Бръмбарче, имам предвид, че поне дните, в които не правиш изследвания можеш  да ходиш на работа, ако си в същия град. Освен това, не във всички клиники се чака по 4-5 часа за преглед.
Работодателите също ги разбирам. Все пак плащат заплати за да си осигурят свършването на определена работа. Сега, когато мен ме няма, шефката  ми поема спешната ми работа, което я натоварва допълнително. Ако беше малка фирма, досега нямаше да ме издържат.

сигнус, алия, така е, можеш да пуснеш само 1 ден, но....

не можеш през ден да пускаш молба за отпуск; това имах предвид; някъде може и да става, но не навсякъде; започват да те питат, може да ти откажат за конкретен ден...пак трябва за определен период да си осигуриш дните (дали отпуск или болничен)...
но, ако както алия каза, имаш повече изследвания, биопсии и пр., тогава ще ти трябват повече дни;

конкретно говоря от свое име какви трудности аз лично бих срещнала, като живееща в града, в който мисля да правя опита;

идеята ми е, че варинатите с отпуската са два:
1.пускаш, грубо казвам, 10 дни (разбира се, след като говориш с док и той те ориентира колко време гор-долу ще трябва);
2.пускаш ден за ден (според прегледите и изследавнията);

при 1 има възможност да не ти стигнат дните, но тогава може да се измисли нещо за няколко дни;
при 2 рискуваш в даден момент да не те пуснат или да почнат да разпитват защо толкова често пускаш отпуска и пр.;
и в двата случая говоря за 1 опит; но ако се наложи и втори в рамките на годината...
като цяло, отпуските (платен и неплатен) се разрешават от работодател; болничните ги поставят пред свършен факт, но те пък се дават от доктор и по-горе спменах слабите страни на този вариант в момента;

ако личният лекър можеше да дава болнични до 15 дни без прекъсване; тогава може би щеше да е по-лесно; хем не пише реалната диагноза, хем не могат да ти го ткажат;

али, мила, дори и 1 час да чакаш, дори и половин, когато си на работа, не можеш да си просрочваш много обедната; сутрин ще закъснееш доста, а следобед - ще си тръгваш все по-рано; започват въпросите какво става, защо така, или болнични, или отпуск; това са вариантите; иначе - все трябва да измисляш някакви оправдания, да се напрягаш, да се притесняваш и пр.;

Ето какво пише бръмбърче:

аз лично бих се радвала, ако могат да ми дадат болничен, дори и за 5 дни само, но да не пише диагноза: стерилитет при жената или ин витро оплождане;
основният проблем тук идва от това, че работодателят не гледа добре на дълъг период на болнични за служителката си, която прави ин витро, защото след това ще излезне в майчинство; така тя няма да работи около година и половина;

И ето какво пише LIA:

В клиника Надежда дават болнични 1 месец след трансфер, но аз не мога да се възползвам, тъй като пише реалната диагноза. Ще бъде много добре за повечето от нас, ако е възможно във всички репродуктивни клиники да издават болничен 1 месец, който да обхваща времето от 5 ден на стимулациите нататък (когато вече навсякъде прегледите са през ден или всеки ден)и да не се пише реалната диагноза.

Хайде сега още някой да ми каже колко "философски" гледам аз на нещата ...при това човек,който си е бил къмшийка за Америка...
Лично аз искам да благодаря на всички,които са се борили още от началото за някакви права и привилегии за хората засегнати от проблема стерилитет, като се почва с хората създадели този сайт, докторите помагали не само от медицинска гледна точка ,но и съпричастни към останалите ни проблеми и на всички участвали в създаването на Фонда.
Очевидно е ,че никои не спи през последните години и аз лично не разбирам много онези ,които доста се лигавят .....
Ами,нека малко да се поставят на мястото на многодетните майки от тази държава....нима при тях няма ли дискриминация?....
Моето лично мнение е ,че този път проблемът с дискриминацията е много по труден и ако успеят да се борят за някакви допълнителни права за нас ще бъде добре,но това според мен няма как да стане от днес за утре когато първо става въпрос за промяна в менталитета на нашия народ ...

Ваня,
не бих искала да влизам в полемики, но усещам лек укор от твоя страна; нормално е всяко момиче да иска да запази работата си.
и тъй като говоря за себе си в този пост, ще те помоля преди да погледнеш философски на моето желание в болничният ми да не пише реалната диагноза прочети защо аз (говоря лично за себе си) предпочитам да не се знае; малко по-напред в същата темичка; защото макар и стар служител при работодателя си, в момента съм на изпитателен срок и представяш ли си колко много ще искат да ми продължат договора, като отсъствам, ползвам болнични и после (дано)...излезна в майчинство.

