Мили момичета, искам да споделя нещо, което се случва в семейството на близък мой приятел и съм много разстроена. От няколко месеца той има второ дете, но проблемите са започнали още по време на бременността. Жена му е вечно недоволна от него, вдига му скандали за най-малкото нещо, а от началото на бременността до ден днешен го лишава от интимни отношения. Преди време тя го накара да смени работата си с по-високоплатена и когато сега той започна стремглаво да се издига - не е доволна, трябвало да откаже повишението и да гледа децата. Направо му е заявила да си търси квартира. Уточнявам, че имат целодневна гледачка и парите изобщо не са проблем за тях! Освен това във всяка свободна минута той е с голямото дете, не пие, не пуши - абе мъж - слънце Забранява му да ходи на фитнес, а тя самата ходи! Снощи ги бяхме поканили на гости и аз се приготвих мераклийски, както си обичам. Той дойде сам с голямото дете и изплака всичко това. Досега е крил, милият...Та аз си разсъждавам и моля и вие да ми помогнете - дали е възможно следродилна депресия да е причината за този ужас? Приятелят ми дори и предложил да отидат на семеен психотерапевт, но тя отказала категорично. Много ми е мъчно за децата и затова искам да му помогна по някакъв начин!

Няма как коректно да коментирам това, защото обикновено монетата има две страни - на теб са ти показали едната само. Възможно е да е от хормоните, от стреса покрай бебето (казваш е на 2 месеца) и от какво ли още. Всъщност не прави и добро впечатление човек, който се оплаква от жена си пред близки общи приятели. Може и да е прав, но не знаем цялата истина.

Сигнус, за оплакването си напълно права, но той го прави за първи път в осемгодишния си брак и то когато нещата вече са се скофтили съвсем. Освен това аз от самото начало съм с огромни резерви спрямо тази жена, но никога не съм му казала една дума срещу нея. Имах наблюдения, от които косите ми се изправяха. Най- малкото от тях - накара го да си смени професията (свързана с изкуство), защото била недоходоносна! И той го изстрада много тежко. Но сега искам да им помогна по някакъв начин, защото ще страдат две невинни дечица. Приятелят ми спомена и нещо, което на мен само ми беше минало през ум интуитивно - че има чувстото, че го е използвала, за да направи двете деца, да купи апартамент, кола и т.н. и до там. Не съм познавала друг такъв човек като нея, който да има абсолютен план за всичко. Искаше точно две деца, апартамент с еди колко си стаи, точно определена позиция в работата, 2 коли, определени почивки...Наистина, взимам страна, но и разсъждавам.

Има и такива жени, един приятел имаше такава приятелка преди време. Чудо на чудесата беше, да се чудиш как е възможно

Моето скромно мнение е, че тази жена просто е спряла да обича този мъж. Също така нали знаете, че обикновено единия обича повече ... в случая смятам, че жената всячески явно не понася половинката си и се дразни от всичко свързано с него - било то и дребни наглед неща (предполагам). А дали този мъж не се държи прекалено покорно и не показва никаква мъжественост и по този начин тя все повече му се качва на главата ? Незнам - не искам да виня никого, да защитавам друг, но смятам, че такива неща за жалост се случват и няма да се променят с помощта ти. Смятам, че те двамата трябва да седнат и да си поговорят, да изяснят приоритетите си и ако могат да продължат напред, а ако не могат може би е разумно да се разделят. Все пак за жалост разводите съществуват не от вчера, а понякога те са по-доброто решение, за да няма ощетени и всеки да потърси пътя си занапред. Животът не свършва !!!

Аз познавам такава жена също, само че мъжът все още не се е усетил накъде духа вятъра! Запознаха се, за 2 - 3 месеца забременя, върза го стремглаво и с брак, почти изгони родителите му от апартамента за да живеят те тнам, отдели го от приятелите му и му се е качила на главата и подскача даже там! Така че има такива жени много, а и мъжът ако е малка по-добър и край с него. В твоя случай според мен тази жена вече е постигнала целта си - деца, апартамент, пари и може да го изхвърли-просто любовта и /ако е имала такава/ вече се е изпарила! По-добре да се разберат двамата и ако ще се разделят, да се развеждат и всеки по пътя си, защото тези караници са пред очите на 2 невинни дечица........

