каква е тайната на изправянето ли? лично за мен, винаги е била по-малко драматизации и повече работа, за да е зает умът с други неща.

прочетох внимателно и ми се струва, че драматизираш прекалено, като имаш лека склонност да се опияняваш от драматичната роля на жертва. имаш малко дете, което тепърва расте, очовечава се и има силна нужда от теб - посвети деня си на него, а вечерта на мъжа до теб и престани да умуваш прекалено - особено пък за хапчета. лидия ти е казала какво е. аз не знам какво е, но винаги съм подозирала и затова не бих посегнала.

ще ме бият пак за това изказване, но за мен, спонтанен аборт в 6-та седмица не е равен по драматизъм на спонтанен аборт в 6-ти месец, каквото и да разправят. имам 2 спонтанни аборта в ранна седмица, единият с кюртаж. като при това, не съм имала друго дете, с което да се утешавам, за сметка на това съм била на достатъчно напреднала възраст, за да имам сериозни опасения дали изобщо ще успея да имам дете.
е, чак толкова драма не съм си вкарвала в главата, а за хапчета не съм и помислила даже.

Jam, точно за това избягвам  да пускам теми във форуми - защото винаги ще се намери някой, който да ти направи психопортрет на базата на няколко поста, а всъщност на базата на това, че се чувства по-препатил и героичен.

Нито ще се обяснявам колко точно работя, нито пък ще оспорвам кога най-много боли абортът или извънматочната бременност (сигурно и с това имаш опит, несъмнено знаеш какво е да лежиш в реанимация след извънматочна бременност с жени, които току що са родили живи бебета). Единственото нещо, което ще ти кажа е, че ми се повръща физически, когато някой каже - "имаш дете, загубата на другите не е важна". Точно когато вече имаш дете, знаеш какво губиш, когато "няколкото клетки на няколко седмици" си отидат. Отвратително е, когато жени обезценяват живот.

Виж, моля те, ако имаш да кажеш нещо добронамерено - ще съм благодарна за опит и практически съвети. Ако ще обобщаваш представите си за това какъв човек съм и това ще те кара да се чувстваш много справяща се - моля те, пропусни. Пуснала съм темата, защото наистина имам нужда от съвети и помощ.



 

прочетох внимателно и ми се струва, че драматизираш прекалено, като имаш лека склонност да се опияняваш от драматичната роля на жертва. имаш малко дете, което тепърва расте, очовечава се и има силна нужда от теб - посвети деня си на него, а вечерта на мъжа до теб и престани да умуваш прекалено - особено пък за хапчета. лидия ти е казала какво е. аз не знам какво е, но винаги съм подозирала и затова не бих посегнала.

ще ме бият пак за това изказване, но за мен, спонтанен аборт в 6-та седмица не е равен по драматизъм на спонтанен аборт в 6-ти месец, каквото и да разправят. имам 2 спонтанни аборта в ранна седмица, единият с кюртаж. като при това, не съм имала друго дете, с което да се утешавам, за сметка на това съм била на достатъчно напреднала възраст, за да имам сериозни опасения дали изобщо ще успея да имам дете.
е, чак толкова драма не съм си вкарвала в главата, а за хапчета не съм и помислила даже.

Ако "познаваш" Jam от дълго време, ще знаеш, че със сигурност го е казала, за да ти помогне да се изправиш на крака и да разбереш, че има по важни неща в живота. Питаш за начините, тя ти показа нейния. Не се сърди. Никой във форума не ти мисли лошото и не омаловажава болката ти. Всички ние я познаваме отлично. И аз съм груба в много от случайте, с което искренно се надявам да ядосам човека срещу себе си и да го накарам да се стегне малко  .
Ще се оправят нещата, не се притеснявай. Но за всяко нещо си има време и както винаги съм казвала, трябва да се научим да се борим и да сме търпеливи.
Всеки ти разказа как се справя, сега е време да се вземеш в ръце и да помислиш как ще се справиш ти. Аз също работя много и гледам постоянно да съм заета. Така нямаш време да мислиш. Ако изпадаш в кризи и това ти пречи да водиш нормален живот, разбира се обърни се към лекар за помощ. Само не си мисли, че хоп пиеш хапчето и всичко става прекрасно и розово нали. Всичко става бавничко и с търпение.
Както винаги казвам, да не забравиш да пишеш когато постигнеш мечтата си. Това е най-хубавият момент за всички нас и на мен лично ми действа страхотно.
Поздрави

Аз мисля, че ти въобще не разибраш какво ти казват Jam и Zai.Да всички разбираме твоята болка, но на първо време според нас проблема е в семейството в отношенията със съпруга ти.Там трябва да се разберете.Защото стерилитета е борба на двамата не на единия.Познавам доста момичета със спонтанни и извънматочни и да ти кажа в нито една от тях не е имало въпроса да се раздели с мъжът си заради това.Напротив продължавали са заедно борбата.И за мен раздялата е начин да избягаш от проблема, работата е там, че той си седи до теб и рано или късно пак ще се появи.

