Нямам представа как става прехвърляне на попечителство, но съм виждала какво е да те питат защо ти е такова името, например Иван Вивиана Иванов. Въпреки, че знае ли човек на днешно време при такива велики имена като Изаура и Есмералда дали изобщо прави впечатление.

Мисля, viviqn_ka, да не подценяваш психологическата страна, а практическите проблеми си имат практически решения. В крайна сметката различните ни гледни точки са в твоя полза, а решението в крайна сметка ще си го вземеш сама.

Лично аз не се сещам как хем бащата няма да има права над детето, хем ще плаща издръжка. И се надявам да не е възможен такъв вариант, защото е несправедливо.

Иначе принципни разсъждения от мен, върху които можеш да помислиш, ако искаш.
Детето има право да има и майка и баща, и то не само да ги познава, а и да фигурират официално в документите му. Както и на бащино име и фамилия. Вярно, че законът допуска да се запише баща неизвестен, когато няма сключен граждански брак, но във вашия случай се знае кой е бащата, а и той иска да припознае детето си (!). Според мен, да се запише невярна информация при това положение би било толкова нередно, колкото вписването на баща, за който се знае, че не е, с цел нелегално осиновяване. Не на последно място, бащата на детето ти също има права да бъде баща (и официално), които не се омаловажат от факта, че взема наркотици и ти изневерява.

Спекулативно е в кой случай си вкарваш по-голям таралеж в гащите. А и по принцип никой не е застрахован в този живот. Дори перфектни семейства се разделят и си вгорчават живота един на друг, карайки се за децата.

Ами това е от мен. Късмет и умната!

Ne o4akvah,4e tolkova mnogoot vas 6te se vklju4at za da mi pomognat-blagodarq.Pak se izvinqvam za latinicata,nqma kirilica.
Zna4i-ba6tata e to4no takav kakavto vi opisvam i po-zle e ama nqma da mi stignat 8 stranici da vi razkaja za unijenieto.Ne sam kazala,4e deteto nikoga nqma da razbere koi mu e ba6ta,prosto nqma da figurira imeto mu tam.6te kaja na deteto koi mu e ba6ta i 6te razkaja edin den kakav e bil i kakvo e pravil s men i dedeto prez bremennostta mi.
Hodih v otdel "Zakrila na deteto"dnes i mi kazaha 4e imalo nqkakav opredelen srok,v koito toi moje da predqvi pretencii po priznavaneto,no prez parvite nqkolko god na deteto nikoi nqma da mu obarne vnimanie,za6toto to 6te e bebe i 6te ima nujda ot men.
A otnosno tova da go pripoznae i posle da vodime dela za pope4itelstvo-mislq 4e e napalno izli6no.Nqma smisal da se stiga do tam,za6toto az nqmam i sredstva da pla6tam na advokati,a te imat-maika mu i ba6ta mu.A i predvid barzite tempove na sada...nqmam dumi.Drugo-nie s nego jiveem na 35km edin ot drug-e, pitam az,zaslujava li si da se drusa deteto mi po kolite nasam natam,i ba6ta mu da kara sas 150km\4as?Za6toto toi ne moje po-leko i vinagi,kogato e karal toi na men sarceto mi se e svivali.
Deteto 6te znae koi mu e ba6ta,no ne iskam da raste v onazi sreda.
Blagodarq i 4akam o6te mneniq.

Вивианка, по думите ти виждам, че си разумно момиче и съм сигурна, че ще постъпиш по най-добрия начин.

Вивианка защо не поговориш с неговите родители ако са разумни хора ще те разберат и ще ти помогнат,вероятно знаят състоанието на сина си,а и детето ще е тяхно внуче.Вярно е че малко хора биха подкрепили друг а не собственото си дете но все пак има и такива.Дано са добри хора и ти помогнат.Успех.

Дано не отклоня темата прекалено, но ми стана интересна гледната точка на jul4e. Ще ми е интересно да поговориме още за това.

Нямам представа как става прехвърляне на попечителство, но съм виждала какво е да те питат защо ти е такова името, например Иван Вивиана Иванов.