Благодаря ви, момичета, че мислите заедно с мен - от снощи ми е много кофти. Гарга, и аз си го помислих, въпреки че разликата между двамата е солидно в негова полза във всяко едно отношение.
Anizi, точно за дечицата ми е мисълта. Това, с което той дойде вкъщи, ми се видя много по-различно от друг път, някак подтиснато. То е свидетел, как майка му или крещи на баща му, или не му говори.
Сетих се и друго - при запознанството ни преди доста години отидохме на гости у тях и тя нито веднъж не стана от канапето през цялата вечер. Дори за да ни подаде ръка да се запознаем! Всичко вършеше той. В следващите години на познанството ни нито веднъж не ми е задала въпроса "Как си"! А не е било да няма защо. Ама аз все се мъча да виждам хубавото у хората и винаги намирах някакви оправдания за поведението й...

Жена като жена. Във всяко семейство има някакви проблеми и ти не знаеш какви са нейните. Няма как да знаеш той какво си прави вътре в семейството, само знаеш какво казва и какво показва пред хората.
Мисля че няма как да му помогнеш,ако има за какво - той сам ще си помогне. 

Жена като жена. Във всяко семейство има някакви проблеми и ти не знаеш какви са нейните. Няма как да знаеш той какво си прави вътре в семейството, само знаеш какво казва и какво показва пред хората.
Мисля че няма как да му помогнеш,ако има за какво - той сам ще си помогне. 

Подкрепям изцяло.Моето мнение е НЕ СЕ МЕСИ!

 Чесно казано за жалост от опит знам, как мъжете могат да представят нещата така, че всички да ги съжалват. Жените им стават лоши, те им изневеряват, не спят с тях, мъмрят ги, командват ги и т.н. Горките мъже излизат жертви. Близките им започват да ги съжаляват, настройват се вкупом срещу злата им жена и не само, че я намразват, но я и нападат. Какво друго й остава на тази жена, освен и тя да мрази цялата тази сбирка от оплюващи я ? Не познавам случая, не коментирам конкретно него, само споделям, че съм попадала в подобна ситуация.
 Все пак тази жена му е родила второ дете. Мисля, че ако тя не искаше да се бори за този човек, нямаше да иска второ дете именно от него... Може и да е следродилна депресия както казваш, а може би определени "качества" в характера на мъжа й, страхотно я дразнят. А ако разбере, че той се оплаква от нея на познатите им - със сигурност ще й стане още по-зле. Нека той се опита да я разбере, нека подходи с такт, мило и загрижено. Само той знае цялата истина и кой знае дали я споделя такава каквато е.

Мили момичета, искам да споделя нещо, което се случва в семейството на близък мой приятел и съм много разстроена.

Aia ,ще си кажа и моето мнение, макар че ще ти прозвучи малко грубичко , но тъй като темата си я поставила за обсъждане , би трябвало да очакваш всякакви такива.
Поставяш една ситуация, в едно чуждо семейство , на твой приятел, както го наричаш.
Първо някой поискал ли ти е помощ, защото непотърсената помощ, понякога горчи? Споделянето на проблем и търсене на помощ са две съвсем различни неща.
Второ при наличието на живи и здрави, майка и баща, ти си се загрижила за състоянието на децата им.
За какво и как ще им помагаш , наистина не разбирам?
Трето отношенията между твоя приятел и съпругата му, също не би трябвало, а и няма как да бъдат твоя грижа. Те са семейство и като всяко семейство на този свят имат своите проблеми.
Сигурна съм , че във времето, което отделяш на този чужд проблем , би била много по-полезна, ако направиш нещо за себе си и собствения си живот.

Ефирче и аз съм на същото мнение като теб!
За мен това е намеса в чужд личен живот!

Моето мнение напълно се препокрива с това на Ефирче и на Гарга... (и първия пост на cygnus)

Мила Ая, мога да си представя, че на приятеля ти му е криво в ситуацията, в която се намира, но както Ефирче казва:

...Споделянето на проблем и търсене на помощ са две съвсем различни неща...