Виж, моля те, ако имаш да кажеш нещо добронамерено - ще съм благодарна за опит и практически съвети. Ако ще обобщаваш представите си за това какъв човек съм и това ще те кара да се чувстваш много справяща се - моля те, пропусни. Пуснала съм темата, защото наистина имам нужда от съвети и помощ.

мисля, че точно това направих - дадох ти добронамерен практически съвет от личен опит - не драматизирай, отдай се на детето си и заеми ума и ръцете си с работа. не посягай към хапчетата.

но на теб този съвет никак не ти харесва, което само идва да докаже моята теза.

Цитат на: Black_Hole_Sun в Ноември 05, 2010, 09:40:38 am

Виж, моля те, ако имаш да кажеш нещо добронамерено - ще съм благодарна за опит и практически съвети. Ако ще обобщаваш представите си за това какъв човек съм и това ще те кара да се чувстваш много справяща се - моля те, пропусни. Пуснала съм темата, защото наистина имам нужда от съвети и помощ.

мисля, че точно това направих - дадох ти добронамерен практически съвет от личен опит - не драматизирай, отдай се на детето си и заеми ума и ръцете си с работа. не посягай към хапчетата.

но на теб този съвет никак не ти харесва, което само идва да докаже моята теза.

Джам, и през ум не ми е минавало да ти отнемам възможността да се чувстваш права.
Не знам дали си даваш сметка, но на едно ниво с думите си ти даваш съвет "за да оцелееш, обезцени загубите си и загуби контакт с емоциите си, дръж ума си далеч от тях". А това е опасно, води до загуба на контакт с реалността. Загубите болят и е нормално да се проскърбяват.

И понеже снощи проведохме Онзи Разговор с мъжа ми и решихме, че ще минем през всичко, което се налага, за да имаме дете, за себе си реших, че това е точно начина, който няма да следвам - да пренебрегна естественото тъгуване, да обезценявам преживяванията около нещата, които ни се случват. Точно това гръмна бобмбата при мен - твърде дълго си казвах "е, това нищо не е, млади сме, ще се оправим" и смазвах истинските си емоции. Накрая те избухнаха с пълна сила.

А понеже имам ужасно много работа (Джам  ), а състоянието ми ми пречи на ежедневното функциониране, сега внимателно чета поста на Лидия за антидепресантите и обмислям. Лидия, благодаря! Всъщност, благодаря на всички, човек избистря най-добре какво работи при него и какво не в диалог.

Аз мисля, че ти въобще не разибраш какво ти казват Jam и Zai.Да всички разбираме твоята болка, но на първо време според нас проблема е в семейството в отношенията със съпруга ти.Там трябва да се разберете.Защото стерилитета е борба на двамата не на единия.Познавам доста момичета със спонтанни и извънматочни и да ти кажа в нито една от тях не е имало въпроса да се раздели с мъжът си заради това.Напротив продължавали са заедно борбата.И за мен раздялата е начин да избягаш от проблема, работата е там, че той си седи до теб и рано или късно пак ще се появи.

Magi, именно, на двамата, а не на единия! Мъжът ми е малко такъв - да не се говори за болезнените неща, да не се назовават, все едно ако не ги споменаваме, ще изчезнат. В интерес на истината, преди малко му пратих линк към темата и твоят пост му направи най-голямо впечатление. Каза, че някак досега не си е давал сметка, че не е добра идея всеки да се крие в своята болка и да бяга от общия проблем.   

Ще те помоля да избереш един от двата си профила тук и да пишеш само от него. В тази тема използваш и двата.

Правила и условия за ползване на форума

12. Забранена е регистрацията и  активното използване на повече от един прякор/ потребителско име от един и същ потребител на форума.

19. Нарушението на което и да е от горните правила ще се третира с предупреждение. При повторно нарушение на потребителя ще се налага временен бан. При опит да бъде заобиколен бана или нарушение след изтичането му, модераторите могат да наложат постоянен бан. По преценка на модераторите, за някои нарушения ще се налага веднага постоянен бан, без предварително предупреждение или временен бан.

