Мимси, ние ходим три пъти седмично от 18 до 19 часа.
Миналата година ходихме нон-стоп.
Тази година малко закъсняхме, започнахме чак от 1-ви октомври, вместо от 1-ви септември, но имахме служебни ангажименти до късно вечерта.
Чувството е невероятно. Ние със съпруга ми по принцип знаем доста хора и сме много игриви
, но там, заедно с още други усмихнати хора е страхотно. Каквото и да ти се е случило през деня, колкото и да си изморен - всичко се забравя в този час заедно. Нашият град е малък, но всички са пощурели по тези танци, а това е и вид спортуване. Повечето мои познати се навиха покрай децата си, които са 1 час преди тях.
Почти няма свободно помещение, в което да не се танцува. И понеже преподавателите от града ни не стигат, идват и доста от Бургас. Стопяват ни лагерите, но къде иначе щях да науча македонското хоро, дунавско хоро, ганкиното, чичовото и редица други. А и при нас цената е символична - 1 лв на час. Стараем се да не отсъстваме, иначе си учим сами домашните, а и за месец плащаме около 12-13 лв. Всички преподаватели са страхотни - усмихнати, позитивни, раздаващи се, мили и доста енергични. Когато нямаме възможност, или когато ги нямаше тези хора, ние сами след работно време си играехме. Но да ти кажа друго е с ръководител. Иначе сами си пускахме музика и в коридора или в спортната зала, след работа - ела ни виж. Най-често за разучаване на хората използвахме сайтовете, като този:
http://horo.bg/index.php?menunode=1&show=mlistЖелая ти успех в начинанието!