Ох, Слънчица мои !
Аз чакам с нетърпение тестове и от двете ви
Мони и
Йоли Маймунката би трябвало да е на път за вкъщи вече...
Чакаме те!
По въпроса с "не го мисли и ще стане" ...
Аз лично много вярвам. Може би защото си изпатих...и го усетих на свой гръб.
Колко пъти съм го казвала преди време на мои дружки, после колко пъти съм го повтаряла на себе си... Не и не! Не ставаше. Само за това мислех...постоянно.
В началото бях като Бжи - много развълнувана, с много надежда...правим бебе...ура!
Прокрадваше се някаква мисъл, че няма да стане лесно и бързо, ще имам проблем...но бързо я гонех. Все пак "юпиии правиме бебе"!
После, също много бързо се отчаях, а и ходенето ми по лекари не беше като "нищо да ни няма"...
В момента в който ми казаха, да се откажа поне за 6 месеца...че така или иначе няма да стане - се сринах. Но наистина се отказах - спрях да го мисля. То и какво да му мисля...
След 2 месеца забременях.
Нито съм гледала дни, нито тестове за ову...нито съм лежала след секс , дори до ден днешен не знам кога точно съм забременяла. Даже ! ( сори за откровенията..) обикновено след кекс, когато не бебеправим и не лежа на леглото... си правя промивка на влагалището, за да не се цапам. Та и тогава съм я направила.
В момента си мисля, че ако не се бях вманиячила и депресирала толкова, щях по-рано да забремения, барабар с всичките ни проблеми. Макар че знам ли, Божа работа.