Здравейте,не знам дали съм за тук,но много ми е тежко искам вече всичко да свърши по някакъв начин,тази мойта свекърва ще ме побърка.Казвам на мъжа ми за нейните изказвания,а той да не и обръщам внимание.Значи-ние сме с мъжки фактор и от 5 год.сме по лекари,имаме 3иксита неуспешни,но тя мене обвинява,преди малко ми вдигна нервите-видя ме че днес лежа и не ми е добре и ми казва,,пак ли ще ти идва,ти май не можеш да забременееш,като малка да не си прекарала пертонит,и като дете понеже си искала много деца,затова сега не можеш,май че матката ти не е наред и все от този род,,И на 3-те опита стоеше до главата ми и вместо да ми дава сила и кураж тя ми вика-не се надявай,то нищо не е станало, а когато наистина не се развие ембриона/имам на два пъти положителен тест,но едното беше кухо яйце,а другия път получих кървене и лекаря каза да спра лекарствата/казва че съм дефектна и не мога да износя!!!Ще ме побърка,хем плача в момента,хем ми иде да я хвана и удуша!Веднъж в яда си и казах че на сина и човечетата са малко и за това не става,но тя спори че при мъжете нямало проблеми,тя едва ли не хващала от въздуха и едно човече да има стигало!Обичам мъжа си,но с тази жена не мога повече да живея,а мъжа ми не иска да ги оставя.Просто вече не издържам и нямаше с кого да споделя затова си го излях тук.Приятен и усмихнат ден !