Обикновено в темите с призиви за емоционална помощ и съвет има предимно коментари на съветващите и помагащите. Щом имаш ищах и време да отговаряш словоохотливо на всеки поотделно, че дори и да влизаш в словесни двубои, по-добре си.  

Ще те помоля да избереш един от двата си профила тук и да пишеш само от него. В тази тема използваш и двата.

Цитат на: beast в Октомври 18, 2007, 15:40:11 pm

Правила и условия за ползване на форума

12. Забранена е регистрацията и  активното използване на повече от един прякор/ потребителско име от един и същ потребител на форума.

19. Нарушението на което и да е от горните правила ще се третира с предупреждение. При повторно нарушение на потребителя ще се налага временен бан. При опит да бъде заобиколен бана или нарушение след изтичането му, модераторите могат да наложат постоянен бан. По преценка на модераторите, за някои нарушения ще се налага веднага постоянен бан, без предварително предупреждение или временен бан.

Ultra, не знам как! Виж, че в едини от постовете си съм написала, че имам проблем с достъпа от профила и регистрацията си. С два лаптопа сме вкъщи, единият помни автоматично регистрацията, другият - не. Постовете ми са от два постоянии IP чужбински адреса- Не си помням паролата на Saule_Nova, не съм идиот, знам добре как се изписват IP- адресите и че двойното писане подлежи на бан. Да запазим новия профил, а? Той ми е трети тук  , пак по същите причини, първо бях Сауле, после Сауле Нова, сега това. Позволих си да го направя, защото предния път пак обявих, че имам проблеми с регистрацията и нямаше санкция от модератор при новия профил. Обикновена неграмотност, съжалявам!

Цигу, живнах като пич   Нали казаха да се разсевам - ето ме, разсейвам се!
  

ок, моля, следващият път се обърни към администратор за помощ, той ще ти съдейства да възстановиш паролата си.

ок, моля, следващият път се обърни към администратор за помощ, той ще ти съдейства да възстановиш паролата си.

Да допълня Ани:
Има опция - забравена парола - от там трябва автоатично да изпраща на твоя мейл.
Другият вариант е да пишеш на администратор, който обаче не може да ти я каже, защото няма как да я разбере по никакъв начин (паролите се съхраняват в неявен вид и дори админа няма достъп до тях) но може да ти я промени, да ти я каже и после ти сама да си я смениш наново за да не ти я знае никой.

Цитат на: ultra в Ноември 05, 2010, 14:34:12 pm

ок, моля, следващият път се обърни към администратор за помощ, той ще ти съдейства да възстановиш паролата си.

Да допълня Ани:
Има опция - забравена парола - от там трябва автоатично да изпраща на твоя мейл.
Другият вариант е да пишеш на администратор, който обаче не може да ти я каже, защото няма как да я разбере по никакъв начин (паролите се съхраняват в неявен вид и дори админа няма достъп до тях) но може да ти я промени, да ти я каже и после ти сама да си я смениш наново за да не ти я знае никой.

Благодаря много!   Да оставим все пак новия профил, не съм сигурна дали Сауле Нова не съм регистрирала на един абв адрес, който не използвах дълго и чиято парола също забравих   откакто не съм в БГ, практически няма причина да си ползвам старите адреси. Пак благодаря!

Здравей Black_Hole_Sun,
ще си позволя и аз да споделя мнението си по темата с предварителната уговорка, че в никакъв случай целта ми не е да ти правя психологически портрет...

Четейки постовете ти ми направи впечатление една тенденция, върху която си заслужава да помислиш и съответно да си поговорите със съпруга ти (подчертавам с червено):

...Моля ви, кажете ми, какво мислите! Боли ме за нероденото ми дете, това, дето три пъти се опитва да се появи и все нещо се обърква. Чувствам се ... недъгава. ...

...Въртят ми се едни мисли - че съм виновна, че с нещо съм го заслужила, че съм ... че не заслужавам да живея. Възприятията ми са доста изкривени от шока и депресията.  

... При мен това "тръгвам си" е леко компенсаторно. Знам колко много мъжът ми иска да има второ дете. Жена му не е искала да имат второ дете и (в моята глава, той никога не го е казвал) според мен това е била една от причините за раздялата им. И сега си мисля... по-добре да си тръгна, за да може той да намери човек, който не е... ами, ужасно е да го казвам но... чувствам се някак... нефелна, все едно ми има нещо... Накратко, аз да си тръгна, за да намери той жена, с която ще могат да имат дете (сега сигурно ще ми се смеете). Чувствам се ужасно непълноценна, срам ме е от себе си, а знам, че е глупаво. Мъжът ми ме попита преди два дни дали ще го напусна, ако причината е в него и тя е неотстранима... Явно и него това го яде. Тъжно, тъжно...

