Ох, миличка, ужасно е това, което преживяваш. Как може да има такива хора, не мога да разбера, при това - майки
Но ще ти кажа едно - мъжа ти да не се ослушва. Колкото и да му е неприятно, ще трябва да тропне по масата и да обясни някои работи на майка си. Той не вижда ли какво преживяваш? Стига си го жалила и щадила. Всички мъже /поне повечето/ си затварят очите за тези неща, но трябва да разберат кое е по-важно. Няма как да стане работата, ако ти си тормозена психически и си нестабилна. Дай му ясно да разбере, че така не може да продължава.
Извинявай, ако звуча поучително или наставнически, не ми е това целта, но просто много се ядосвам на мъжкото малодушие. Защото, повярвай ми, свекърва ти няма да се промени, нито ще тане по-добра. Само мъжа ти е този, който може да направи нещо по въпроса. Ако трябва ще й се скара, ще я заплаши или ще й постави ултиматуми.Знам, че е крайно, но с такива хора така се действа. Щом не можеш да прекратиш контактите с това чудовище / доколкото разбирам живеете заедно/, значи ще вземете крайни мерки. Те мъжете все жалят горките си майчици, а за жените си - много май не се замислят.
Според мен, трябва ясно да му обясниш как ти действа майка му и че те побърква. Не му спестявай нищо и му обясни, че няма как да не й обръщаш внимание, та това е тормоз.
Моята свекърва, слава богу, е злато жена. Чак не мога да повярвам на късмета си. Ноооо, свекъраааааа, оле майко - изрод. Отвратително същество. Мразя го и в червата този човек, държи се ужасно със свекървата. Преди да разберат, че има проблем, не пропускаше да ни напомни, че е наш ред вече, че чакал внуци, като сме си легнели да сме правели деца, не да спим и от този сорт простотии...и то в присъствието на чужди хора...какво да ти говоря. И това при положение, че мъжа ми са го чакали цели 8 години
Все си мислех, че ще се досети, че има нещо, ама нъцки. Продължаваше да бърка в раната, а мъжа ми мълчеше като п****ка и се правеше, че не го чул. А аз беснеех вътрешно. Добре че живеем отделно.
Така че, напълно те разбирам ,миличка.
Накрая вече казах на мъжа ми, че не мога да понасям баща му и искам да огранича контактите си с него до минимум. Сега вече нищо не казва, поне не ме обвинява /в мен е проблема/, въобще не зачеква темата, ама след дъжд качулка. Не искам да го гледам и не само заради това, той си е противен по принцип...мръсен женкар..
Ама мъжа ми пред него е като теле пред майка си, не смее да му се изрепчи, а аз побеснявам от това. А баща му се опитва да контролира живота ни и всичко да знае, постоянно се обажда да пита какво правим и т.н. Ужас, с две думи.
Ама като проведох два-три разговора с мъжа ми, тип - право, куме в очи, обясних му някой работи, без да му спестявам и най-тежките думи и най-грозните чувства и мисли към баща му, да видиш как се усети и взе да му се опълчва от време на време.
Ох, пак се олях в приказки
, ама се надявам да си ме разбрала какво искам да кажа. Мъжа ти е този, който трябва да се опълчи срещу майка си. Ти и да го направиш, тя ще го настрои срещу теб.
Дано се оправят нещата. Успех!