Питах се, как би могла да помогнеш ТИ на някого за решаването, да речем, на следния проблем:

Жена му[...] до ден днешен го лишава от интимни отношения...

Какво би могъл да направи за едно семейство външен човек относно следното:

...[тя е] вечно недоволна от него, вдига му скандали за най-малкото нещо...

Няма начин, да не си мислила за това, по какъв начин приятеля ти би могъл да се справи с проблемите си (ясно е, че си ангажирана)... и исках да те попитам, според тебе какво е евентуалното конкретно решение на проблема на приятеля ти ... поне някаква посока...... Ще се радвам, ако ни пишеш за това.

...

А иначе, според мене, ако съпругата на приятеля ти е недоволна от най-малкото нещо, значи тези хора имат проблеми с комуникацията. Явно и на нея и тежи от разни неща и като няма ефективен диалог, жената избива където може...

Не знам защо, но често се случва да се говори така, сякаш само жената е отговорна за всичко, което се случва, а мъжът, "милия", "горкия"... той е като децата - или е прекалено добър, или пък бил подведен... или знам ли какво... За жалост и аз мога да подкрепя думите на Гарга:

...знам, как мъжете могат да представят нещата така, че всички да ги съжалват. Жените им стават лоши, те им изневеряват, не спят с тях, мъмрят ги, командват ги и т.н. Горките мъже излизат жертви. Близките им започват да ги съжаляват, настройват се вкупом срещу злата им жена и не само, че я намразват, но я и нападат...

Ето един пресен пример от тази темичка, как думите тенденциозно могат да представят нещо в лоша светлина:

...Приятелят ми спомена и нещо, което на мен само ми беше минало през ум интуитивно - че има чувстото, че го е използвала, за да направи двете деца, да купи апартамент, кола и т.н. и до там. Не съм познавала друг такъв човек като нея, който да има абсолютен план за всичко. Искаше точно две деца, апартамент с еди колко си стаи, точно определена позиция в работата, 2 коли, определени почивки..

Аз не разбирам, защо е толкова лошо човек да има планове, да иска деца, апартамент, кола???
Защо тази жена да е използвала съпруга си, мислейки за семейството?... Та нали апартамента, децата, колата не се само за нея, а са и негови?!
...Единствен проблем би могло да е, на приятеля ти да не му допадат този тип жени (прагматични, амбициозни)... но че тя е такава едва ли е изненада за него...

(И... сигурно наистина не и е лесно на тази жена, след като трябва да е отговорна и за това, че съпругът и е сменил професията си... Според мене всеки преценява сам за себе си и носи отговорност за решенията и постъпките си...)

Хората се карат понякога,... не се разбират,... любовта се изпарява... но защо в тези моменти трябва да търсим жертви и виновни?

В случая ми се разваля леко вкуса, защото жертва е не само съпруга, ами и децата. А аз мисля като Ефирче:

...при наличието на живи и здрави, майка и баща, ти си се загрижила за състоянието на децата им.

Това е моята гледна точка, затова няма начин и аз да не съм пристрастна 

Мили момичета, искам да споделя нещо, което се случва в семейството на близък мой приятел и съм много разстроена. От няколко месеца той има второ дете, но проблемите са започнали още по време на бременността. Жена му е вечно недоволна от него, вдига му скандали за най-малкото нещо, а от началото на бременността до ден днешен го лишава от интимни отношения. Преди време тя го накара да смени работата си с по-високоплатена и когато сега той започна стремглаво да се издига - не е доволна, трябвало да откаже повишението и да гледа децата. Направо му е заявила да си търси квартира. Уточнявам, че имат целодневна гледачка и парите изобщо не са проблем за тях! Освен това във всяка свободна минута той е с голямото дете, не пие, не пуши - абе мъж - слънце Забранява му да ходи на фитнес, а тя самата ходи! Снощи ги бяхме поканили на гости и аз се приготвих мераклийски, както си обичам. Той дойде сам с голямото дете и изплака всичко това. Досега е крил, милият...Та аз си разсъждавам и моля и вие да ми помогнете - дали е възможно следродилна депресия да е причината за този ужас? Приятелят ми дори и предложил да отидат на семеен психотерапевт, но тя отказала категорично. Много ми е мъчно за децата и затова искам да му помогна по някакъв начин!

opredeleno, ne triabva da se mesish...

