Tъй като явно пак не е станало ясно, че позицията ми е принципна и съм се изразила фигуративно, ще поясня, без да отговарям подобаващо:
-Аз съм за качване на горната възрастова граница на донора. Не може да се каже "Този случай /на Надежда/ е строго частен, пък в 90% от случаите жените над 35 год. са с по-некачествени яйцеклетки. Самата аз имам 5 пункции, след които се получват некачествени/фрагментирали/ ембриони, а реагирам отлично на стимулация. Разбира се, само можем да гадаем дали причината е в яйцеклетката или сперматозоида, но ако е в яйцето, тя не се дължи на възрастта ми, защото опитите ми са от 28 до 32 годишна възраст. Аз не съм частен случай, не са и многобройните, при които всичко изглежда ОК като брой и морфология, докато не се стигне до момента на оплождане, когато работата не става по една или друга причина. Напълно се старая да се поставя на ваше място и се опитвам да разбера страховете и съмненията, търсенето на причините на неуспеха именно в качеството на яйцеклетките, които е най-лесно да свържем с възрастта, но практиката сочи друго. Пак повтарям - не съм за 50 годишни донори - това вече е медицински критерий наистина, но 35 год. е абсолютно дискриминираща граница и не звучи медицински обоснована. Сравнението на jam впрочем - тези над 35 са "телевизори втора употреба", за които плащаш двойно - ще бъде един от основните доводи на властта против качването на възрастовата граница /ако въобще го поставите/ под лицемерната маска на загриженост за вашите пари. Ако разсъжденията тръгнат в тази посока /оставям етичното измерение/, ще се чуе и че децата на 20-годишните са здрави, умни и красиви, а на 36-годишните - болни, глупави и грозни.
-За отпадане на изискването на жената да е раждала - по сходни причини. С донор, без донор, ин-витро или не /където обаче няма контрол/- генетичните изследвания са едни и същи, задължителни. Т.е. - не можем да кажем - тази жена има едно здраво дете, второто й също ще е такова. Тя трябва да направи същите изследвания за рисковете, които не зависят по никакъв начин от "наличието" на здраво дете.
- Финансиране, разбира се, което не виждам защо да не е равнопоставено с останалото, което е до 3 опита. Каква е разликата?
Тук има много да се мисли и коментира, но моите възгледи, като цяло, са против рестрикциите и ограниченията, тъй като те водят до черни схеми и много мъка за пациентите. Колкото по-либерален е един режим /но професионално изготвен/, толкова
по-лесно е за пациента. Не на последно място ме дразни очевидното дискриминиране на хората с определена диагноза, които по нищо не се различават от другите. Но тъй като е по-лесно да се изключат от масата, вместо да се уреди нормативно техния случай, им се шибват настоящите безумни изисквания, с които практически правят правото им почти невъзможно.
Желая ви Весели празници и успехи в тази посока през 2010 година!
