Тъййй... да си кажа и аз мъката....Вярвайте вчера ревешката съм се прибрала от София до Търново и продължавам да плача ...вече съм в нервен срив тотално.
Споделих ви, че д-р Персенска назначи втора хистероскопия , заради втората миома, която ми откриха и не успяха да обработят първия път.
Хистероскопията е повече от задължително за стане този месец, защото следващия е празници, а в януари вече е късно....
Удължението на заповедта,за което вчера оставих молба във фонда и реално не ми е дадено) изтича на 7.03.2011г
Между хистерото и транфера на ембриона трябвало да има 2месеца, за това през януари ми е късно за хистеро- цикъла ми е винаги в средата на месеца.
Вчера многоуважаемата секретарка, която винаги ме кара да се чувствам като идиот и на която все още не знам името - ме отряза тотално с думите "Ми не става госпожа, виждате всичко е пълно и като не става - няма да стане....какво толкова"
Момичета аз ли вече съвсем не съм у ред, че не мога да открия човещината в т.нар. наша клиника или .....
Излиза ,че на никой не му пука, че съм на 41г., че заповедта и удължението ще заминат, хилядите левове, които вложихме и шанса ми за поне 1 платен опит....няма доктор, няма спасение...толкоз.
Не съм ли спешен случай, нищо ли не съм??!!!!
Персенска ми каза - иди, виж, дано те включат....
Ми...не ме включиха!
Сигурно има поне едно от тези 12-тина момичета, записани за хистеро на 22,23,24 или 25-ти.11. което има възможност да пропусне и да изчака за януари...ама аз ли да им прозвъня?!? Аз ли да се моля?!? То ако ги знам коиса ще ида и на всяка на колене ще падна....
Вярвайте ми , че ако чуете на 25-ти за една слижила си край на живота ...аз ще съм...не издържам вече...това е такава подигравка , че няма накъде...аз няма какво да губя...освен скапания си живот...всеки ме минава като малка гара...
Днес учениците ми за първи път ме видяха да плача...и някои душички плакаха от солидарност и те...ама не мога да спра...разстроих и децата...