Мисля си, че за да ти олекне, е изключително важно да обсъдите с човека до тебе и тези твои страхове... Знаеш ли, ние със съпруга ми сме от цяла вечност заедно и все още нямаме деца... Естествено и аз съм минала през подобни на твоите страхове (нали си представяш, че чувството за непълноценност у жена, която изобщо не е осъществена като майка, е по-драматично)...  Но за щастие всички тези притеснения отдавна са зад гърба ми и въпреки трудностите в момента много харесвам живота си такъв, какъвто е...

Аз не знам, какво е да изживееш извънматочна бременност. Предполагам, че е ужасно! Но пък преживях две отворени гинекологични операции, като след втората изненадващо ми съобщиха, че единствения ми шанс да имам деца от тук нататък е ин-витро или осиновяване. Беше шок, повярвай!... Съпругът ми няма деца от предишен брак (оженихме се много млади)… затова терзанията бяха доста големи… - не само болката, но и чувството за вина (все пак причината беше в мене)... С него сме говорили много по тези въпроси... И в крайна сметка ми стана ясно, че ние ще извървим този път заедно, че това е нашият път, най-хубавия... Че няма виновни и че никой не се жени просто за да създаде деца - независимо за кого, само да е фертилен... Още преди много години спрях да чувствам онези неща, описани по-горе в цитатите ти... И това беше необходимо условие, за да продължим напред...

Ти самата казваш:

Афектирана съм, но ми се струва, че предпочитам да се занимавам с това, колко съм ядосана на мъжа ми, за да не се предам на болката. По-добре гняв, отколкото празнотата след аборта.

Говориш за "проскърбяване на загубите", споделяш следното:

…за себе си реших, че това е точно начина, който няма да следвам - да пренебрегна естественото тъгуване, да обезценявам преживяванията около нещата, които ни се случват. Точно това гръмна бобмбата при мен - твърде дълго си казвах "е, това нищо не е, млади сме, ще се оправим" и смазвах истинските си емоции. Накрая те избухнаха с пълна сила.

Не е ли важно обаче да потърсиш истинските причини за тъгата си? Ако се измъчваш от един проблем, защото така "предпочиташ", пък той бил друг,... няма ли да затънеш още повече? Действително ли страдаш заради поведението/отношението на съпруга си или е по-лесно да си гневен, отколкото да те боли?

И още: Хората могат да залитнат в прикриването на емоции, но могат да се увлекат и в преекспонирането им... - и в двата случая уж защото така трябва, но и в двата случая не си помагат... Търси се "златната среда"...

Чандра, така е, при това точно така. Аз за това и пиша тук - за да чуя мнения на хора, които вече са минали по този път... единственото, за което моля и приканвам е пишещите да си спомнят първоначалния шок и да си дадат сметка, че мен ме друса точно той. Като мине месец, два, шест, ще мисля със съвсем друга глава. Ну, надявам се  

Ти самата разказваш за терзанията си в началото, болката, чувството за вина... Е, аз още съм в тази фаза, защото ми се случва сега. И затова наистина слушам и чувам нещата, които ми казвате. И съм ужасно, ужасно благодарна. Никой не е длъжен да се занимава с моите неволи и ценя всяко включване. Ритане на задника или не, те ми дават гледни точки, които са ми нужни спешно, преди да направя нещо необмислено и да застраша връзката си необратимо. Живея много далеч от БГ, тук не е прието да се обсъждат такива неща, форумът е мястото, където мога да ги изразя.

О, боже! Естествено, че е по-лесно да си гневен. Аз съм кореспондент за някакви медии от чужбина и току що главреда ми върна един материал с коментара да го пренапиша, защото е толкова критичен, че ако го пусне, ще си загуби работата. Но и това е етап. Аз вече казах, че нещата при мен избухнаха изведнъж - през цялото време на извънматочната и двата миседа бях във фазата на отрицанието, смазвах емоциите си, не ги допусках до себе си - и ето ти сега.

