще са много по-големи.   

Ами аз Куан си усещам обикновено овуто с болка, като ПМС. След като ми дойде МЦ за първи път започнах да меря БТ и да правя тестове за ову. Съвпадна ми усещането с периода, показан от тестове и БТ,поради което мисля че всичко си е нормално. Даже пробвахме да бебеправим, но още е рано за резултат.
Стискам палци на всички !!!

biserche , дано скоро успеете! 

Уви, пак ме навести лелката гадна, вече даже я изпратих. Сега се подготвям за инсе, пък ще видим какво ще излезне...

Здравейте момичета!
Много съм щастлива, че Ви открих, че Ви има и Ви моля за помощ. Моля някой, ако е имал като моите оплаквания - да ми пише. Ще разкажа накратко.
През месец април 2007 г.  на дванайстият ден от цикъла ми се появи кафяво течение, което в последствие ставаше червено придружето със силни коремни болки, което продължаваше около 3-4 дена. Не се шашнах толкова, макар че цикълът ми винаги е бил редовен. Но на следващият месец пак се появи и вече се уплаших. Отидох на доктор в Майчин дом във Варна, направиха ми преглед с видеозон и не видяха нищо нередно, освен дебела лигавица. Прогнозата обаче можело да бъде извън маточна бременност, която за мое щастие не се сбъдна. Така дойде и следващият месец, когато всичко се повтори и аз естествено пак отидох.Тогава докторката и ми изписа терапия 3 месеца с Дуфастон. През това време докато съм го пиела трябвало да ми мине, но не се получи. Така си минаха трите месеца в очакване това кървене да спре. Пак отидох при същата лекарка, която реши, че трябва да си направя хормонални изследвания - всичко беше наред с изключение на пролактина, който беше малко над нормата. Така на следващият месец пак си направих изследване на пролактина и той се беше снижил и всичко си беше в нормата. Това добре, обаче пак като прокървих и вече не знаех къде да се скрия и ме мъчеше това, че никой не ми казва какво ми има точно. Съответно докторката ми изписа 6 месечна терапия с Жанин за нормализиране на хормоните както тя се изрази, макар, че аз не видях да имам някакви отклонение от нормата, но те нали са лекари и са учили за това. По принцип забравих да Ви спомена, че с моя приятел си правим опити да си имаме дете, може би точно от тогава, когато за пръв път прокървих, но не става. Минаха 3 месеца, когато започнах да имам същите болки долу ниско в корема, както когато кървях, но без зацапването и тогава реших вече да сменя докторката, за да се открие проблема. Тогава отидох при доктор Кателия Александров, който също не видя нищо страшно и ми каза, че това кървене може да е било от това, че шийката на матката ми е обгаряна или другият вариант е ендометриоза на перитонеума. Каза ми да спирам Жанина и да правим деца. Ако пак прокървя, ще направим лапароскопия за да се види какъв е проблема. Това естествено много ме изплаши и тогава започнах да чета този форум и да се информирам. Сега се радвам, че съм Ви срещнала и знам как протича операцията. Но странното е, че всички вие пишете, че Ви е правена лапароскопия, но никаде не видях какви са Ви били симптомите и как сте разбрали за съществуването й.
Моля Ви, ако някой е имал същите симптоми като моите или знае нещо да ми пише, защото тази неизвестност ме плаши и ми влияе зле на начина на живот на околните.
Благодаря Ви, че ме изтърпяхте!
Приятен ден!

  и дано да си тук съвсем за мъничко ! относно симптомите - лошото е , че ендометриозата не винаги има симптоми.при мене например беше така: цикълът ми беше редовен , никога не е закъснявал , никога не е бил чак толкова обилен , но постепенно ставаш все по-болезнен. аз естесвено не съм се притеснявала , защото си нямах никаква представа за съществуването на тези неща като кисти , ендометриози и т.н. бях споделила с лекарката при която ходех (3 пъти в годината!), но нищо! нищо не видя само ми каза да пия чай за червата! февруари 2007 решихме да си имаме дете. пробвахме и така до юни , когато ми закъсня с 10 дена , а тестовете бяха отрицателни! отидох на лекар и - над 10см киста - задължително ОПЕРАЦИЯ! изпаднах в уажс - та аз незнаех какво е киста! отидох при още един лекар за консултация и той ми каза същото. отидох в софия и без много да му мисля , след като чух същото и от д-р Попов - юли месец ме оперираха. резултата - 15 см киста в диаметър. последва лечение с диферелин. лошото е , че ендометриозата се доказва на 100% САМО с лапароскопия! дано да съм ти била полезна с нещо! ако нещо друго те интересува - питай!

Здравейте момичета!
...Моля Ви, ако някой е имал същите симптоми като моите или знае нещо да ми пише, защото тази неизвестност ме плаши и ми влияе зле на начина на живот на околните.
...

Добре дошла при нас,ще ти помогнем с каквото можем.
При мен т.нар. симптоми почти нямаше.Ние опитваме да имаме бебе от почти 5 години.Едно по едно "отхвърляхме" възможните причини да не става и стигнахме до убеждението, че трябва да си направя лапароскопия. От нея се видя ендометриоза в сравнително - ранен стадий и така започнах лечение.Сега като"върна лентата", последните месеци 2-3 преди лапарото имах леки розово зацапване около ову и започна да ми става нередовен цикъла.
Действай и прави лапаро,то ще покаже.
 