Няма от какво толкова да се разтройваш.
Живи и здрави са всички, той има хубава работа, две здрави деца, това са неща, за които много хора си мечтаят.
не знам ти дали си семейна, но мога да кажа от моя 20 годишен стаж като омъжена - само двамата си знаят точно какво става между тях.
А това мрънкало твоя "приятел" не му прави чест да компрометира жена си пред другите - ох горкият той секс му бил отказван  , е направо няма как да не го съжаля.

Честно да ти кажа, странно стои тази загриженост за неговата сексуална задоволенност, това неща, в които ти не трябва да се месиш.
Иначе да, наистина това може да е следродилна и предродилна депресия.
Вместо да плюеш против жената, опитай се да се поставиш на нейно място.
Или да научиш повече за нея, да я приобщиш към теб.

поздрави

Мисля, че не сте ме разбрали правилно. В поста си питах дали някой смята, че се касае за следродилна депресия. Мъжът поиска съвет от нас, но ние не му дадохме такъв, точно защото не смятам, че някой има право да се меси в чужди отношения! Както и не казахме една дума срещу жена му, така че нападките са нелепи.
Chandra, моя близка приятелка беше изпаднала в такава депресия и се дразнеше дори от детето си. За съжаление се оправи единствено с медикаменти - това е конкретното решение, за което питаш, но само в случай, че наистина става дума за депресия. Позволих си да се посъветвам с вас, но явно не е трябвало.

Като препатила следродилна депресия в първото си дете, ще кажа само, че е напълно възможно и това да е причината. Чакала съм си детето дълго, минах през 3 АРТ процедури, оцеля на косъм след раждането и когато най-страшното мина, аз просто рухнах психически. Той беше много нервен, аз плачех с него, просто не можех да се спра. Не можех да се зарадвам на детето си, непрекъснато ми се привиждаха разни фатални инциденти с него, не само насън. Целият свят ми беше крив, а мъжът ми най-много. А той е супер свестен, помагал ми е във всяка възможна секунда, просто в такава ситуация ти не си ти. Аз лекарства не съм пила, справих се сама и с помощта на мъжа си.

При мен помогна, ама много помогна, връщането на работа, когато синът ми беше на 9 месеца. Върнах се за 4ч ден, общувах с всякакви хора, които нямаха сред непосредствените си грижи памперси и педиатри и това сякаш ми преподреди приоритетите. Почувствах се по-силна и по-можеща да се справя САМА. Останалото време прекарвах с детето си много по-пълноценно и не висях вече като воденичен камък на врата на мъжа си.

Не знам как е с твоите приятели, но жената моше да се чувства угнетена и да се нуждае от промяна, не знам каква точно. И наистина, тези неща не е добре да се коментират извън семейството. Ако те имат здрава връзка, ще се справят и ще забравят за огорченията. Ако не, няма да се справят, но отново те трябва да си го осъзнаят, преживеят и решат. Аз не бих се месила, правилно си постъпила, като не си дала съвети.

Мила Aя, явно е станало недоразумение и не съм разбрала въпроса ти... не съм искала да те обиждам или нападам, извинявай!...

Според мене е трудно дори за специалисти, да кажат от разстояние (и за непознат човек), дали страда от “постродилна депесия”, пък какво остава за нас... Не гледам с леко око на това заболяване и знам, че е сериозно. Имам позната, която дори лежа в болница с 4-месечното си бебе заради такова нещо.

Обаче поне от това което описваш не ми изглеждаше, съпругата на приятеля ти да страда от същото. Моята позната, напримир, не можеше да стане от леглото, плачеше... имаше страхови състояния... ...просто се виждаше, че боледува...  (сигурно и твоите наблюдения са подобни...  Пишеш, че приятелката ти не е понасяла детенцето си (много характерно)...)

Спроед мене дали се налага съпругата на пиятеля ти да потърси лекарска помощ, могат да преценят най-добре близките и... Но доколкото разбирам, там има (и) семейни проблеми...

