Предупреждавам, че темата, която пускам е странна.
Ще ми се чудите на акъла възможно ли е да има жени, които мислят така.... Да, сега в момента мисля точно така.

При мен странното е, че както каза един психолог в Плевен "нямам достатъчно мотивация" за бременност. Иначе ходя по доктори, правя изследвания, правим опити, обаче мен си ме е страх да забременея и така вече 2 години. Има борба в мен: искам / не искам. Понякога рационалното мислене надделява, защото съм на 30 и ми е време за деца, т.е. притисната съм от времето, т.е. искам. Понякога превес взима егоизма в чиста форма, защото една бременност си е изпитание за тялото ми и психиката ми, а после идват и отговорностите, т.е. не искам.
Странното в случая е, че тялото ми по някакъв начин е огледало на нагласата ми. Аз все се надявах, че "искам или не искам, то все ще стане", обаче явно не трябва да се подценява връзката между психика, нагласа и био-химични процеси, които протичат в нас, т.е. нагласата "искам или не искам - все ще стане" не е правилната нагласа.
От друга страна си мисля, че може връзката да е обратна, т.е. нагласата ми е такава, защото тялото ми е такова. И това рационално мислене и едва ли не математическия модел през който гледам на света от край време, всъщност може да има някакви корени или може би проявление чрез хормоните (нисък прогестерон, висок тестостерон, висок андростендион).

Друг аспект е отношението на половинката към мен. Когато се чувствам пренебрегната, недооценена и съм му ядосана, тогава пак го "наказвам" (къде съзнателно, къде не) с това, че все още не заслужава да има деца от мен. А той иска много да има деца от мен. Дори го усещам, че започва да изпада в странни състояния от време на време.

Има и един трети аспект, колкото повече се задълбочаваме и мислим относно овулация, бременност, матка т.е. съсредоточаваме мислите си към репродуктивната система, толкова повече електро-импулси изпращаме от мозъка към яйчници и матка, които електро-импулси допълнително "бомбандират" тези органи и в крайна сметка може да повлияят и на "нормалните" нервни импулси, изпращани от гръбначния мозък, които са отговорни за нормалното фунциониране на тези органи. С една дума, колкото повече се задълбочаваме да мислим за отделни органи, толкова повече вредим на техните функции. Съжалявам, че пак забивам в сферата на рационалните обяснения, но май явно такава ми е нагласата.

Аз малко се обърках от "искам - не искам" и "електро импулси и нервни импулси".

Да разбирам ли, че от две години търсите причина за стерилитета, но не я намирате и това те кара да се замисляш за рационалното и ирационалното?

Или причина е открита, но ти се опитваш по някаква причина да си я обясниш със страховете си?

Магдалена хубава тема си започнала. В последно време мисля много върху това-как мислите ни се отразяват върху органите и по конкретно върху репродуктивните. Стигнах до извода, че по някакъв начин се отразяват-било на хормонално ниво, било на ниво блокажи.Аз съм правила всякакви изследвания, опит и т.н, но освен че всичко беше неуспешно, така и не се откри причина за стерилитета. Затова и все повече се замислям за емоционално-психологическите блокожи. Не става въпрос за "успокой се и ще стане", а за освобождаване на психиката и тялото от тези блокажи.Така че, за мен има доста истина в това, което си написала. Да, някой ще ме апострофира, че не съм изследвана достататъчно например и че няма психогенен стерилитет, но аз съм убедена, че има.Въпроса е как да се преодолее, Това е най трудната част от мисията.

ами всъщност, общоприетото схващане е, че именно силното желание за дете и вторачването в проблема "зачеване" могат да доведат до т.н. "психологичен стерилитет". а ти говориш точно за обратния случай.
не, не мисля, че има значение описаното от теб...

ами всъщност, общоприетото схващане е, че именно силното желание за дете и вторачването в проблема "зачеване" могат да доведат до т.н. "психологичен стерилитет". а ти говориш точно за обратния случай.
не, не мисля, че има значение описаното от теб...

И моето мнение е като на Jam.

И аз съм съгласна с Jam и с Тanita7!
П.П. Моята нагласа от години е "Искам", т.е. имам достатъчно мотивация, а и мъжът ми има такава, ама пусто с тази азооспермия няма как да стане само с мотивация! 

Magdalena78 ,поздравления за дълбочината на себепознанието и искреността в твоята изповед!
Подкрепям факта ,че процесите "видими" за петте ни сетива се контролират в неосъзнатата сфера и понякога е трудно човек да осъзнае, как на практика се реализира всичко което иска или не иска да признае.
Макар, че не винаги въпросът стои по този начин , случва се и старателно да скрием тази тъмна страна от нас  дълбоко и по никакъв начин да не се припознаваме в нея.
Логична или не , има корелация между вътрешна нагласа и външен израз на проявление.
Една от най-трудните стъпки е да "разбулиш" ирационалната вина, да я осъзнаеш и да разбереш , че сам ти си отговорен, за всяко външно проявление.
Без проекции, без оправдания, без "външни" виновници.
Един доста труден , но осветляващ път.
Благодаря ти за темата и успех!

