Страници: 1 [2]  Всички   Надолу

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #20 -: Декември 04, 2009, 20:55:28 pm »
И аз не съм религиозна, но на много хора им помага да се обърнат към религията в тежки моменти. И това е начин да намериш мир със себе си.

Сега почнах една книга, която започва с думите: "Не вярвам в Бог, но Той ми липсва" - доста точно описва моето отношение. :)

topsi, много ме натъжи това, което си написала. :( Трябва някак да намериш сили да се бориш. След най-мрачните моменти винаги идва просветляване!
Активен
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #21 -: Декември 11, 2009, 04:09:06 am »
   Здравейте, всички гневни сладурани! Прочетох всичи мнения и всички са добри и лично изстрадани.Знаем,че Гневът РУШИ!Няма нужда да казвам,че съм изпитала хилядократно същите чувства като вас.Знам вредата от гнева,но отново се гневя,за кой ли път...И с всеки изминал ден разбирах,че гневът НЕ ми помага.Беше ме яд на целия свят,на хората, на тъпото и ограничено общество,което не ми помага с нищо,а гледа безучастно с поредната доза цинизъм,беше ме яд на Бог,на мен,на всички познати и непознати,на целия скапан и ограничаващ човека живот,в който всяка минута се борим с болести,безпаричие,омраза,завист,ограниченост и неразбиране от всичко и всички!!!Идвало ми е да мачкам,да се търкалям от яд и гняв, и безсилие.Идвало ми е да хвана пътя без да знам накъде, да изчезна, да ме няма, да не виждам никой и нищо,за да оцелея и да остана себе си!Но...гневът е силно чувство и трудно се потушава.Все едно да спреш буря!Постепенно разбрах,след много четене,размисъл,взиране вътре в себе си,че НИКОЙ не ни е виновен за НИЩО!Най-малко Бог!Той не ни е създал лоши,ние сами искаме да сме такива,защото когато имаме неприятности,когато страдаме,сме свикнали ВИНАГИ НЯКОЙ ДРУГ да НОСИ ВИНАТА!Запомнете,мили момичета,това, и ако останете насаме със СЕБЕ СИ,ако се вгледате в душите си, там,в най-дълбокото,ще видите,че е така.Всички ние искаме да сме щастливи.Но разберете:Докато искаме,никога няма да СМЕ щастливи,по закона за всеобщата гадост!
Активен
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #22 -: Декември 11, 2009, 05:08:15 am »
     Ще попитате Защо?!? Защо другите са щастливи а аз не съм?Или:Защо Господи,все на мен?Всеки ден има поне 100 причини да се гневим-на мъж,свекърва,приятел,на безразличното общество,в което всеки гледа смо себе си,на целия свят!Не че не можем да се гневим,можем,но наказваме себе си.Така ние сме губещи,и ще бъдем такива,докато не  разберем,че Божията воля не е ние да сме нещастни.Ако Бог искаше да е така,то нашия живот би изгубил смисъл.Живота е божи дар,той е безценен!Но Бог не е там горе,и щом ние тропнем с крак и кажем :Искам!, той да изпълнява като факир!Бог е в нас,навсякъде и във всичко!Да успеем,не значи да искаме.Ние искаме много неща:здраве,любов,деца,пари,власт,успехи,изобилие от всичко.Всички искат това!Но докато искаме,мечтите все ни убягват.Значи не това е начинът.Успехът се корени другаде,но трябва да го открием.Някои ще кажат:много ли искаме?Или:Когато аз страдах,къде беше Бог?Той е лош,щом ни оставя да се мъчим,щом не чува нашите молби...А защо забравяме,че НИЕ,само ние се оставяме отчаянието да ни завладее,че сами се навиваме и се правим на жертви,защото така е по-лесно?Кой ни е крив,че се чувстваме прецакани?На кой му пука за нас,когато си повтаряме всеки ден до втръсване колко сме нещастни,и дори и да не сме,една лъжа,повторена 100 пъти става истина!Помислете,ако съм полезна,ще пиша пак.
Активен
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #23 -: Декември 11, 2009, 10:37:53 am »
Да допълня малко Трифонова-много хубаво го е написала.
Защо се сещаме за Бог само в трудни моменти,на него трябва да благодарим всеки ден-все има за какво-че сме здрави,че имаме любими хора до нас и т.н.
Истинското щастие е да преодолеем егото си,да можем да прощаваме,да даваме любов и внимание безусловно,без да чакаме нещо насреща.Всичко което ни отдалечава от това което Бог е заложил във всеки от нас ни прави нещастни,гневни и непълноценни.
Много помагат молитвите-ежедневно по едно "Господи помилвай,мене грешната!" е достатъчно,защото ние не сме съвършенни и грешим.Хубавото е  да го осъзнаем и да се разкаем от сърце.А Бог е милостив и прощава винаги на разкаялия се. Четете,ровете се в нета има толкова много притчи и духовни послания.Аз лично съм минала през всички етапи-психологически книги от типа "опознай себе си",източни учения и въобще всичко свързано с това да разбера- защо съм тук,какъв е смисълът на живота и т.н.Накрая намерих себе си нашта си вяра-православната-все пак съм кръстена в нея.Нали знаете,че при светото кръщение се дава ангел хранител на покръстения.Чак напоследък разбрах,че ангелът-хранител всъщност е съвеста ми.
Много дълго стана...,така че ВИ ПОЖЕЛАВАМ ПОВЕЧЕ ДА ДАВАТЕ И ДА СЕ РАЗДАВАТЕ!   
 
