Ами аз бях със запушени тръби, в следствие на хламидиална инфекция. По-назад имам един пост, в който съм разказала на две на три. Единият фимбриален апарат унищожен /което означава, че тръбата е абсолютно безполезна, ама тогава не знаех
/, другият редуциран и силно увреден. Човекът ми предложи пластика и ми даде гаранция за успех по-висок от ин витрото
Другата ми опция беше да си осиновя. Само че в последствие разбрах, че почти никой вече не прави пластика на толкова увредени тръби, тъй като е напълно безсмислено, не могат да бъдат спасени. Да не отварям дума за допълнителните сраствания, които ще предизвика една коремна операция. Отделно не се взе под внимание възможността да е образуван хидросалпинкс /заради хламидиите/, който е противопоказен при бременност, както и при ин витро. Такъв действително имах, което се виждаше на снимката направена с камерата /нямах диск/, но това го видя друг лекар, след което направих повторно лапаро, на което се потвърди и се наложи да ми премахнат тръбите.
Като говоря за отношение, няма предвид да ми се мазни и усуква, нито да ми сваля звезди и т.н. Става дума за задължението на един лекар да разговаря с пациента си след извършената му хирургична интервенция и да му обясни какво, как и защо е открито и направено, както и какво следва оттук нататък. Протоколът от операцията не ми беше даден, а видях, че на другите момичета в стаята им ги донесоха веднага след лапарото. Моя ходих да си го търся сама при дежурната акушерка, настана едно ровене и сумтене, но го намери. Връчи ми го и 3 дни не се намери кой да дойде и поне да ми го разчете, да не говорим д-р ти Филипов да благоволи да дойде да ме види. Беше казал на мъжа ми, че положението е зле, ама аз не знаех колко зле и не бях на себе си през тези 3 дни. Дебнех го пред кабинета му по цял ден и го молех да ми обърне внимание, но той директно ме подминаваше или ме отрязваше - "сега не мога, по-късно". В крайна сметка, като ме изписваха наааааай-накрая успях да говоря с него, ама човека пак бързаше, защото си беше купил кола и нямаше търпение да отиде да си я вземе от магазина. Та ме претупа за 5 минути, в които изстреля някакви факти, каза ми да се обадя след 2 месеца за операция и ме изпрати по живо по здраво. Възможност да задам въпроси или да обсъдим положението не ми беше дадена. Фактите не ми бяха обяснени на разбираем за мен език, така че все едно нищо не ми беше казал. Добре че открих Зачатие и се ограмотих, избегнах ненужната операция, намерих правилния лекар и сега имам бебе на 9 месеца. За което винаги ще съм благодарна на Зачатие.
Това е в общи линии. Извинявам се за дългия пост!
Успех!