Когато една жена е бременна, тя се записва на ЖК и от този момент нататък КТ я пази; но една жена, която прави процедури не се води бременна и в момента, в който работодателят разбере, напълно възможно е да намери предтекст, с който да я принуди да напусне (за него това е жена, която ще излезне в майчинство); малката разлика е в това, че при бременните нещата се разбират след като вече имат законова защита, а при момичетата в процедури - не;

Ваня,
не бих искала да влизам в полемики, но усещам лек укор от твоя страна; нормално е всяко момиче да иска да запази работата си.
и тъй като говоря за себе си в този пост, ще те помоля преди да погледнеш философски на моето желание в болничният ми да не пише реалната диагноза прочети защо аз (говоря лично за себе си) предпочитам да не се знае; малко по-напред в същата темичка; защото макар и стар служител при работодателя си, в момента съм на изпитателен срок и представяш ли си колко много ще искат да ми продължат договора, като отсъствам, ползвам болнични и после (дано)...излезна в майчинство.

Когато една жена е бременна, тя се записва на ЖК и от този момент нататък КТ я пази; но една жена, която прави процедури не се води бременна и в момента, в който работодателят разбере, напълно възможно е да намери предтекст, с който да я принуди да напусне (за него това е жена, която ще излезне в майчинство); малката разлика е в това, че при бременните нещата се разбират след като вече имат законова защита, а при момичетата в процедури - не;

Много точно казано! 

В продължение на колко време според вас е логично и оправдано да е тази закрила?
При бременността е 9 месеца и след това до 3 г. възраст на детето (за майките)?
Може би тук трябва да обсъдим оптимален срок, който е логично и разумно, за който да претендираме. Примерно 1, 2, 3 или колко години? Една част от двойките успяват в рамките на една година, след като се заемат сериозно с проблема - изследвания, било то лечение, АРТ или и двете. При други става по-бавно по ред обстоятелства - лечение, което отнема технологично време в месеци, невъзможност да се провежда по финансови причини, следоперативно изчакване, повече на брой ин витро процедури. При трета част от тях отнема и повече от 5 години. Какъв според вас е оптималния срок?

Очевидно е ,че никои не спи през последните години и аз лично не разбирам много онези ,които доста се лигавят .....

Е това вече ме издразни много, заради такива тъпи писанки и тълкувания много рядко се включвам в дискусии. Мери си приказките ако обичаш. Не виждам нищо лигаво в това, че много от нас искат, ако е възможно да не се пише реалната диагноза в болничния.

Jam, идеално пасва, когато правих опита във Варна - отивам на хормони, фоликуметрия и 4 часа път - единия ден го няма. На другия ден - на работа. На следващия пак във Варна - супер защото Варна е на 134 км от Бургас (през ден на работа - ако не знаят какво става работодателите става още по съмнително отколкото да излезеш в отпуск. Добре, че моите колеги бяха в течение и се радваха след всеки преглед като се отчитах).
Когато правих в София опитите никак не излиза сметката, защото само пътя е 2 дни и като се прибера в Бургас - трябва още същия ден да се връщам в София. Е - пункцията е на 14 ден. Както и да го смяташ 10 дни отпуск отиват (махам съботите и неделите за това).

Аз като правих опита във Варна отсъствах почти месец. Отидох 2 дни преди цикъла-така ми каза за преглед. После от началото започнах с блокажа и както и да го смятам до деня на теста не съм била на работа. От там ми дадоха болничен 23 дни. След трансфера полежах и се прибрах в София.

сигнусче, точно от там идва основната трудност, при всяка една двойка случаят е строго индивидуален; срокът трябва да бъде повлиян от случаите, в които лечението е по-продължително, защото именно при тези жени проблемът се задълбочава, тъй като всяка процедура изисква време, както и конкретното лечение;

3 години ми звучи много оптимистичен вариант...защото след настъпване на бременност пък ще се ползваме със защитата на КТ;

можем ли да разчитаме на информация от самите доктори? те да кажат някакъв реален срок, който отговорая на среден период от време, необходимо за преодоляване на стерилитета; така, случаите, при които периодът е много дълъг и тези, при които е къс (т.е. първи успешен опит) ще намалят влиянието си взаимно;

ох, още ще помисля...