Активен
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #24 -: Декември 11, 2009, 10:57:46 am »
Хей,да не ме разберете буквално за даването и раздаването.
Имах впредвид да давате повече усмивки,прегръдки и любов :bighug:
Може да се раздава  надежда,да заразявате с добро настроение,с добра дума и въобще да намерите време да зарадвате колкото се може повече хора.
В навечерието на Коледа сме-прекрасно време за да пробудим доброто в себе си!
 :balk_602:
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: За гнева и смирението
« Отговор #25 -: Декември 11, 2009, 17:44:47 pm »
Момичета, моля ви, ползвайте бутона "редактирай", който е активен 2 часа, след като сте публикували поста си!
Благодаря!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #26 -: Декември 11, 2009, 22:12:51 pm »
  Момичета,всички вие,включително и аз,когато страдаме,а това е гняв към някой или нещо,правим следната грешка-търсим вината извън нас,защото не можем да понесем ние да сме толкова лоши,че да сме виновни за проблема.Това е нормална човешка реакция.Но през цялото време на гняв ние,в този отрязък от живота си,ние отблъскваме от себе си всички,които обичаме,с държанието си.В душите се чувстваме предадени,необичани,отхвърлени,тъжни,самотни.Това е загубено време от живота ни,така не си помагаме.Защото самите ние в този миг не се обичаме.А за да започнем да се обичаме,трябва да открием СЕБЕ СИ на първо място.Да не измъчваме тялото и душата си със преследване на цел,която в момента ни убягва,и да страдаме жестоко от това.Нека да се радваме на ТОВА,което имаме в момента,да се радваме на човека до нас,на любовта,на близките,на всеки слънчев ден,защото и тях можем да изгубим.Това не е малко.Да намерим баланса в душите си,защото щастието не е в придобивките,а в това как възприемаме света около нас.
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: За гнева и смирението
« Отговор #27 -: Декември 11, 2009, 22:38:11 pm »
Трифонова, извинявай, но ти страдаш ли от стерилитет? Защото сравнението на дете с придобивка, някак ми се струва неуместно. Извинявай, ако се бъркам, но си мисля, че хич си нямаш и предства за какво става точно въпрос в този форум. Иначе по принцип си права за повечето неща за гнева, но не изцяло. Някъде малко бъркаш нещата. Страданието и гневът НЕ са едно и също нещо, ама никак. И хайде, моля те да не ни обясняваш, че сами сме си виновни, че сме стерилни, или пък мъжете ни. Малко се поогледай в какъв форум пишеш! Не смятам, че съм толкова лоша, че да съм виновна, че нямам тръби. Аз не търся вината никъде, но това не значи, че не мога да съм гневна. Освен това, при стерилитета, понякога наистина има виновни - някой некадърен лекар, който си е правил експерименти с някоя жена и я е осакатил, например. Или смяташ, че и тук няма виновни, просто жената е лоша и си го заслужава? Малко мисля, че се поувлече с лозунгите от Библията. Ако искаш като ми е ударила шамар съдбата, да обърна и другата буза, с още нещо да ме ощети, а?
Извинете за тона, но малко в повече ми дойде ето това:
Цитат на: трифонова в Декември 11, 2009, 22:12:51 pm
  Момичета,всички вие,включително и аз,когато страдаме,а това е гняв към някой или нещо,правим следната грешка-търсим вината извън нас,защото не можем да понесем ние да сме толкова лоши,че да сме виновни за проблема......Да не измъчваме тялото и душата си със преследване на цел,която в момента ни убягва,и да страдаме жестоко от това.....защото щастието не е в придобивките,а в това как възприемаме света около нас.
Още веднъж се извинявам за тона и ако съм засегнала някого, но наистина малко множко ми дойдоха тези проповеди!
Лека вечер на всички!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #28 -: Декември 13, 2009, 00:30:43 am »
Май наистина попрекалихме с проповедите! :?
А за редакцията на поста наистина не знаех,затова благодаря ти sixsens!
Страдание и гняв не мисля че са едно и също нещо.По-скоро продължителният гняв води до страдание.Аз не чувствам вина и не мисля,че съм направила нещо лошо и Бог ме наказва,като не ме дарява с дете.Просто осъзнавам,че не съм безгрешна и ми става по-леко,когат поискам прошка,съответно -прощавам и на хората около мен.
Май не се справям с обясненията.Като си чета постовете след това хич не си ги харесвам-като някаква фанатичка звуча!С една дума-доверявайте се на интуицията и на съвеста си!Хубаво е когато ви човърка нещо от вътре-това значи,че се борите да се промените. :bighug:   
Активен
*