Една от най-трудните стъпки е да "разбулиш" ирационалната вина, да я осъзнаеш и да разбереш , че сам ти си отговорен, за всяко външно проявление.
Без проекции, без оправдания, без "външни" виновници.

Изключително вярно!

Аз не съм много съгласна със съвети от рода "успокой се и ще стане".Мисля,че за всичко си има причина.По отношение на проблема искам-не искам аз усещам,че с мен се случва нещо друго.Желанието ми да имам дете е огромно. Даже в момента очаквам дните до теста от второто си ИКСИ и мислите ми в момента изцяло са свързани с това дано този път да успея,но понякога се усещам,че без да искам кроя други планове.Например как през лятото ще си взема отпуската и в същото време намеря друга работа,за да изкарам някой лев за ремонта,който съм си намислила,но след това се усещам,че това ще бъде невъзможно ако съм бременна в момента.На практика се получава,че уж силно го искам,а всъщност кроя други планове,чрез които го изключвам и ми става съвестно.Някой изпитвал ли е нещо подобно.

Мерилин, при мен е същата ситуация.И аз постоянно си правя някакви планове от сорта къде ще ходим за великденските празници,през лятото.Даже вчера си мислех,че трябва да направя една разтоварваща диета :lol:Обаче съм убедена,че в момента ,в които разберем,че сме бременни,ще започнем да правим съвсем други планове

Навярно е така.Може би така се получава,защото на мен характера ми е такъв всичко премислям,планирам,кроя планове и т.н.Иска ми се да мога да се отпусна и да не ми пука и всичко може би ще тръгне по-добре.

Ох,незнам, явно е че психиката играе важна роля, но този път бях толкова положително настроена,бях 100% че съм бременна,даже им говорех на ембриончетата,а ето че съм с втори неуспешен опит.

Относно темата "Стерилитет и нагласа" -  аз се улавям как често си задавам въпроса : "Ами ако все пак остана без деца?" и се опитвам да си представя какъв би бил живота ми, ако Господ откаже да ме надари с потомство. Ами ако остарея и съм сама и безпомощна? Без да съм изпитала любовта на майката към детето и без да имам никаква подкрепа като "грохнала старица". Всеки ден се сблъсквам с хора, помагащи на родителите си ( включително и аз ). Малки пенсии, нисък стандарт на живот ... Май се улавям, че ме е страх да живея без подкрепа на младото поколение някой ден. Улавям се, че ме е страх от самотата и безсилието. И тогава идва друг страшен въпрос : "Да не би да искам дете само защото съм егоист и не искам да бъда самотна бабичка?" Не мога да намеря отговор .. Знам, че много силно искам дете. Искам да му се радвам, да се грижа за него, да го обичам, да го гушкам, да го виждам как расте, да преживявам всички (дай Боже) хубави моменти с него ... Но като остарея като, че ли ще очаквам и то да се грижи за мен и да ме обича ... Егоизъм ли е това ?
 Объркано стана, но и мислите ми не са много на място. Това ли е нагласата ми към стерилитета - кой знае ...

Разбира се,че не е егоизъм.Това е колелото на живота.Всички поради тази причина искат да имат и да отгледат потомство,за да остане частица от теб след като си отидеш от този свят,за да има на кого да оставиш това,което си постигнал в този живот,за да обичаш някого и да знаеш,че той те обича.Разбира се след като остарееш е нормално детето ти да се грижи за теб след като си дал всичко от себе си за него.Не само ние,които имаме проблеми със забременяването,а при всички е така,само че за нас това е малко по-болезнена тема.Макар че знам колко е трудно това да не кажа ,че е почти невъзможно опитай се да не мислиш за това и вярвай силно,че Господ някога ще се смили над нас и ще ни награди с единственото ни най-горещо желание-да имаме рожба.Аз вярвам,че ще е така!

Дали нагласата има значение, никой няма да ти отговори.Мога само да ти кажа, че на един семинар, на който се говореше за често срещаните заболявания на нашият век на сърдечно-съдовата система, на храносмилателната система, затластяване, един лекар изказа много интересна теза, че хората потискани и тормозени от своя шеф страдат предимно от язва.Изреди редица примери за болестите и емоционалното състояние.Ако се замислиш все пак ще стигнеш до извода, че има толкова момичета, които забременяват "от въздуха" без да искат дете.За да се отарсиш от постояните мисли  станало ли или не,ако сега се е случило какво да правя захвани се работа заемащата мислите ти и времето, за да се оттарсиш за малко от проблема.Не става дума да го пренебрегнеш, а само да си дадеш мира на душата.
А когато чудото стане повярвай инстиктивно ще знаеш какво да правиш, Природата ни е дала най-големият дар майчиното чувство.

аз също подкрепям тезата че психиката и нагласата играят много важна роля.аз се чувствам много подтисната от това че не мога да забременея и тези отрицателни мисли сигурно имат някакво значение, знам ли и аз