Ау, срам, де сте бе хора! 
Ами, работим, бе!
Тази вечер за сефте да не съм заспала в 21 часа!
От сутрин в 7:30 до 17:30 вечер, седнала на компа, с включени около мен още 15 броя подобни машини, с досадни директори на главата по всяко време, с жужящи хлапетии, без почивка, без ядене, .... ох, съжалете ме, брееееее.... На всичко отгоре и аз си имам МИШКА в кабинета, ама също истинска, не като другите 16 броя оптични!
Има и в тоалетната, а тя е на приземния етаж в гимназията ни. Та, като не устисквам вече, се налага по някое време да сляза до 00 и тропам с крака отдалече да ме чуят мишките, да се изплашат от мен и да избягат!
Много се радвам за щастието на Мери и Тони! Имах и аз някакво предчувствие и още докато си включих компа и марш - да търся темата!
Дано малкият Алекс бързо да наддава и да се прибира при мама и тати! А на Мери - бързо възстановяване!
П.П. Бари, снимката на розата е много хубава! Аз нямам апарат и за сега само гледам вашите творения!
Айде, мацки, лека ви нощ!