    sonyas

  • ***
  • 224
  • Живота е хубав, защото е красив!
Re: За гнева и смирението
« Отговор #29 -: Декември 13, 2009, 18:14:33 pm »
Не се чувствам виновна, по скоро чувствам болка, гняв, страх, мъка след всеки неуспешен опит. Питам се Защо? ,защо когато искаш бебче трябва да е толкова трудно и мъчително, а в същото време да има толкова много аборти, толкова много прекъснат живот. Единственото нещо което ме крепи, това е надеждата, че следващият път ще успея!
Активен

Това, което прави живота интересен е възможността да осъществим мечтите си! Животът не се измерва по броя на вдишванията, а по миговете, които спират дъха ти.
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #30 -: Декември 15, 2009, 21:32:43 pm »
 Здравейте!Не си и помислям да чета проповеди,само се опитвам да разсъждавам заедно с вас,аз съм една от вас.Именно в разговорите се ражда истината,разбираме опита на другите и от този опит се учим.Нали темата е "гневът и смирението" изобщо в живота.Знам,гневът събужда агресия,неудовлетвореност от живота,и е нормално всеки да го изпитва.Той понякога помага,ако го излеем,така се освобождаваме от отрицателната енергия,и ни олеква.Поне с това си помагаме,ако имаме проблеми.Ако нещата ни НЕ се получават,и няма виновни за това,нека като се обърнем към себе си,да не търсим вината вътре в нас,а да започнем да обичаме повече себе си.Така ще спрем да се измъчваме-телом и духом,ще има баланс в душите ни,тогава щастието само ще ни намери.Ако ние сме щастливи,ще можем да даваме обич и на другите около нас.Колкото и да не искаме,в живота има и неуспехи,и искаме или не,така ще бъде.Важното е да не падаме духом,да имаме вяра в себе си,в силата на мечтите си и в това,че сме силни и ще успеем.Всеки човек има право на щастие,всяка жена има право да бъде майка!Смирение,а не примирение с неуспеха.Смирение-да уталожим гнева,яростта,и да дадем път на доброто в нас.Това е пътя към успеха.Да имаме здраве,любов,дете-това е дар,който трябва да заслужим.А как да го заслужим-като правим   добрини.Това е мое мнение.Всеки сам да прецени за себе си.
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: За гнева и смирението
« Отговор #31 -: Декември 15, 2009, 23:24:30 pm »
Трифонова, за повечето неща си доста права, не отричам. Но понякога някои неща са много по-лесни на теория, отколкото на практика. Темата е много дълбока и всеобхватана, много може да се каже по нея и истината за всеки ще е различна.
Но постовтете ти малко си противоречат на места:
Цитат на: трифонова в Декември 11, 2009, 22:12:51 pm
  Момичета,всички вие,включително и аз,когато страдаме,а това е гняв към някой или нещо,правим следната грешка-търсим вината извън нас,защото не можем да понесем ние да сме толкова лоши,че да сме виновни за проблема.

и
Цитат на: трифонова в Декември 15, 2009, 21:32:43 pm
нека като се обърнем към себе си,да не търсим вината вътре в нас,
Не се заяждам, просто ми прави впечатление, че някак си непостоянна в твърднията си, или по-скоро сама се объркваш в тях. Иначе, повтарям, за много от нещата съм съгласна по принцип!
Успех на всички в борбата!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: За гнева и смирението
« Отговор #32 -: Декември 16, 2009, 00:10:10 am »
sixsens, поздравления за анализа и наблюдателността!
много обичам такива "проповеди", в които нищонеказването е обвито в многословие и кухи фрази.
нужно е набито око, за да ги разпознаеш, но много хора се хващат...
Активен
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #33 -: Декември 16, 2009, 11:14:53 am »
Цитат на: трифонова в Декември 15, 2009, 21:32:43 pm
Да имаме здраве,любов,дете-това е дар,който трябва да заслужим.А как да го заслужим-като правим   добрини.

