Ази, сигурно си права, но почти от началото на бременооста съм си вкъщи, два месеца предимно лежах на легло, защото първите три четири месеца бяха кошмарни, след като това отмина сега пък не мога да спя вечер и почти през цялата нощ съм будна, което ме изнервя още повече. И на мен ми се иска да седна да чета или да гледам ТВ, но нищо не задържа вниманието ми. По принцип не съм нервна, но в последно време прекарах доста вкъщи и макар да съм сигурна че след няколко месеца ще се моля за малко почивка, точно в момента не ме свърта на едно място, което отдавам и на хормоните. Просто като се замисля колко трудно сме стигнали дотук не съм си мислила, че ще изпадна в такова състояние и донякъде се укорявам за твърдоглавието си. Но така е, когато имам свободно време си мисля за глупости и затова се опитвам да го запълвам доколкото мога! Точно поради тази причина се радвам, че има още много бъдещи мами като мен, с които да си споделям шантавите емоции, които ме изпълват напоследък. Винаги съм си мислела, че когато забременея ще съм много щастлива, а досега някакси все още не смея да се зарадвам истински, което е много странно! Страшно се радвам за бременните около мен, но точно себе си възприемам малко странно, всякаш сънувам и това не се случва на мен.