Здравейте д-р Бърди,
Радвам се, че отново сте при нас и се надявам, че всичко около Вас е добре.
Моля Ви помогнете ми със някакъв съвет, защото животът ми от 1 седмица се е превърнал във АД
Лъчезарното ми, вечно усмихнато и разбрано дете се превърна в ужасен терорист.
Ще разкажа за какво става въпрос. Явно е навлязла в т. н. бебешки пубертет, но нещата излизат извън контрол.
Няколко примера.
1. Сутринта решава, че не иска да и се съблече спалния чувал. При опит да го направя се започва неистово дране и истерични прояви. Оставих я около 1 час да се съгласи сама, през който я увещавах и опитвах да отвлека вниманието. Нищо не помага
2. Ще излизаме, не дава да и сменя бузата, не подлежи на никакви уговорки и обяснения, двамата с баща и успяхме да я преоблечем, през което време тя се дере и изпада в истерии. 2 часа след това се дра. Нито гушкане нито игнор, нито обяснения не помагат.
3. Не иска да излезе от банята, чакахме я известно време да реши сама, през което време се опитваме да обясним, да отвлечем внимание, .... не. Отново дране и отказ да я облечем, със сила я обличахме.
Всичко е придружено с непрекъснатия крясък НЕ, НЕ, Не
Днес се опитвахме да я оставим в стаята й, да се дере и реве, и това не помага, може със часове да се дере на вратата. Обяснения и придумки също не помагат.
Моля Ви насочете ми какво мога да направя, Лекари, поведение, книги???? Има ли смисъл да я водим при детски психолог или психиатър?
Чела съм за бебешкия пубертет, но такова нещо като това, не срещнах. А и съветите които са дадени за поведение в такива случаи, при нас не помагат.
За да обобщя състоянието в което се намирам, само ще кажа, че нямам желание да се събудя сутрин и да започна новия ден, непрекъснато треперя, че нещо ще провокира новия пристъп, чувствам се ужасно безсилна.
И какво правиме като тръгнем от понеделник на ясла и трябва да излезем под час, а госпожицата реши, че не иска да се съблече или облече, тя така се извива, че аз сама не мога да се справя.
Благодаря Ви докторе. Зма, че едва ли нещо може да се направи, освен да се въоръжим с търпение и да се молим по-бързо да отмине.... ако дотогавяа оцелея. Но все пак... не ми се вижда съвсем нормално. През останалото време си е усмихната, дружелюбна и любвеобилна.