На мен това ми направи впечатление.Какво означава Дар който трябва да заслужим?По какъв начин да заслужим, защо да го заслужим?Не разбирам!Нима една жена страдаща от стерилитет е по-малко заслужила дете от една не страдаща?Каква е разликата?По какъв начин се делим на заслужили или не заслужили?
Аз не мисля, че не заслужавам дете, не мисля, че съм най-лошия и черен човек на Земята.
Да ще страдам, ще полагам грижи, ще правя всичко, за да имам дете, но не мисля, че това се обуславя от това дали аз съм лоша или добра.
Активен

*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #34 -: Декември 16, 2009, 11:41:19 am »
Цитат на: magi_st в Декември 16, 2009, 11:14:53 am
Цитат на: трифонова в Декември 15, 2009, 21:32:43 pm
Да имаме здраве,любов,дете-това е дар,който трябва да заслужим.А как да го заслужим-като правим   добрини.

На мен това ми направи впечатление.Какво означава Дар който трябва да заслужим?По какъв начин да заслужим, защо да го заслужим?Не разбирам!Нима една жена страдаща от стерилитет е по-малко заслужила дете от една не страдаща?Каква е разликата?По какъв начин се делим на заслужили или не заслужили?
Децата са Божи дар,но за съжаление не се дават по заслуги.
Да не давам примерите с малцинствата,нежеланите и насилствени бременности... :?
Активен

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: За гнева и смирението
« Отговор #35 -: Декември 16, 2009, 11:55:03 am »
Гневът е нормално чувство за двойките в нашето положение. Не знам обаче защо и дали трябва да търсим някакво логично обяснение за това. Трудно е да приемем, че сме различни, но и да търсим причина защо сме такива, не мисля че ще открием логична такава.
Как да се справим с гнева и дали смирението, което понякога ни застига е завинаги или само моментно, също не мога да кажа. Знам само, че аз самата понякога се смирявам, примирявам и т.н., но това е за кратко. После отново се гневя, а понякога даже съм апатична.
Никой не може да каже дали някога ще достигна онази висша смиреност, за която някои от вас говорят.
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #36 -: Декември 17, 2009, 16:53:50 pm »
аз пък харесвам гнева!!!! той ми кара да се чуствам жива и да се боря, да се върна самочуствието ,да намеря нов път, а смирението кара ме да се предам, да се откажа, и да депресирам - което ми унищожава!!
избирам гнева! смирена само към човешката тъпотия.  :lol:

 
« Последна редакция: Декември 17, 2009, 16:55:36 pm от еля »
Активен
*

    Dolphin

  • ***
  • 294
  • So Long, and Thanks for All the Fish
Re: За гнева и смирението
« Отговор #37 -: Декември 17, 2009, 17:44:27 pm »
Цитат на: еля в Декември 17, 2009, 16:53:50 pm
аз пък харесвам гнева!!!! той ми кара да се чуствам жива и да се боря, да се върна самочуствието ,да намеря нов път, а смирението кара ме да се предам, да се откажа, и да депресирам - което ми унищожава!!
избирам гнева! смирена само към човешката тъпотия.  :lol:

 
Интересна гледна точка, допада ми osi_9 ;)
Активен
Kìyevame ulte Eywa ngahu.
*
Re: За гнева и смирението
« Отговор #38 -: Декември 17, 2009, 17:57:49 pm »
Цитат на: еля в Декември 17, 2009, 16:53:50 pm
аз пък харесвам гнева!!!! той ми кара да се чуствам жива и да се боря, да се върна самочуствието ,да намеря нов път, а смирението кара ме да се предам, да се откажа, и да депресирам - което ми унищожава!!
избирам гнева! смирена само към човешката тъпотия.  :lol:

 

Да припомня част от оригиналния пост:

Цитат на: Veselia в Ноември 20, 2009, 17:06:09 pm
Изпитвам гняв от поведението на хората около себе си – било то думите и постъпките на близките ми, постъпките на колегите, неправилно паркиралите съседи, шофьорите на пътя, които не спазват правилника и се държат агресивно и много други неща, които ме дразнят. Станала съм агресивна, а винаги съм била кротък и спокоен човек.


Раздразнителността и непредизвикната агресивност спрямо околните едва ли ни помагат? Най-много да ни вкарат в още проблеми.
По-скоро въпросът е как да контролираме тези промени в нашето поведение - които предвид целия стрес, на който сме подложени, са естествени.
Активен
Страници: 1 [2]  Всички   Нагоре