Дойде и нашият ред за нямане, не-искане и тръшкане...
Броя до 10, до 20, не помага. Изпускам си нервите.
Започна преди 2 месеца (ок. 1 г. 9 м.), но с появата на Божана нещата са ужасни. Към нея не проявява агресия, но забраните заради бебето не приема по никакъв начин.
Става крив, ляга крив и през останалото време пак е крив. Тръшка се за всичко, прави напук, „оглушава”. Така е и с мен, и с баща му и с всички останали.
Опитвам да съм спокойна, добра и търпелива, но и моите нерви имат предел. Пък и не смятам, че е добре дори в такъв период да се толерират и разрешават опасни и в разрез с вижданията ми за добро възпитание действия. Обяснявам като на голям човек всичко. Прекрасно ме разбира, но просто не иска да се съобрази с него.
Знам, че не трябва да съм груба, не трябва да крещя, но не издържам. Чувствам се лоша майка... В резултат на всичко спи много неспокойно, буди се с плач и не можем да го успокоим по половин час.
В квартала няма с кого да говоря. Приятелите ни са или с много малки, или с големи деца.
Споделете как беше при вас? Колко време продължи? Какво помогна при облекчаване на положението?
Замислям се за психолог. Чувствам се безсилна. Знам, че всяко дете минава през този период, но се притеснявам да не греша в действията си.

Мире, ние сме така доста от преди появата на Мила. Не знам какво помага. Понякога е добре - например - няма да си играя с теб или няма да играеш на тази игра, защото будиш Мила и се налага да обръщам внимание на нея, вместо на теб. Ако направиш това - ще получиш това... Общо взето всичко е с налучкване и ужасно индивидуално. Алекс е послушен горе долу само когато иска нещо и при нас работят подкупите или пък заплахите. Имаме страх от чудовища, инжекции и полицаи. Съответно се обаждаме на някой от тях, ако не слушаме. Няма рецепта, не знам и как е с нервите - аз не се справям, викам Понякога слуша повече външни хора, отколкото нас. Не знам и аз търся това, което да сработи  
Пропуснах да кажа - в момента всичко между тях е къревнование - кой ще се облече по-бързо, кой ще се изкъпе по-бързо, кой ще си изпие млякото по-бързо... Общо взето това също помага. Като тръгне да се тръшка за нещо, му обяснявам, че Мила го е изпреварила и той хуква.

Честно да ти кажа, предпочитам сега да съм "лоша" майка, отколкото да съм добра майка с разглезено дете, което ще ми се качи наглавата след време. Винаги когато не слуша или прави пакости й се карам. Понякога ако е много непослушна пляскам памперса. Като цяло съм търпелива, но ако питаш комшиите ще ти кажат сигурно, че много викам.
Веднъж след като ми метна един котлон за игра, който ми наду устната, котлона отлетя директно в кофата, а тя отиде наказана в коридора. Много беше засрамена и обидена и много плака, но от тогава ако удари някой без да иска веднага отива и го целува, за да му мине. И ако тръгне да прави бели почвам да гледам лошо и я подсещам за възможните опции при една голяма беля. И тя мигом се отказва да не слуша. 
Иначе и тя ту иска, ту не иска, особено нощем. Искам дичка, не искам дичка (водичка).
До такава степен е глезенето, че ми е идвало да и излея дичката на главата.  Ама стискам зъби докато избере какво иска, като и давам ограничено време да мисли.
Като цяло, търпение му е майката и строго отношение към всяко нещо, което е неприемливо за теб. Има една книга, която прочетох два пъти, но пак няма отговори на всички въпроси. "Да дисциплинираме детето с любов" или нещо подобно, на Додсън.

 Eй, не съм била сама  нашия юнак пък си прави оглушки за всичко много добре разбира всичко което му говоря но се отнася и това е все едно нищо не казвам,а кто не е на неговата - посинява ,тръшка се и това е така близо от около месец ,реве за нещо давам го почва да го блъска пък ...абе луда работа ,хвърля , удря  и започва тръшкане и ритане и направо ми кипва  оставям го и не му обръщам внимание и му казвам, че ако продължава да рева аз си отивам и ще плача, отварям вратата, а той хуква да ме гони и да плаче ,хваща ме за ръка и ме кара да седна и ми се гушка и глезундри и точно след 10 мин. отново същото направо е някакъв ад   

Мире, и ние сме така, крещя, викам, заплашвам... понякога минава номера понякога не... На всичкото отгоре Ели започна да подражава на Стефан и да прави неща които прекрасно знае, че не трябва да прави и съответно отнася същото наказание като брат си. Съревнованието при нас не помага, ако не и харесва казва, че е за бебето и толкова . А това, че капризите са се засилили след появата на Божана, според мен това си е съвпадение, т.е. просто той е на възраст в която почват проявите на бебешкия пубертет. Ели беше на година и 4 месеца когато си прибрахме Стефан, ами не е имало тръшкания и такива екстри но лятото точно около 1г.9м. се почна, мен ме беше страх да изляза сама с двете деца и с бъги борда, след като тя се тръшна на средата на тротоара и по никакъв начин не можех да я накарам да стане и стъпи на борда и да си ходим...
Сия, добре го е казала, търпиш което е приемливо, за другите неща си крещим...

