Момичета смятам за мой дълг да напиша тази история, за да мога да предпазя тези, които тепърва започват тази борба от това, което се случи на мен!. Моята борба за бебе започна преди 5 години, а през май месец тази година стигнах до първото си инвитро, заради анти-овариалните антитела, които ми откриха, при които “единственото” решение е ICSI.
Сагата ми започна при д-р Табакова и сина й д-р Николов в клиника “Репробиомед”. Изкараха ми 14 яйцеклетки (!), от които им хрумна да оплодят ICSI само половината въпреки антителата (не били толкова сериозни!) но аз се намесих и казах, че искам минимум 10 да се оплодят ICSI. И слава богу, защото от “нормално” оплодените не се получи нито един ембрион. От 10 по ISCI се получиха 8, “първокласни” по тяхна преценка ембриони. Така, от извадените ми 14 яйцеклетки, се оказах с 8 ембриона, не е лошо, ще кажете, ама можеше и повече, ако нямаше ескперименти. По време на пункцията обаче (която при тях се прави без упокойка, слагат само отпускаща мускулите инжекция!) явно засегнаха пикочния мехур, защото той след това блокира и се наложи да ми сложат катетър. Следващиете дни имах силно парене и болка при уринирането..., на които не се обърна внимание. При трансфера, започна спор, аз исках да ми върнат само 3 ембриона (страхувах се от многоплодна бременост), но ме убеждаваха за 4, и това в последния момент, вече на стола...как се взимат така решения? Върнаха ми 4. След 3 седмици теста беше отрицателен....Новината ми беше поднесена в чакалнята, пред всички други пациенти, под формата на физиономия “Абе май не е станало”. Значи към собственото си неудовлетворение от неуспеха трабваше да понеса и неудобството 10-на непознати да станат “съпричастни” с мен! Анализ “кое не мина добре и защо?” така и нямаше, само удобното обяснение за “процентите вероятност”, които така и никой не разбра колко точно са в тази клиника, за жени под 35 г.!
Все пак имах успокоението, че си имам замразените ембриони, за чието съхранение естесвено си платих! Пет месеца след първия неуспех аз се залавям с този вариант. Без никаква стимулация нещата вървят супер, LH 46.32, ендометриум 17, готова съм за трансфера! При някои от прегледите ми се загатва, че вероятността да забременея от замразени ембриони е само 5 % (брей как удобно се борави с процентите тука!), но аз героично заявявам, че това може да са Моите 5 %. И така до трансфера... На деня на трансфера, съм подготвена чакам в коридора, ме посрещат с изненада, отново “споделена” пред другите пациенти (всички сме “сродни души” така или иначе нали?). Нито един от размразените ембриони не ставал! Ама как така? Ами така. Нали обичайно оцеляват поне 50%? Ами по принцип е така ама в твоя случай не. Е добре де, “първокласни” ембриони, замразени преди само 5 месеца и не стават? За сметка на това ми се предлагат ембриони на друга пациентка??? Аз не се съгласявам. Последните разяснения какво ще правим при “следващото инвитро” (разбира се то е много по-интересно икономически погледнато пред този трансфер) се правят отново на отворена врата на кабинета, така че всички в чакалнята да имат завършена картинка на моята история!!! Преглъщам сълзите си и бързам да се прибера да не ми гледат хората резила (защо пък резил?) После почвам да анализирам и нещо не ми се връзват нещата. Дали този трансфер не е бил обречен отначало, дали апаратурата е била наред, защо никой не ми каза за такова вероятно развитие? Връщам се след 3 часа с мъжа ми и си искаме ембрионите. Ама защо са ви? Искам да ги видя и да се уверя, че не стават, искам да се изледват, защо са измрели, къде е проблема? Е, дават ги накрая, неохотно, явно им се случва за пръв път някой да иска да знае защо. Опитвам се да намеря къде да ги изследват, искам да разбера къде е проблема, в нас с мъжа ми ли или в техниката им. След опити на различни места в София, се оказва, че в Б-я такъв анализ не може да се направи НИКЪДЕ! В нашата бедна държава, с 270,000 бездетни семейства не могат да бъдат изследвани такива ембриони! Колко удобно за лекарите само, а? Явно ще трябва да се откажа.... Но за мен остава огорчението и съмнението, че не всичко бе направено както трябва в тази клиника, че трябваше да търпя отношението им, защото са “добри специалисти”, но дали не предлагат една услуга – замразяване на ембриони срещу заплащане (300 лв. за всеки 6 месеца) с ясното съзнание, че шансовете да оцелеят след размразяване и после да последва бременност са почти нулеви? Или проста една такава “голяма”клиника (макар помещаваща се понастоящем е един апартамент!) не може да си позволи да признае, че тази част от процеса не им е силна? Не смятам да анализирам повече, но когато премине болката смятам да поверя “бъдещето си на майка” в нечии други ръце, които вярват в мен и за които аз не съм само поредната участничка в този доходоносен бизнес с нещастието на хората!
