Вчера ходих да си видя слънчицето и сякаш вместо аз да му давам сили, той иска да ми даде на мен. Усмихваше се и сякаш усещаше как ме обзема отчаяние и искаше да ми каже "мамо, аз съм добре". Моето малко Чудо
От както го преместихме в София не беше ми се усмихвал. Тази нощ го сънувах - здраво и пухкаво бебе - в прегръдките ми. Бях на седмото небе и дано скоро сънят ми се сбъдне.
Боже, дано всичко е наред и си го приберем жив и здрав, дано има смисъл всичко, през което минаваме, дано ни предстоят много сълзи, но само от щастие!
Алимания, не се настройвай от това с гледачките, защото като мислим лошо, викаме лошото! Гарджето е права - шарлатанки колкото искаш. А силата на мисълта и думите наистина е много голяма, аз за това и на всички, като ме питат как е Ники, повтарям - добре е! расте и става все по-хубав! (наистина е много сладко момченцето ми - пупупу
). Само да ти кажа, че докато правех инвитрото, бях много позитивно настроена - радвах се на всеки ден и приех всичко като едно приключение, което ще доведе бебчетата ми при мен. Сигурна бях, че ще е успешно и 3 от 4 ембриончета се захванаха. Като ми казаха, че е опасно да останат и трите, а аз не исках редукция, през цялото време си мислех - до следващия преглед дано едно само отпадне, за да са добре другите две. Е, останаха две и бях спокойна и щастлива. В един момент получих кървене и се настроих, че ще загубя бебетата. Спрях да вярвам, само лежах и се страхувах и тогава се почнаха постоянните контракции и болки и ... до раждането на момченцата ми. Сега се опитвам да мисля позитивно и за Ники, макар че понякога ми се насъбира и си поревавам. Знам само, че той
трябва да е добре - заради своята борбеност, заради братчето си, заради любовта, с която ще го обградим, заради всички лекари, които се борят за него и заради всички вас, които се радвате с мен на всяка хубава новина за него!