Мира, права си, че всичко си е с времето и децата са на различни периоди. Ама както са казали старите хора "Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове". Та - ако ще се чувстваш "по-добра майка" ще ти кажа, че и аз се карам, наказвам и в краен случай шляпам. Не мисля, че съм лоша майка. Смятам, че детето трябва да има респект. Не те командват в крайна сметка....

Факт е обаче, че Стилияна ми беше "калпаво" бебе, но сега е пу-пу доста послушна в сравнение околните деца

Нпълно те разбирам. Моя проблем е че се боря не само с бебешки ами и с тинейджърски. Таман си вкарах моите хормони в релси, сега техните бошуват и ме подлудяват. И на всичкото отгоре добър татко който си глези дъщерята (1г и 3м), защото според него тя още не разбирала. Неразбирала ли...  Така добре разбира и манипулира че... И ми е много трудно... То говориш, караш се, наказваш, лишаваш и все няма угодия. Не остава време да се гушкаме и да си прекарваме времето като едно щастливо и любящо семейство.
Така, че зареди се с оптимизъм, винаги има и по-зле!
Ще се справим, нали сме силния пол

Кристина е доста послушна, но понякога и тя изтрещява 
Толерантна съм, все пак е редно да избеснее и да си изкара енергията, особено когато сега са затворени повечко вкъщи, а не са навън.
Аз например съм определила неща, за които никога не се карам - може да си носи, разхвърля, подрежда играчките, из цялата къща, не се карам ако се нацапа, ако счупи нещо, разрешено и е да скача на спалнята колкото иска, разрешавам гледането на филмчета, с мярка, които на нея и действат успокоително когато е превъзбудена. Има неща, за които правя забележка и накрая - такива, които са забранени.
Общо взето по-голям част от времет и минава в неуморно мъкнене на игрчаки от една стая в друга, вечер само ги прибирам.
Снощи разля флакончето с балоните за духане и понеже и бях казала 300 пъти да внимава, накрая и се скарах. Горко плака мъничето, а след един час, когато отивахме да я приспивам ме гушна и ми каза:
"Мамо, обичам те, съжеявам, че разлях балоните".
Душица.
За пореден път ми даде урок. След като съм и разрешила да ги вкара в стаята, нямам право да и се карам, че ги е разляла.
Много ме учи това човече.
   
 

Аз се карам само за неща от които може да се нарани,но напоследък тя само такива неща прави,пипа копчтата на печката,събаря неща въвху себе си,затиска си пръстите между чекмеджетата.Щамаря през ръцете тя ми се смее,баща или дядо и само като и повичат глас и почва да реве на обидено-малко сме артисти.Мен ми държат нервите но се надявам да не порасне разглезена

Дадохте ми за пореден път глътка свеж въздух.
Чета разни неща по въпроса и попаднах на това:
http://www.zadecata.com/forum/viewtopic.php?t=1612
Жената доста логично обяснява нещата и ще се опитам да приложа съветите й на практика.

Уайт, мерси за темата! Баш навреме ни идва и ще следя за "рецепти"! 

Понеже при нас е отскоро, не мога да схвана още дали има някаква система, или всеки ден е оригинално творчество.
Засега съм леко втрещена колко нещастно се чувства в такъв момент това малко човече, все едно бяс е влязъл в нея и не може да намери изхода за навън.
Просто не знае какво иска в такъв момент: хвърля всичко, което и се подаде, скубе си косата, бие си лицето, дере мен и ми скубе косата.
Като си помисля, никой не ме е малтретирал така през целия ми живот и в началото се чувствах направо неудобно. Свикнах.
Имам си и аз, разбира се, "специален" глас, шляпам я и по дупето, но това понякога само засилва нещастието и и желанието и да крещи все по-високо.
Няколко пъти съм я шляпала и през ръцете, но на нея и хрумна коварната мисъл да започне да се удря сама след това през ръцете. Прави го и през другото време, когато нещо не и отърва - почва да се удря по ръката, където съм я пляснала преди;манипулацията е превзела мозъчето и вече. Дано не го прави и в яслата, защото хората ще си помислят, че я малтретираме. Засега навън е кротка, но има време да се променят нещата...