Здравейте момичета!
След дълго колебание, реших и аз да споделя своята история.
С моят съпруг се оженихме през Септември 2005г. Около три месеца преди това и двамата решихме, че е време да си имаме бебе. Започнахме опитите и малко след това започнаха проблемите. Цикълът ми се обърка. В течение на един месец ми дойде два пъти. Започнах да ходя по лекари. В средата на Октомври 2005г. ми поставиха диагноза: Ендометриоза - 7 см киста. Тогава се доверих на единствената лекарка, която прие проблемът ми присърце. Така поне ми се струваше и от около година насам вече знам, че съм направила голяма грешка. Но така или иначе не мога да върна времето назад.
В края на Ноември 2005г. ме оперираха и заедно с кистата отрязаха и левият ми яйчник. Операцията по думите на въпросната лекарка мина съвсем нормално и аз се възстанових сравнително бързо. При последващите прегледи лекарката ме уверяваше, че вече всичко е нормално и няма причина да не забременея. Аз и моят съпруг продължихме с опитите, но отново нищо. През цялото време не спирах да се надявам и всеки месец се повтаряше едно и също.
Юли миналата година отидох при друга лекарка, която ми препоръча да си направя цветна снимка. Няма да се впускам в подробности за болката,която изпитах. По-важен беше резултатът от процедурата. По думите на лекарката, която ми я направи дясната ми тръба е запушена. Излязох от кабинета й срината. А сега накъде? Без ляв яйчник и със запушена дясна тръба.....
Ходих и при други лекари, но честно казано се уморих. Уморих се всеки път да чувам различни версии за състоянието си. Последният доктор ми препоръча лапароскопия, тъй като според него е необходимо да ми се постави абсолютно точна диагноза и след това да се предприемат стъпки за лечение.
След злощастния си опит с лекарката, която ме оперира ме е страх да се доверя на който и да е било.
Мили момичета, дайте ми съвет. Как да постъпя? На кого да се доверя?

marija, съжалявам за горчивия ти опит. Ще съм максимално кратка - според мен следващите крачки са:
1. лапароскопия
2. ин витро

Иди в клиника по стерилитет.
Аз самата след две иксита, направих лапаро за да разбера че, имам ендометриоза. Не се шашкай, намери клиника и лекар на който да се довериш и действай!

Пожелавам ти успех!

Благодаря ти evro!
Ще съм много благодарна ако ми препоръчате лекар, към който да се обърна.
Успех на всички!!!

Благодаря ти evro!
Ще съм много благодарна ако ми препоръчате лекар, към който да се обърна.
Успех на всички!!!

marija,
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=167&Itemid=52

Аз лично съм пациент на Д-р Стаменов, Д-р Персенска също би бил добър избор.
http://www.invitro-bg.com/

marija съжалявам за това , което си преживяла! не се отчайвай , защото винаги сле злото идва добро! ще видиш че чудесата се случват! подкрепям и мнението на евро! успех!

Здравейте момичета, ето че и аз бавно но сигурно тази година стартирам и моята Ин Витро процедура (но първо трябва да чакам касата ). Това, което ме тревожи е, че преди ин витрото смятах, че първо трябва да се направи една диагностична лапароскопия, за да се огледа как е положението отвътре, но докторите са категорични, че това са глупости и направо трябвало да започвам с процедурата. Имам коремна операция през 2006 г. установена ендометриозна киста на левия яйчник, от който сега имам едва 1/4 останал, лява тръба леко нагъната, но пропуска (стана ясно от 2 цветни снимки), десен яйчник запазен, но с много удебелена туника (по време на операцията е надупчен, лекарката каза, че е бил толкова твърд че изключително трудно го е надупчила със скалпела, дясна тръба запушена. Та от известно време в десния ми яйчник ту се появява киста, ту изчезва. Изобщо положението ми е плачевно и аз смятах, че трябва да се види какво изобщо ми е останало и ненужното да се махне, да се провери дали няма нови огнища на ендометриозата... Но след като лекарите, при които ще правя ин витро казват, че не е нужно не ми се иска през главата им да си назначавам самолечение.
Въпреки това нещо отвътре ме гризе, каква е тази киста... защо се появява и преди цикъл изчезва, една докторка ми каза че приличала на ендометриозна.
И сега се чудя как ли ще протече всичко, ако е ендометриозна от лекарствата при стимулацията няма ли да попречи или да се спука? Вие как мислите?

... установена ендометриозна киста на левия яйчник, от който сега имам едва 1/4 останал,  десен яйчник запазен, но с много удебелена туника (по време на операцията е надупчен) ...

това все едно аз съм го писала! аз съм по същия начин , но при мен нещата са малко по-различни т.е. току-що причключих лечението си с диферелин и чакам МЦ. а и незная дали трабите ми са ок , но и това ще разбера!
относно кистата която те притеснява - според мене не би трябвало да е ендометриозна , защото доколкото знам еднометриозните кисти  не изчезват ... консултирай се и с друг лекар е моят съвет! успех!