Това е лесно решим проблем. Детето може да вземе за бащино име, името на дядо си.
Акта за раждане не си го носиш на врата и не виждам какво толкова като не фигурира име на бащата.
Изобщо, останах с впечатление, че е срамно да си с баща "неизвестен" и това трябва да се крие. Но не разбрах защо?
Би ли споделила и останалите си наблюдения и притеснения?

Както писах, имам наблюдения върху много близък до мене човек. Това с името и неизвестността беше съпътстващ проблем от тръгването на училище до сключването на граждански брак. Повече от това не мога да споделя.

Не знам какво те оставя с впечатлението, че е срамно. По-скоро злонамерени хора могат да те карат да се чувстваш зле и несигурен. Аналог е бездетието. Не е срамно и се чувстваш ок, докато някой не ти изтърси поредната простотия. А все пак ние сме възрастни. По-друг начин не знам как да го обясня.

Та от този си опит се опитвам да дам най-добрия съвет. Според мен е важно да се помисли, кое ще е най-добре за детето, а не кое би било най-лесно за майката.

Пишеш: "... не виждам какво толкова като не фигурира име на бащата." Ами според мен това ощетява детето, чието право е да има отговарящи на истината документи - така да го кажем. От които освен всичко друго следват правото на издръжка от баща му и да това, че му е законен наследник.

Не знаех, че може да се запишат имената и по друг начин. Това е добре.

Да допълня притесненията си за конкретния случай. Момичето явно не може да разчита на собствените си родители. Сама, поне за момента, също не е в състояние да се издържа. Като се роди бебето, няколко месеца няма как и да работи. От друга страна, родителите на бащата биха могли да са от помощ. Със сигурност ще им охлади ентусиазма обаче фактът, че детето не е записано на баща си. И защо трябва да се тръгва с лошо. Тях двамата явно няма да ги бъде като двойка, може пък да ги бъде като родители.
Вивианка е наранена от развоя на нещата, а обидата и ядът са лош съветник, особено когато предстои да се вземе важно решение.

jul4e , благодаря за мнението.
За информация на viviqn_ka  ще кажа, че много често дори присъдена издръжка не се плаща редовно, че дори и изобщо. И да си търсиш правата в съда е загуба на време.
Не можеш да накараш бащата да се грижи за детето, ако той не иска да го прави. А ако е решил да го прави, няма да го спре едно име.
Личното ми мнение, с което не ангажирам никого, е че на детето такъв баща не му трябва. И на майката съдебни спорове за правата над детето.

Кураж, момиче, ще се справиш! Не си първата, няма да си и последната, която ще гледа детето си сама. Пък и човек не знае какво го чака зад ъгъла  

