Здравей nimika! Винаги утрото е по-мъдро от вечерта
А колкото до пътуванията, не знам как са ти повлияли, но определено пък съчетанието на стимулация с работа е доста трудно и коства много нерви и и притеснения. При първата ми стимулация преди година и малко се подредих по същия начин. Не исках да оставам в София, защото имах доста работа, приключвахме 6-месечие.
И след уговорка с доктора, че ще следим нарастването на фуликулите в Стара Загора, той ми изписа Диферилин, който аз от бързане да се прибера реших, че ще си го купя от аптека в СтЗ. То всичкото хубаво, ама голям цирк стана.
Взех си лекарствата, ама на 15-ия ден (след като вече си бях ошетала справките) отиваме на контрола в Сф, с идеята, че ще оставам до края на стимулацията. Това трябваше да значи за около 5-7 дни. И док като ме прегледа, каза, че нищо не върви както трябва.
Изписа още инжекции и аз отидох да ги взема от най-близката аптека. Като чух каква е цената
се втрещих, оказа се, че е доста по-евтино от, това, което сме купували. Върнах се при док и му показах какво сме слагали до сега. Човека онемя
, но на тръгване ми каза "И другия път работа, не работа, оставаш в Сф, хем да не стават грешки, хем да си те гледаме всеки ден
". Април така и направих, останах в Сф. Е, сега края на септември, началото на октомври отново и пак неуспешно, но мисълта ми е, че винаги има значение как си настроена. Ако не мислиш за работа ще имаш 1 грижа по-малко, ще си мислиш само за стимулацията и ще се навиваш, че ще упееш.
В интерес на истината, понеже имам стара отпуска, не исках болничен, още повече, че не се знае кога ще ми го изплатят. Но сега при последната стимулация бях, по-спокойна
Пожелавам много усмивки и още повече късмет, както на теб, така и на останалите, нахъсани да се борим до край!
П.П. Извинете, че се получи малко като спам, но исках да споделя с повече хора опита си.