:DБлагодаря на
Парси, Стефи, Блу скай и на тези, които ми честитиха на лични съобщения или във Фейсбук. Много мило! Трогнахте ме.
Знаете ли, ще споделя нещо с вас. Този път на рождения ден на детето наистина се радвах. За пръв път!
На първия РД някак си не успях да се зарадвам. Все се връщах в спомените си една година назад и си припомнях целия кошмар около раждането, мъртвата втора близначка, всички страхове около състоянието на Михаела. В първите дни от живота и не беше сигурно дали тя ще оцелее и какви усложнения ще има. За разлика от повечето жени, не искам да си припомням раждането на детето си, защото беше ужасно, наистина. Затова и предната година около рождения и ден, по-скоро ми беше тъжно, от колкото радостно. Мислех си, че и занапред ще съм така. Но сега се радвам, че постепенно го преодолявам това тягостно чувство, което ме обвзема около РД на детето.
Този път бях радостна, че си имам голямо момиче.
РД беше два дни. На 2-ри март направихме малко детско купонче, а на 3-ти поканихме тук бабите и дядовците. И в двата дни имаше подаръци и съответно 2 торти.
Извинете ме за словоизлиянието. Благодаря ви, ако сте ме изчели. За ваксините. Нашата педиатърка тогава настоя по друга схема да действаме. Първо поставихме трите Пентаксима с разстояние един месец м/у приемите. А после поставихме 2 дози Превенар, пак през един месец.