Iffi, това, което е споделя6 е ужасно и напълно ти съ4уствам. Съгласна съм с тебе, 4е е 6том е небходимо да си некоректен с работодател е добре да се направи. Жувеем в Англия с приятелят ми и от месец се опитваме да си направим детенце, но за съжаление не6то не се полу4ава, хе съм изгубила надежда. Пожелавам ти успех и дано скоро Господ ви дари с наи ценното.

Аз ще стана досадна, но пак казвам, че всичко е много специфично.

Оптималният срок, за който говорим е функция на конкретната причина за стерилитет.
При тубарен фактор или мъжки фактор, като че ли необходимият срок е по-кратък.
Но при неизяснен стерилитет, проблем с имплантацията или поредица спонтанни аборти нещата стават по-сложни. Срокът става по-дълъг и по-неясен. Защото не е прогнозируем. Никой уважаващ себе си лекар не би се обвързал съсъ срок.
Нормативно възможное ли е да е функция на диагнозата? Но и това не би било много точно, като знам как диагнозата се променя - отстраняват се проблеми, правят се нови изследвания и т.н.

Мисля, че много трудно може да се определи оптимален срок. Ние например се борихме 8 години, има хора, които се борят с това 12-13 години дори. По-скоро според мен би било добре да се помисли как да се регулират нещата така, че да можеш ефективно да осъдиш работодател за дискриминация на тази основа - така както би трябвало да се намерят и механизми за противодействие на дискриминация на възрастова основа и други такива.  Аз лично бях от щастливките, на които работодателят не е създавал никакви проблеми - като учителка нямах право да ползвам отпуск по време на учебната година и единственият ми вариант бяха болнични, на които нямам право пък, защото не правихме инвитро. Според мен трябва да се обърне внимание и на другите свързани със стерилитет причини за отсъствие от работа - изследвания, инсеминации и други подобни, за които болнични не се полагат. На мен единственият вариант ми останаха болнични с разни измислени диагнози от джипито или да се разбера с колежка да ме замести като после й върна часовете. След като смених работата имах късмет да работя в София в близост до клиниката и можех да отида на преглед сутрин преди работа, като закъснявах около час, който си отработвах вечер. При всички случаи още тогава се ядосвах, че нямам право на реален болничен за такива проблеми. Работодателят има право да откаже да даде отпуск на работника в точно определен момент, но няма право да не приеме болничен. Затова мисля, че като първа стъпка би било добре да се уреди поне този въпрос - да имаме право на повече болнични за изследвания, прегледи и други арт процедури освен ин-витро.

алия, съгласна съм за промяната в иагнозата,
ами ако една двойка в началото е с МФ, но после се окаже, че при жената има неизяснен стерилитет...диагнозата се променя...

smile, аз също си мислех за защита от отказ и от дискриминация...
но винаги, когато даден работодател разбере за това, че една жена възнамерява да забременее, при първа възможност, ако иска - ще я принуди да напусне...без значение дали чрез АРТ или по естествен начин;
основният проблем е в това, че той ще приеме болничните, но с отношението си, с разни други методи, като например натоварване с все повече работа, ниска заплата и пр. винаги ще принуди даден служител да напусне, защото никой човек не може да издържи дълго време;
а как по-точно ще се докаже, ако се стигне до съд, че даден служител е претоварван от работа, спрямо работата на другите колеги?
как ще се докаже дискриминационното отношение?
фактите ще са следните: подписан ТД за съответно възнаграждение и еди какъв си работен ден (нормиран или не); или казано по др. начин, имаш договор, в който е посочено че при нормиран раб. ден ти трябва да имаш еди колко си часа; при ненормиран раб. ден си имаш 40 часова работна седмица; по длъжностна х-ка винаги има и едни други засдължения, коитоне са конкретно упоменати, но е написано, че всички допълнителни и необходими задължения са свързани с пряката дейност на съответното звено; и е нормално да е така, защото утре всеки ще реши да съди работодателя си за дискриминационно отношение;
в този ред на мисли, ако има регистър и дадена жена е регистрирана в него, като пациент на клиника по стерилитет и има документ от д-р в съответната клиника, би било добре да може да се ползва с някаква защита от законите;
това е жена, която е предоставила бележка на работодател като планираща бременност, но чрез АРТ; така хем работодателя ще знае, че тази служителка след вр. ще излезне в майчинство, хем законът ще пази служителката от евентуално принуждаване да напусне или направо от това да я изгонят под един или друг предтекст;