Добре, кажи ми, моля те, ако не е твърде болезнено да се връщаш в онези времена, ти как успя да адресираш пред съпруга си нещата, които те тревожеха - вината, тъгата. Аз сякаш не намирам думи. Като видя съсипаното му, уплашено лице, което сякаш казва - "моля те, не добавяй повече болка към вече натрупаната" и ... се сковавам. Не успявам да намеря думите.

Съгласна съм с Chandra за "златната среда" и не само де...  Наистина е по-здравословно човек да даде израз на болките и разочарованията си, вместо да ги трупа и подтиска и така да ги задълбочава още повече. Но все пак не трябва да се "увлича", вторачвайки се в негативните си емоции и да се "изживява като жертва", понеже така само се задълбочава проблема. И в хубавите и в лошите ни моменти, все пак не трябва да пренебрегваме и щипката здрав разум и опита да гледаме възможно най-обективно и спокойно на това, което ни се случва. Естествено, че няма универсална рецепта за справяне в такъв момент, всички сме различни хора и всеки е с характера и особеностите си, но има някои "общи правила", които ако не забравяме - ще се справим по-лесно и бързо.

Едва ли има човек с фертилни проблеми, който не се е чувствал "нефелен" в даден момент и не си е мислил всичко това, което споделяш... Но това е етап, период, който се изживява, осмисля и отшумява, когато се обсъди в самата двойка и всеки си каже ясно позицията по въпроса. Ние поне го направихме, още когато заподозряхме, че нещата няма да станат лесно и има вероятност изобщо да не се получи... Изяснихме си, че сме двойка и семейство не само, защото единият може евентуално да направи дете, а другият да го роди, или пък не може, а по ред други не по-маловажни причини. И оттам нататък, за никого от нас не е стоял въпросът, дори само като хипотеза, ДАЛИ ще сме заедно, а КАК освен двойка, да бъдем и родители. Имате ли тази яснота и убеденост, че колкото и да е трудно вие ще сте двамата във всичко това, всеки провал и разочарование по пътя ви се понасят по-леко.

 

ВЕЧЕ НАПРАВО МИ ПРИКИПЯ!
Black_Hole_Sun , ти знаеш ли в какъв форум пишеш. Това е форум за хора, които имат репродуктивни проблеми, а не хора със семейни проблеми. Ти имаш ли си идея какво преживяват момичетата тук, за да имат дете и ти ще ми напишеш най-спокойно, че си забременяла при скъсан презерватив и след прием на ескапел?!?. Имаш ли си представа за тава че повечето момичета жадуват да имат едно дете и това за тях е единствената цел -да имат ЕДНО дете. Правиш ли разликата между това да имаш и да нямаш? Наясно ли си че тук всички жадуваме за ЕДНО дете, даже не смеем и да помислим за повече.

Единственото нещо, което ще ти кажа е, че ми се повръща физически, когато някой каже - "имаш дете, загубата на другите не е важна". Точно когато вече имаш дете, знаеш какво губиш, когато "няколкото клетки на няколко седмици" си отидат. Отвратително е, когато жени обезценяват живот.  - ТОВА НАПРАВО МЕ РАЗБИ. ЗНАЧИ ИСКАШ МНЕНИЕ ОТ НАС МОМИЧЕТАТА С ПРОБЛЕМО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ ПЪК САМАТА ТИ ОБЕЗЦЕНЯВАШ ТОВА. А ТИ ИМАШ ЛИ СИ ПРЕДСТАВА КАКВО ОЗНАЧАВА ДА НАПРАВИШ НЯКОЛКО АБОРТА И ДА НЯМАШ ДРУГО ДЕТЕ И ДА ГЛЕДАШ В ПРАЗНОТО ПРОСТРАНСТВО И ДА СИ МИСЛИШ ДАЛИ НЯКОГА ВЪОБЩЕ ЩЕ МОЖЕШ ДА ИЗНОСИШ СВОЕ ДЕТЕ. НИКОЙ НЕ ТИ ОМАЛОВАЖАВА ПРОБЛЕМА, ПРОСТО СЕ ОПИТАХА ДА ТИ ОБЯСНЯТ, ЧЕ ВСЕ ПАК ИМАШ ЕДНО ДЕТЕ, НЕЩО ЗА КОЕТО КЪМ МОМЕНТА ПОВЕЧЕТО ОТ НАС МОГАТ САМО ДА МЕЧТАЯТ.
СЪЖАЛЯВАМ ЗА ТОНА, НО СЪМ НАПРАВО БЯСНА!

Момичета, темата излезе от рамките на добрия тон, а също така смятам, че на авторката на темата и бе отговорено изчерпателно, затова заключвам темата.