jul4e,blagodarq ti-prava si do nqkade-zlonamereni hora ima i 6te ima vinagi,no az taka smqtam da napravq.
Maika mu i ba6ta mu go poznavat-toi mnogo pati e kral ot tqh pari i te sa namirali droga v tqh,poznavat go dobre,ne moga da raz4itam na tqh,za6toto po4ti ne si govorim s tqh-te rabotqt neprekasnato v Garciq,imat mnogo pari,ne se pribirat tuk-samo 2 pari godi6no za po 10-ina dni.Opitvah se da govorq s tqh,no te kazaha 4e ne gi interesuva ni6to.Neznam za6to.
За информация на viviqn_ka  ще кажа, че много често дори присъдена издръжка не се плаща редовно, че дори и изобщо. И да си търсиш правата в съда е загуба на време.
Otnosno tova da kaja,4e v4era v socialni kazaha,4e izdrajkata na deteto e spored zaplatata na ba6ta mu-ako  e na minimalna zaplata,izdrajkata e okolo 30 leva,predstavete si.Toi po princip raboti,osigurqvat go na 500 lv,no vzima okolo 350,zaradi krizata v momenta.Razbrah i drugo-4e toi zaminava za Garciq da raboti,koeto zna4i,4e 6te napusne ottuk i defakto posle prez mai\juni nqma da moje da dokaje dohod.
Ne sporq s nikoi-no kajete mi-zaslujava li si zaradi 40-50 leva na mesec toi da ima pravo da go vzima kogato si pojelae?Da go vodi po zadimenite kra4mi i da si pie ili da go gleda baba mu koqto e na 80 god i ima razbiraniq otpredi 400godini.
Naistina Jul4e,obarkana sam mnogo,no i se opitva da mislq s glavata si za bade6teto na deteto-koe 6te e nai-dobre za nego.
Blagodarq na vsi4ki-kolkoto i razli4ni da sa mneniqta vi-pomagate mi mnogo sas saveti.Blagodarq vi bezkraino i se nadqvam na nikoq ot vas da ne i se slu4va podobno ne6to-za6toto predi 10 dni v 4 sutrinta toi ne izgoni bremenna na studa,na ulicata i edin 4as po-kasno mu se pomolih da me pusne pone za 2 4asa,posle si zatvorih o4ite,zamal4ah.Ima jeni,koito godini nared ne mogat da imat deca,no sa zaedno s majete si i se razbirat,a moqt biv6 priqtel za 1 god neuspe6ni opiti mi kaza,4e sam "qlova" i 4e sam "kistav bokluk".
E,pitam az-koq ot vas 6te tarpi podobno otno6enie?Za6toto az se opitah da tarpq mnogo ne6ta,za6toto go obi4ah istinski i za6toto iskah dete ot nego.Toi za tova mi se otblagodarqva taka.Nqma da razkazvam pove4e,4e se unesoh.Izvinete me.

бъди сигурна, че издръжка от тоя няма да видиш - особено пък като духне за чужбина. и като не могат да го издирят после - за нищо документално, свързано с него, не можеш да разчиташ да се уреди.

начела съм се на достатъчно такива случаи във форумите на bg-mamma.com

Да допълня притесненията си за конкретния случай. Момичето явно не може да разчита на собствените си родители. Сама, поне за момента, също не е в състояние да се издържа. Като се роди бебето, няколко месеца няма как и да работи. От друга страна, родителите на бащата биха могли да са от помощ. Със сигурност ще им охлади ентусиазма обаче фактът, че детето не е записано на баща си. И защо трябва да се тръгва с лошо. Тях двамата явно няма да ги бъде като двойка, може пък да ги бъде като родители.
Вивианка е наранена от развоя на нещата, а обидата и ядът са лош съветник, особено когато предстои да се вземе важно решение.

Аз съм съгласна с твоите мнения до сега. Детето е и негово - лош, добър, какъвто и да е, той му е баща. Ние жените понякога си мислим, че понеже раждаме децата, значи имаме повече права над тях, но реално то е точно толкова нейно, колкото и негово.  Не е необходимо детето да живее в неговата среда, дори когато си поиска няма да го взима, защото си има решение на съда, което казва  между колко и колко часа и в кой ден от седмицата може да го взима. Той може да е всякакъв с нея, но това не означава, че ще е такъв с детето. И не на последно място - то му е наследник.
И не съм съгласна с Вивианка, че трябва да му разкава как се е държал с нея. За детото, баща му би трябвало да е супер. Просто най-великият. Иначе ще изгради в себе си ненавист, която може и да не му попречи, но може ида му се отраци отрицателно. Не си струва екпериментът.

Боби

И не съм съгласна с Вивианка, че трябва да му разкава как се е държал с нея. За детото, баща му би трябвало да е супер. Просто най-великият. Иначе ще изгради в себе си ненавист, която може и да не му попречи, но може ида му се отраци отрицателно. Не си струва екпериментът.

Боби, детето не остава все пеленаче. пораства, започва да разбира и да преценява. мислиш ли, че ще остане с представата за един супер-татко, когато започне да разбира?

говорим си тук ей-така - наизуст.