Аз лично разбрах погрешно въпроса ти, защото за депресията и състоянието на жената прочетох само две думи, докато семейните проблеми бяха обстойно описани, като едва ли можем да говорим за обективност (не ми се стори, да ти е много симпатична   )
И за да не съм голословна, ето, какво имам в предвид:

[...] и съм много разстроена.
[...]Жена му е вечно недоволна от него, вдига му скандали за най-малкото нещо, а от началото на бременността до ден днешен го лишава от интимни отношения. Преди време (!) тя го накара да смени работата си с по-високоплатена и когато сега той започна стремглаво да се издига - не е доволна, трябвало да откаже повишението и да гледа децата. [...] [Той]не пие, не пуши - абе мъж - слънце Забранява му да ходи на фитнес, а тя самата ходи! [...] Досега е крил, милият...Та аз си разсъждавам и моля и вие да ми помогнете - дали е възможно следродилна депресия да е причината за този ужас?... [/b][/color]

Сигнус, за оплакването си напълно права, но той го прави за първи път в осемгодишния си брак и то когато нещата вече са се скофтили съвсем. Освен това аз от самото начало съм с огромни резерви спрямо тази жена, но никога не съм му казала една дума срещу нея. Имах наблюдения, от които косите ми се изправяха. Най- малкото от тях - накара го да си смени професията (свързана с изкуство), защото била недоходоносна И той го изстрада много тежко.[/color] Но сега искам да им помогна по някакъв начин, защото ще страдат две невинни дечица. Приятелят ми спомена и нещо, което на мен само ми беше минало през ум интуитивно - че има чувстото, че [тя] го е използвала, за да направи двете деца, да купи апартамент, кола и т.н. и до там[/b]. ...

[...] Сетих се и друго - при запознанството ни (!) преди доста години отидохме на гости у тях и тя нито веднъж не стана от канапето през цялата вечер. Дори за да ни подаде ръка да се запознаем! Всичко вършеше той. В следващите години (!)на познанството ни нито веднъж не ми е задала въпроса "Как си"! А не е било да няма защо. Ама аз все се мъча да виждам хубавото у хората и винаги намирах някакви оправдания за поведението й...

Още веднъж извинявай, ако съм те засегнала по някакъв начин, наистина не съм искала! ...

Мармотче ти е писала много полезни неща.

Приятен ден!

Чесно казано за жалост от опит знам, как мъжете могат да представят нещата така, че всички да ги съжалват. Жените им стават лоши, те им изневеряват, не спят с тях, мъмрят ги, командват ги и т.н. Горките мъже излизат жертви. Близките им започват да ги съжаляват, настройват се вкупом срещу злата им жена и не само, че я намразват, но я и нападат. Какво друго й остава на тази жена, освен и тя да мрази цялата тази сбирка от оплюващи я ? Не познавам случая, не коментирам конкретно него, само споделям, че съм попадала в подобна ситуация.
 Все пак тази жена му е родила второ дете. Мисля, че ако тя не искаше да се бори за този човек, нямаше да иска второ дете именно от него... Може и да е следродилна депресия както казваш, а може би определени "качества" в характера на мъжа й, страхотно я дразнят. А ако разбере, че той се оплаква от нея на познатите им - със сигурност ще й стане още по-зле. Нека той се опита да я разбере, нека подходи с такт, мило и загрижено. Само той знае цялата истина и кой знае дали я споделя такава каквато е.

