Ваня , тя Джам се пошегува!
Имаше такава тема за портрета на съвременния българин. Иначе Дивата роза не е говорителката на българките, живеещи в чужбина. Всеки си има глас, съвест, професионален и житейски опит и говори от свое име. Но подкрепям Джам, че с много шум се постигат нещата.
А, да, съгласна съм и, че успелите жени в края на краищата да си родят дете, така и не успяват дълго време след това да се отърсят от многогодишния кошмар и от усилията, които водят до "успеха". Аз лично работа не съм губила, сама напуснах (по много различни причини) хубава, но платена зле работа и тръгнах да си търся щастието по света. Но за тези четири години и нещо преследване на желанието за дете загубих доверието си в много близки хора от семейството си (не е мъжът ми, естествено), защото хората предпочитат да си гледат личното щастие, спокойствие, удобство, комфорт, мързел пред това да покажат и изкажат съчувствие и съпричастност с чуждия проблем. Особено боли, когато от близки хора идва подобно отношение.
Жените тук обаче (и не само те) имат привилегията да имат организация, която да откликва на проблемите им и да се бори за правата им. Не са много хората в България от другите видове заболявания, които могат да се похвалят с такава организация.
Всичко става бавно и стъпка по стъпка! Но трябва да се върви, защотото това е единственият начин да постигнеш целите си. А мечтите се постигат само когато се превърнат в цели и се преследват методично, планирано и системно. Така си мисля аз.
Така че, на който му пука и не го мързи за собствения му живот, нека да участва в инициативите на Сдружението. Така прави нещо и за себе си, а кой знае, може би и за децата си някой ден.
Предполагам е ясно, че не съм член на Сдружението и говоря от свое име.
За мен тези четири години и нещо си остават най-тъжните и самотни години в живота ми! Никога няма да ги забравя!