Той може да е всякакъв с нея, но това не означава, че ще е такъв с детето

Изобщо несъм съгласна с това.Имам преки наблюдения.Щом бащата е такъв той няма с нищо и по никакъв начин да помага на това дете,а напротив.Ще започне да манипулира майката в бъдеще за пари,да я изнудва и заплашва,че ще и вземе детето,ако не му даде.И това за да си позволи поредната доза.А след време,когато детето порасне ще се възползва от това,че му е баща и ще започе да иска и от него.И най-лошото е,че детето ще се чувства задължено да му помага,защото му е баща и защото за него тои е супер герой

За детото, баща му би трябвало да е супер. Просто най-великият

а понякога и героите изпадат в затруднения.След което ще последва голямо разочарование и това може да даде сериозни поражения върху психиката му.Ще види как всичко в което е вярвал рухва пред очите му.После ще се надява нещата да се оправят и пак и пак ще се повтаря едно и също.Моят съвет е да не се ангажира по никакъв начин с този човек.За едно съм съгласна,че детето трябва да знае кой е баща му,но нека оставим само да си прави изводите за него,когато порасне.А бащата ако наистина се усети и спре с всичко това дали с или без докумен,4е му е баща пак ще си го издържа и помага

Абе какво ще каже на детето след 5-10г може и да е много важно, но не с сред непосредствените грижи на момичето... По-важно е има ли сега къде да иде, как ще събере необходимите неща за бебето, как ще се издържат в първите месеци.

Ако ще не си го направила, почети в подфорума за самотни родители на бг мама http://forum.bg-mamma.com/index.php?board=33.0. Някои от тези жени са минали през подобна ситуация, сигурно ще дадат конкретен съвет с кое как да се справиш. Ако няма друг изход, знам, че има някакви звена "майка и бебе" към Държавната агенция за закрила на детето, където можеш да живееш преди да се роди детенцето и известно време след това и да получавате поне елементарна медицинска грижа (ако нямаш осигуровки). Тук намерих нещо за тях http://cis-sacp.government.bg/sacp/issues/buletin1_02.htm и  http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=26105

За после, съвсем скоро приеха нова наредба за детските ясли, според която ще се сформират и кърмачески групи за деца над 3 месеца. Вероятно в София ще има само 1-2 такива групи на есен, но все е някаква възможност за теб да работиш. Хич не е препоръчително детето да се отдели от майка си за цял ден толкова рано, но все пак е по-добре от товада не знаеш как ще свържеш двата края. Допълнително, ако детето не е признато, това ще те улесни за приема в ясла и градина (за градините според проекта за регламент това автоматично ще ти даде допълнителни точки). Не засягам тук моралната страна дали да бъде признато бебето или не, само практическата.

Ужасно съжалявам за ситуацията, в която си изпаднала, но се надявам малко по малко да се справиш и да се радваш на здраво детенце!

Благодаря,че продължавате да изказвате мнения по проблема ми.Прави сте всички,всеки има своя гледна точка,но писах на Боби на ЛС подробно за какво става въпрос,мисля,че сега ще ме разбере.
Момичета,решението ми си остава за това,че детето ще бъде на мое име,защото той няма да се промени НИКОГА!Убедена съм в това и защо той да се прави на интересен,като както казвате вие-ако има желание,факта,че е на мое име детето,няма да му попречи да си помага на детето.Няма да гоговоря пред детето лоши неща за бащата,ще дойде ден,само ще се убеди за какво става дума.Но няма и да вазхвалявам човек,който не заслужава.

Ще помоля Боби,ако може да копира в темата ми личното съобщение,което изпратих,защото аз незнам как,всъщност ще опитам сега,но ако не стане,нека тя го направи!

Цитат на: Bobbie в Февруари 07, 2009, 08:28:31 am

И не съм съгласна с Вивианка, че трябва да му разкава как се е държал с нея. За детото, баща му би трябвало да е супер. Просто най-великият. Иначе ще изгради в себе си ненавист, която може и да не му попречи, но може ида му се отраци отрицателно. Не си струва екпериментът.

Боби, детето не остава все пеленаче. пораства, започва да разбира и да преценява. мислиш ли, че ще остане с представата за един супер-татко, когато започне да разбира?

говорим си тук ей-така - наизуст.