Бих казала, че ако тази жена иска да се бори-раждането на второ дете в семейство, което е нестабилно е най-последното възможно решение. Според мен първо трябва да поговори с него, да се опитат да намерят проблема, ако такъв съществува и след това ако с асигурни, че искат да продължат да го направят с всичка сила. Да родиш дете, ако имаш нерешени проблеми, според мен е егоистично и глупаво от страна на майката, освен ако нещата не са поразлични от това което представя мъжа.
Ще дам един пример от моя личен живот-нещо подобно се случва с наши близки, които до вчера смятах за приятели, само дето те нямат деца, а като гледам скоро няма и да имат.
Не са женени, живеят заедно то 7-8години, до скоро бяхме доста близки смея да твърдя, но от известно време някак започнаха да странят от нас. Мъжа не споделя нищо, но от километри си личи, че не им е много хубав живота, или поне това което представяха преи време. Него го познавам от повече време, твърде мек по характер, преди години една кака гозаряза и той си изкара всички лоши емоции върху мен, като най-близък до него човек, отнесох всчко като куцо пиле домат, след това с есъбра с тази кака и известно време като че ли бяха мног щастливи заедно. Преди две години почина майка му и някак си живот аим се обърна. Каката започна да недоволства открито, едно лято ни беше на гсти и изсипа толкова мъка и отчаяние. Като техни приятели се опитахме да я посъветваме, но тя сякаш взе съветите ни твърде навътре и буквално-сега гледа живота си, но не съвместния им, а само собсствения си. Прави си каквото иска, ходи си по кафета, между временно с еозлоби срещу всчики и всичко, включително и нас и вече почти не контаткува с нас, или ако го први то е някак по задължение. Може би тук е момента да спомена, че точно поради това й поведение миналата година позабавиме обявяването на новината, че ще имаме бебе. просто всеки път когато казвахме нещо хубаво за нас, тя се скапваше и започваше с хапливи забележки.(Между временно не се опита да промени нищо друго освен това да си гледа кефа, и само да се оплаква от всичко това което не им се случва)Както и да е, така от миналата година насам нещата някак тръгнаха назад-тя се скара с едни от най-добрите си приятелки и вече не останаха хора с които да поддържат връзка. Преди два дни се  скара и с нас. За най-голямата възможн глупос, защото докато се уговаряхме да ходим заедно някъде за Гергьовден - те в последния момент без да споменат нищо преди това обявиха, че ще ходят сами, а ние вече почти направихме резервации, и когато на шега им казахме, че ако не желаят да се виждат с нас просто трябва да си кажат, тя сакаш само това чакаше, започна с едни тиради, как ние не ги уважавеме и само тр идвали при нас(ние живеем в Пловдив, а те в София). А причината ние да не ходим,поне в последните месеци е зарди вързопчето в съседната стая, но както и да е. Глупост голяма, но е факт, че има такива жени. Вечно недоволни и непрекъснато блващи, злобни забележки. Ще отбележа, че аз лично съм присъствала на разговор, в който нарича мъжа си"Колко си тъп!"и то с толкова злоба и ненавист, да се чуди човек защо са заедно.
Единственото което мога да кажа е човека да си взима децата и да бяга надалеч.
Моя приятелка има връзка с един мъж в подобно състояние, в момента жена му си изкарва всичко на децата а това е най-лошото, което една майка може да стори на децата си.
Вярно е , че незнаем цялата история на приятеля ти, но все пак може би голяма чат от това е истина, и ако наистина е така, най-правилното за него ще е да се ориентира на някъде далеч от тая жена. Ако пък не могат да се опитат да оправят нещата, но като гледам май тя няма желание, което е жалко

 julia_m, За историята която разказваш мога да кажа само, че явно тази жена се нуждае от разбиране и истински приятели, които да й влязат в положение. Но има хора , които и без да са направили нещо - не можем да понасяме - може би влиянието на аурата не е измислица. Мисля, че вашето приятелство отдавна си е куцало. Предполагам, че тази жена е изнервена и просто трябва да намери положителни емоции, с които да се разсее, а  е възможно да си има и други приятели. Все пак хората се променят, нали ? Не е нужно винаги една жена да бъде заклеймена като ЗЛА, Злобарка или Кривотия .. Всеки е себе си и ако за един е добър за друг е лош - нормално е ... То и много добре си е казано "Не очаквай от другите добро, за да им направиш ти такова". Не е нужно да искаме танто за танто - нека се опитаме да сме благосклонни и няма начин да не ни се отвърне със същото. А за това, че всички изпушваме в определен момент - си е факт.
 А това, че тази жена няма деца не означава, че не иска ! Може на думи да отрича пред околните - това си е вид защита някаква .. Аз също не признавам пред околните, че силно желая дете - не е нужно да знаят ! Все пак не всички са загрижени, по-скоро някои само от любопитство искат да са запознати с грижите на другите.
 Объркано стана, но надявам се е станало ясно. Нека не нападаме околните - те имат нужда от усмивка и добра дума и сами ще се отворят за нас ! Вярвам го !