Да, така е, трябва да се продължи, все пак не бива да ставаме пораженци, може би неуспехите ни правят по-силни.
blue_sky ние започнахме с ин витрото преди година и малко. Първият опит беше края на юни, началото на юли 2007 г. Изписаха ми диферилин от клиниката и се уговорихме, че наблюденията ще си ги правим в Стара Загора, защото тогава нямах особено възможност да отсъствам от работа. Прибрахме се и в първата срещната аптека влязохме да купим лекарствата. Развикаха се аптекарките, че били по поръчка и дали сме знаели, че 1 ампула струвала 380 лв. Казахме си колкото, толкова, целта оправдава средствата. На 15 ден отидох на преглед в клиниката и док като видя, че не вървят фоликулите на никъде се изуми. Пита всичко ли правим както трябва, ние даааа. Изписа още диферилин, но този път решиме да го вземем от тамошната аптека. Жената каза цена за 1 бр. 15 лв.
Веднага ми светна и се върнахме при док. Показах му опаковката на Диф., който сме слагали до тогава, а на него само дето не му опадаха очите. Бяха ми поставени до този момент 7 МЕСЕЧНИ дози за 14 дни. Прекратихме всякакви стимулации и започнахме да чакаме да ми дойде. Док беше казал, че при това жестоко подтискане не може даже и да прогнозира кога ще имам мензис, а за яйцеклетки да не говорим. От юли до декември ..... великото чакане, дойде ми. После обаче ми дойде февруари .... И след това всеки месец. Решихме да опитаме април т.г. отново. Само дето имах само 1 фоликул и док каза, че няма смисъл да ме тъпче с лекарства, а той накрая да се окаже кух. Пак прекъснахме стимулацията. А сега сме вече октомври, 1г. 2м. след "великото подтискане", ама на пункцията (в събота) ми казаха браво, извадихме 4, в неделя казаха има само 1 надеждна, която обаче е незряла, а в понеделник казаха - ами .... няма развитие. Питах защо така? Единодушно док и биолог казаха, че всичко идвало от високата доза в началото. Сега мислим да изчакаме още някой месец, пък дано се възстановя вече, защото имаме възможност само за още 1 опит, при похарчените толкова много средства до сега .... чак като се сетя за 1-ия път ми идва да късам и да хвърлям.
Е, това е историята ми. Напълних ви с глупости, моля за извинение
Но пък малко ми олекна!
Благодаря ви, че ви има!