Ми не си говорим наизуст,не обвинявай без да знаеш нищо. Ти кога си го преживяла това? Защото аз съм!  Говоря ти от позицията на дете на родители, които въпреки че са разписали и един ден не са живяли заедно. На мен дори въобще не са ми говорили нищо лошо, а когато започнах да разбирам и да казвам моите наблюдения, зак тогава започнаха да с еотпускат пред мен. Явно решиха, че след като веднъж са си казали каквото им е на дша, може и други път ( не че по принцип говорим за това, но ако стане дума) Тези истории около раждането ми са ме травмирали за цял живот.

Б.

Изобщо несъм съгласна с това.Имам преки наблюдения.Щом бащата е такъв той няма с нищо и по никакъв начин да помага на това дете,а напротив.Ще започне да манипулира майката в бъдеще за пари,да я изнудва и заплашва,че ще и вземе детето,ако не му даде.И това за да си позволи поредната доза.А след време,когато детето порасне ще се възползва от това,че му е баща и ще започе да иска и от него.И най-лошото е,че детето ще се чувства задължено да му помага,защото му е баща и защото за него тои е супер герой

Ми просто не съм съгласна с това мнение по простата причина, че аз имам точно обратните наблюдения. Мой бивш приятел много пие и едно време причината да се разделим беше, че започна да посяга. Същият човек сега има син на 10 години,за който умира. Просто прави всичко за това дете. Отдавна са разделени с майката поради подобни причини ( не знам дали е посягал, ама се напиваше, сбиваше и т.н.). Обаче отношението ум кън детето е коренно различно. Давам го за пример, защото аз през живота си не съм виждала мъж толкова ласкаво и милод асе държи с детето си, както този човек. Така че не можешд а слагаш всички хора под един знаменател.

а понякога и героите изпадат в затруднения.След което ще последва голямо разочарование и това може да даде сериозни поражения върху психиката му.Ще види как всичко в което е вярвал рухва пред очите му.После ще се надява нещата да се оправят и пак и пак ще се повтаря едно и също.Моят съвет е да не се ангажира по никакъв начин с този човек.За едно съм съгласна,че детето трябва да знае кой е баща му,но нека оставим само да си прави изводите за него,когато порасне.А бащата ако наистина се усети и спре с всичко това дали с или без докумен,4е му е баща пак ще си го издържа и помага

Според мен горното е противоречиво. Хем трябвало да знае, за да не се разочарова, хем трябвало да се чака само да разбере. Моето мнение беше, че ТЯ не трябва да му говори срещу него и няма никакво значение каква е истината. Ако пита защо са се разделили - не са се разбирали и толкова. Няма нужда да знае подробности за преиода от време около раждането му. Казвам го ,защото след като станах на около 16-17 майка ми ми каза, че другата ми баба е ходела при нея преди да роди да я навива да ме остави за осиновяване. Навила и баща ми и съм чела с очите си писмо от него ( той е заминал войник тогава), в което казва на майка ми, че може би е по-добре да ме остави. Същата тази баба от както съм се родила се е грижила много за мен и нямам никакво съмнение, че ме обича страшно много. От баща ми има писма след като съм се родила, в които непрекъснато пита за мен и въобще си личи, че му е кеф , че е татко. Добре де, за чий ми беше да го знам това от преди раждането ми? На кого точно помогна това? Аз баща ми пак толкова си го обичам, въпреки че никаквъ го нямаше( пък и сега го няма) само дето понякога като ме ядоса и се изкушавам да му кажа, че го знам. И така вече 15 години. Не само, че истината на никого не помогна ( освен че майка ми си изля какво и е), ами ме травмира мен. Аз това ще си го държа цял живот в мен и въпреки желанието си никога няма да го кажа нито на баба ми, нито на баща ми, понеже не желая и тях да ги наранявам.
Факт е че децата ( и не само малките, а и тийнеджъри), ако смятат, че не са били желани се травмират. Който иска да си прави експерименти с психиката на детето си, да си прави.

Б.

Ще помоля Боби,ако може да копира в темата ми личното съобщение,което изпратих,защото аз незнам как,всъщност ще опитам сега,но ако не стане,нека тя го направи!