за мен проблемът на работодателя е не толкова, че трябва да търси нов човек да замести, колкото в това, че докато една жена е в майчинство, той продължава да й плаща осигуровките, тя реално не работи и това за него са пари без насрещен труд (заплата не, защото всяка майка получава болнични);

има и нещо друго, срокът на борба със стерилитета, който да защитава да се изчисли на база продължителността на лекуване на даден пациент в клиника по стерилитет;
в смисъл, опитваме за бебче 3 години, посещаваме клиника по стерилитет от 1 година, резултатът е....; така срокът, в който реално доктор, специалист по АРТ, има наблюдения и извършва лечение всъщност е не 3 години, а една;
написах го само примерно

В продължение на колко време според вас е логично и оправдано да е тази закрила?
При бременността е 9 месеца и след това до 3 г. възраст на детето (за майките)?
Може би тук трябва да обсъдим оптимален срок, който е логично и разумно, за който да претендираме. Примерно 1, 2, 3 или колко години? Една част от двойките успяват в рамките на една година, след като се заемат сериозно с проблема - изследвания, било то лечение, АРТ или и двете. При други става по-бавно по ред обстоятелства - лечение, което отнема технологично време в месеци, невъзможност да се провежда по финансови причини, следоперативно изчакване, повече на брой ин витро процедури. При трета част от тях отнема и повече от 5 години. Какъв според вас е оптималния срок?

А дали тази закрила трябва да се потърси за всички, лекуващи репродуктивни проблеми (и защо?) или само за двойките (съответно жените), които са на етап АРТ-процедури?

Според мене трябва да има унифицирани, прости критерии, на базата на които да се преценява, кой влиза под тази закрила. (Хилядите възможни тълкования и варианти винаги са били слабост.)

Мислех си за примерен такъв критерий... Ако държавата (фонда) покрива три ин-витро опита, това би могло да бъде идеална база и за тази защита. Тоест, двойката с репродуктивни проблеми да бъде защитена в рамките на три ин-витро опита, все едно, дали те са платени по фонд или не... Надявам се, че няма да всея смут с предложението си то е само едно мнение и е плод на следните аргументи:

Според мене подобни искания трябва да са разумни и приемливи за всички (все пак има и друга гледна точка, и други аргументи)... Ако държавата смята, че до три опита могат да бъдат финансирани, то тя си има причините за това решение... По същите тези причини може да предложи и трудовата си защита по време на тези опити...

В Германия, примерно, също се поема половината от сумата за и инвитро процедури до три опита и до определена възраст и причината за това е, че статистически изследвания са доказали, че след третия опит на една двойка шанса за успех рязко спада... Същото е и с възрастта... С други думи, касата не иска да финансира в нещо, чиито възгледи за успех са минимални... Звучи нечовешко, но това са аргументите им... И хората се съобразяват, защото им звучи разумно...



Желая ви приятна вечер!

Искам само да уточня, че когато една жена излезе в майчинство работодателят не плаща нищо. Осигуровките се плащат от държавата и болничните също. Ако искате подробности как е протекло делото, което заведох мога да ви го предоставя цялото. Само ще ви кажа, че моя бивш работодател беше загубил така да се каже, но "спечели" по друг начин.. Незнам дали, ако се промени нещо в закона ще се промени и отношението на работодателите. Аз забременях след 7 инсета и 6 опита инвитро. започнах сериозната борба от 2001 год. и резултат имах края на 2007. Борбата е доста продължителна в някои случаи.

Chandra, има логика, да. Обаче това трябва да обхваща и жените, които сами финансират опитите си.

Ами да... 

Моето мнение е:

... двойката с репродуктивни проблеми да бъде защитена в рамките на три ин-витро опита, все едно, дали те са платени по фонд или не...

Ще ми е интересно, да прочета и други... 

Чандра, добре звучи твоят аргумент!!

но извън тази защита остават опитите на другите жени, които правят по 4 инсета и после ин витро, за да го поеме фонда; това означава, че или ще изразходват защитата за инсета, или ще ги правят и ако не са ги принудили да напуснат, като почнат своя опит, тогава да се ползват от закона, но...то вече може да не им трябва...ако са без работа...

Бръмбарче, права си... Това с инсетата е много тъпо...

Аз не съм запозната с тях  ... Не знам, колко време отнемат, колко са болезнени по отношение на работната ситуация...