Елия, аз също съм пациентка на клиниката и терапията на доц. Конова е причината да имам дъщеря си, но това не ме прави сляпа за това, което са сътворили в клиниката. Това е безумие, което просто не подлежи на описание. Моето дете се роди в 33та седмица. Въпреки че беше 2 кг. преседя 1 месец в болница, от които 1 седмица в кувьоз, после на палатка и с подаване на кислород. Имаше деца, родени рано и оцелели, при родители, доста по-млади от тази дама. Просто проблем, никой не е виновен и никой не го е направил нарочно. Но това, да видиш жена с проблеми, здравословни, и да си позволиш да направиш процедура надминава всякакви морални граници. Това е напълно съзнателно направено - обричаш две невинни създания на кански мъки. Не знам някой от тях дали е виждал как се взема кръв на толкова малко бебе или как се слага абокат, защото аз съм виждала и това не е гледка, която бих си пожелала за детето си. Това е нещо, което не бих пожелала и на най-злия си враг
Този стремеж да се изтъкнеш на всяка цена, да направиш нещо, което друг не е правил, да вземеш пари, за да украсиш стената си със снимките на тези две безмомощни същества ... не го разбирам, ей Богу, не го разбирам...
Владо, всеки има право да има дете, но не и на такава цена, не и на гърба на друг. Това, което са направили е безумно и ми е болно и тъжно, защото тази дама не вярвам да се зарадва нито на бременността си, нито на децата си. Ти 62 години си се съгласявал с родителите си и си бил безропотно добиче и в един момент са ти отвързали синджира и сега бързаш да сътвориш куп глупости, само за да докажеш, че си жив... Не го оправдавам. Всеки има глава на раменете си и може да отстоява позициите си. Ако моите родители се бяха опитали да се месят в живота ми така и да не мога да имам деца, то аз нямаше да имам повече родители. Може и да съм крайна, но не мога да си представя, ако аз копнея, жадувам за дете, бленувам го ден и нощ, да има сила, която да ме спре да го постигна. Но ако здравословно не мога, до една разумна граница, в рамките на 40 години, то аз бих дала любов на едно дете, родено от друга жена. Това би било най-правилното в случая.
По въпроса за донорството - ако аз не съм сигурна, че моите яйцеклетки ще отидат в жена, която е в нормална възраст, не е преживяла проблеми, а е спала като тази, ако не съм сигурна, че тази жена наистина трябва да ги получи никога не бих дарила. Да, доброволен акт е, помагаш, но не желая да помагам на такъв реципиент. Ако мога да помогна, ще го направя за жена, която наистина има нужда, а не задоволява егоистичното си желание да се нарече майка на безумната възраст от 62 години.Там някъде има реципиент, който не спи и се моли да намери донори, в млада възраст, перфектно подготвен... а тази клиника е дала донорски яйцеклетки на един безумен екземпляр...
Тъжно, много тъжно...
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=481785http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=481884