Ето го личното съобщение от теб:"Здравей,Боби,пиша ти на лични,защото така ми е по-удобно.Скъпа,аз имам доста теммички тук-от самото начало започнах да споделям факта,че съм оперирана 3 пъти,а отчаяно исках дете.Късно(поради липса на родителски грижи и пари) се ориентирах към София.Там ми поставиха диагнозата "ендометриоза" и трябваше да се направи лапаро,за да го има и черно на бяло.Дни преди операцията,аз имах закъснение на цикъла кати пиех и "оргаметрил",за да ми дойде цикъла и да се насрочи дата за операцията,направих тест и се оказах бременна(благодаря на Бог за това).Нещата между нас не се промениха,напротив,стана по-зле.
Отношенията между нас бяха много обтегнати-където и да отидех на работа,той ме ревнуваше,не ми даваше да работя,трябваше да си стоя в къщи и да пера,чистя и готвя-това той разбираше под "семейство".Дадох му всичко,което искаше,промених се,защото той ме обвиняваше за най-малкото,а когато искаше просто да си тръгне-взимаше чантата си и отиваше при приятелите си-там картинката е ясна-дрога,алкохол,ученички,и прочие.Искаше дете,а аз все имах кисти,лежах по болници и ме лекуваха,в един момент ме преби и ми каза,че съм "кистав,ялов боклук".Ти ще търпиш ли това отношение от някой,макар да го обичаш до болка???Е,аз простих и това.Събрахме се за пореден път и знаех,че той нняма да се промени,но се надявах тайно.Отидохме в неговият град да живеем-там животът ми се превърна в ад!!!По цели нощи не се прибираше,аз мълчах,спряхме и да си говорим,на Нова година взе кокаин пред очите ми-аз не казах нищо(казах го на другия ден,резултат-аз съм го предизвикала),тръгна по казината,взел е 1600 (!!!!!) лева от "приятели",похарчил ги е,а аз стоях  2 месеца затворена в тях,без да говоря с никой,без да излизам,само с 1 телевизор и компютър,той мислеше,че ми е добре...От тези пари веднъж не дойде да ме пита яде ли ми се нещо,искам ли нещо-в тях се готвеше,но като кажа,че не обичам това да ям,в отговор ми казваха-това има!!! Истории колкото искаш-грешката е моя-обичах и се надявах,вярвах на думи като-повече никога няма да се повтори,но не спираше!
Искам това дете-колко сълзи съм изплакала,колко молитви и мъки,аз си знам,от детето няма да се откажа,но не ме разбирай погрешно-ТОЙ Е БАЩА на това дете,аз никога няма да го скрия от него и няма да се правя на интересна и да му забранявам да го види! НЕ!!! Просто искам да е на мое име,това е желанието ми,а ако той не го приеме това,да прави каквото иска.
Стана дълго,ако искаш ми отговори,приемам мнението ти,но аз си знам какво съм търпяла и преживяла заради една любов,толкова силна.
Благодаря ти!!!"

B.

Благодаря,че продължавате да изказвате мнения по проблема ми.Прави сте всички,всеки има своя гледна точка,но писах на Боби на ЛС подробно за какво става въпрос,мисля,че сега ще ме разбере.
Момичета,решението ми си остава за това,че детето ще бъде на мое име,защото той няма да се промени НИКОГА!Убедена съм в това и защо той да се прави на интересен,като както казвате вие-ако има желание,факта,че е на мое име детето,няма да му попречи да си помага на детето.Няма да гоговоря пред детето лоши неща за бащата,ще дойде ден,само ще се убеди за какво става дума.Но няма и да вазхвалявам човек,който не заслужава.

Ако той иска( това е рядко) ти по ниакакъв начин не можеш да го спреш да се запише като негов баща. Един тест за бащинство веднага доказва, че му е баща и ти не можеш да му го откажеш. Аз се съмнявам, че твоят човек ще го иска,след като е такъв боклук, но просто споменавам, че има и такава вероятност.

Б.