Засега толкова!


Успех на теб и не се предавай!

Ех, Уайт, точно това в момента е и моята тема.
Няма да ти дам съвет, но ще споделя как е при нас, та ако това те успокоява, не си сама.

Михаела е на същата възраст като Калоян - тя е на година и 10 месеца и 17 дни.
Често се тръшка и се опитва да ми се налага. А ако кажа, че това няма да е "на нейната", а ще е както аз кажа, тогава настават едни луди писъци и ревове. Понякога дори си блъска главата в нещо. В такива моменти се чувствам безсилна. Не откривам верния подход към детето си.

Мъжът ми често намира по-добър подход и смятам, че той е по-добър родител от мен.

Не издържам на моменти. Тресат ме хормоните от настоящата бременност и съм много нервна. Чувствам се виновна от това, че нервнича пред детето. После се разплаквам и започвам да се извинявам на Мишка, че тя има толкова лоша мама.

На всичко отгоре съм се амбицирала да не я пускам на ясла, а да ги гледам двамата.

... Та така. Уж чета книжки за детска психология, но явно не успявам да ги приложа успешно на практика.

Ооооооох, болната ми отдавна тема.
Ако ставаше с прочетено от написано и с практични рецепти, ехеееееееее 

А кога се излиза от бебешкия пубертет, като влезе в тийнейджърския ли?

А кога се излиза от бебешкия пубертет, като влезе в тийнейджърския ли?

lady_11, може и така да е като гледам петгодишното съседче как се тръшка и се сърди, явно още го държи 

Лейди, аз се успокоявам с това, че на една приятелка детето е било бяс до към 4-5 годишна възраст, а сега, на 10 е супер добро дете Та се надявам и аз на такава пълна промяна и поне малко почивка да ми дадат между двата пубертета

Незнам, но добре че има кошара, та мога да свърша нещо. В момента, в който го извадим от кошарата и започва едно тичане напред-назад, каквото докопаме късаме, хвърляме, скачаме по дивана и тичаме, качваме се на дивана заедно с колелото.. Иначе лапаме какво ли не. Поплясквам през ръцете и дърпам ухото... Действа за 1,2 сек. и после пак. Като се скарам понякога прави една много сърдита и обидена физиономия, но после пак продължава. Веднъж му ударих по-силен шамар по бузата, защото поне 3 пъти преди това се скарах и не обърна внимание, а после ми скочи с целите си 13 кг на кръста и той се разплака, но пак за малко. Незнам само кога ще прекатури кошарата, че натам отиват нещата вече.

Цитат на: lady_11 в Януари 19, 2010, 23:05:14 pm

А кога се излиза от бебешкия пубертет, като влезе в тийнейджърския ли?

lady_11, може и така да е като гледам петгодишното съседче как се тръшка и се сърди, явно още го държи 

Моят е на 5 г. и леко взе да си сяда на задника вече, не че слуша ама е по-контролируем някак.Успех и здрави нерви ви желая.

Аз действаща рецепта досега не съм открила.
Както беше написала веднъж Лидия, ставайки сутрин поемам дълбоко въздух, казвам си "готови, старт" и стартираме деня
С "бебешкият пубертет" нервите ми засега се справят, но понякога има едни истерични кризи...тогава се чувствам напълно безсилна. Чела съм преди да коментирате такива кризи и да ги разграничавате от ежедневното тръшкане за това и онова, и съм се чудела за какво толкова по-различно говорите.

Опитвам се да следвам няколко принципа в поведението си, ако не действат за друго, то поне за мой душевен комфорт, че имам някаква стратегия
никога не зашлевявам по лицето, колкото и да съм ядосана - пляскам по дупето.
наказвам понякога да постои малко в коридора, да си помисли уж за това, за което е наказана, но никога не затварям вратата към хола, където сме ние.
когато белята е произтекла от нещо, което съм позволила или неволно съм създала предпоставки да се случи - никога не се карам.  

Тутто Бене, това вашето като че ли не ми прилича още на "пубертет"...очаквай и още

Е то няма на къде повече. Едни приятели същото ми казаха докато не видяха за какво става въпрос и не направи цицина на щерка им.. А за тръшкането се тръшкаме но аз не обръщам внимание, пък и той е едва на 1,7 месеца. Аз се опитвам да ангажирам вниманието с други неща. Наблягам много на книжките и на разни подобни занимания иначе ще ме побърка  . От къде толкова енергия и бяс не знам!