Здравейте и днес.
Докторе,
рано сутринта се приготвихме да атакуваме УЗ. Но атаката ни беше отбита...
Поисках от личната лекарка на Кристина направление, за да отидем на УЗ, да я прегледат, но и да изключим апендицит. Лекарката първо отказа с довода, че нямало нужда. Дадох й кръвните изследвания, за да види, че не без основание се притесняваме и тя се ядоса видимо, че сме я пренебрегнали и сме правили изследвания без тя лично да назначи. След което ми каза, че ще ми даде направление за гастроенетеролог. Казах, че искам за хирург, но тя се скара и ми каза - ами нали искате да гледате за апендицит?????
Всъщност от кога гастроентеролозите гледат за апендицит?
Както и да е, отидох на своя глава при детски коремен хирург в Пирогов. Докторът внимателно прочете епикризата до момента, прегледа детето, направи обстоен и задълбочен преглед на коремче, но!!! без УЗ. Каза, че детето в момента изглежда отлично, коремчето е меко, добре и не се налага УЗ. Изключи апендицит.
Даде предположение за вирус, който сега върливал у нас и бил много тежък.
Настоях все пак за Уз, но той отклони и пак се аргументира и сметнах, че ако продължа да настоявам при него, то ще изляза от рамките на доброто възпитание и отношение.
За днес толкова. Изморихме се.
Детето е все по-добре. Има по-дълга пауза между изхожданията. От вчера на обяд до днес сутринта нямаше изхождане и сутринта се изходи, по-рядко, но очевидно се овладява диарията. От сутринта до сега пак няма изхождане.
Пифче, благодаря ти за включването. Д-р Мангъров е единственият, който говори логично, не ме притесняваше и нещата, които казва се припокриват с тези на д-р Бърди.
Дойде у нас на посещение и говорихме само двамата, на спокойствие близо 2 часа.
Това е достатъчно красноречиво.
Кое ми прави впечатление - нашите доктори се съревновават на ниво пъчене на гърди. Няма да е лошо да се съревновават на ниво болнична и клинична база, обзавеждане, апаратура, хигиена, отношение. А в другите случаи да си помагат и да се отнасят един друг с респект.
Днес педиатърката на Кристина злорадстваше, че сме били в болница Токуда, вместо да види тяхното становище, становището на инфекционист и да се замисли. Заедно да мислят за доброто на пациента си.
А те на гърба на едно болно невинно същество си мерят...и аз не знам какво. Нищотото.
Мизерията в държавните ни болници, като база е потресаваща, като в концлагер..........
Аз лично смятам, че тази мизерия до някъде демотивира и изнервя и самите лекари.
Дано някога се оправим, моля се горещо. В името на бъдещето на децата ни.